Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Източни дневници 2

Чудото на Южна Корея не би било възможно без манталитета на хората никога да не се отказват или да казват "не може"... Снимка: Анна Мудева
Чудото на Южна Корея не би било възможно без манталитета на хората никога да не се отказват или да казват "не може"...

"Няма нужда България да развива индустриално производство. Не можем да се конкурираме с Китай - те произвеждат 2 милиона инженера на година, а ние 2000". Това ми каза преди време в неофициален разговор един доста високопоставен наш държавен служител.

"Това са идеи от Средновековието. Можем да внасяме от другаде. Да развиваш икономика, която се крепи на износа крие много капани и не е най-доброто."

Чудесно, помислих си, с такова мислене следващата стъпка е да дръпнем шалтера, да затворим кепенците и да сложим огромен плакат с надпис "държава за продан".

Дали не е време нашите политици, централни банкери и съветниците им, да дойдат на обучение в Южна Корея, за да видят как тази държава постига своето икономическо "чудо"? Може пък да научат нещо полезно.

Без чужда помощ и без природни ресурси

Без чужда помощ и без да има природни ресурси, Корея успява само за едно поколение да се превърне от една от най-бедните държави в четвъртата по сила икономика в Азия и седмия износител в света.

След края на гражданската война от 1950-53 г., в която умират около три милиона души и е разрушена половината от индустрията на страната, чужди експерти отписват Корея като "бездънна яма". Годишният доход на глава от населението е бил 82 долара в началото на 60-те години - равен на този в Папуа Нова Гвинея и наполовина от дохода на хората в Гана.

Напук на всички черни прогнози, само за четири десетилетия Корея вдига 14 пъти дохода на човек измерен в покупателна сила. За сравнение, на Великобритания са й нужни над два века да постигне подобен резултат, а на САЩ около век и половина.

Без нео-либерална библии

Това става възможно не благодарение на сляпа вяра в свободния пазар и следване буква по буква на предписанията на нео-либералните икономисти. Между другото, доколкото знам Англия и Америка също не стават богати като са следвали догматично мантрите за свободна търговия и пазари, които те днес проповядват на страни като нашата.

Корейското икономическо чудо е резултат на прагматична смесица от пазарни стимули, държавна намеса и протекционизъм.

Недостигът на чужда валута слага приоритет върху износа. А липсата на природни ресурси обръща фокуса към производството на кораби, коли, домашна техника и електроника.

Правителството подбира тези индустрии след консултации с бизнеса и започва да ги развива с помощта на високи вносни мита, субсидии и други държавни протекции. Идеята била стимулите да са в сила само
докато новите отрасли си стъпели на краката и могли да устоят на чужда конкуренция.

Сеул национализира банките и така насочва кредита към стратегическите сектори и фирмите готови да ги развиват. Онези компании, които отказвали да сътрудничат или не изпълнявали износните планове наложени им от държавата, изпадали в беда. Някои били национализирани, преструктурирани и после продавани.

Никога не казвай "не може"

Правителството имало пълен контрол върху чуждата валута. Всеки долар бил влаган във вноса на жизнено важни машини и суровини за приоритетните сектори. На корейците било забранено да пътуват свободно в чужбина, за да се пести валута. Най-тежкото наказание за хората, нарушили валутните закони, било смърт.

Същевременно правителството си затваряло очите за факта, че Корея се била превърнала в пиратската столица на света. Масово се копирали чужди марки и технологии без да се плаща за авторски права и патенти.

"Чудото" не би било възможно без манталитета на хората никога да не се отказват или да казват "не може". Корейците работели здраво, спестявали една трета от доходите си и влагали всичко в образованието на децата си.

Самите Корейци твърдят, че в основата на успеха лежи дълбоко вкорененият конфуциански дух на колективизъм и готвност да служиш на семейството и страната си. Години наред децата били учени в училище, че е техен дълг да правят саможертви за националната кауза.

Едно от последните проявления на този дух е по време на Азиатската криза от 1997 г., когато МВФ дава $58 милиарда заем, за да спаси страната от фалит. Хиляди корейци се редят на опашка да дарят златните си бижута, вярвайки, че така помагат да се върне дълга. Изключват парното и стоят със шапки на работа, намаляват порциите и спират да пият кафе, тъй като е вносен продукт.

Тъмната страна на чудото

Корейското икономическо "чудо", разбира се, си има и своя тъмна страна. То се случва под лидерството на генерали-дикатори, които идват на власт с преврати, преправят Конституцията, фалшифицират избори. В името на икономическия растеж и собственото си оцеляване, те мачкат всякаква съпротива, опозиция и свобода на словото. Карат хората да работят безкрайни часове с ниски заплати и лоши условия на труд. Бутат с булдозери исторически сгради, за да строят бетонни блокове.

В интерес на истината, корейските диктатори не били обсебени от идеята да се самообогатят, пишат историците. Основната им цел е била да направят страната независима от Америка и Япония - която окупира Корея за 35 години в началото на миналия век. А също и достатъчно силна сама да се защитава от Северна Корея.

Корупция и шуробаджанащина неминуемо е имало. За да оцелеят, фирмите плащали подкупи на чиновници и политически партии и масово лъгали в счетоводните отчети. Корпоративната безотговорност и огромни дългове почти водят до фалита на държавата в края на 90-те години, когато Сеул започва да прилага пазарни реформи, предписани от МВФ.

В днешна демократична Корея порочните практики от миналото са в голяма степен изкоренени. Макар че корупция все още има, а президентът тази година помилва бивши шефове на фирми осъдени за измами.

Да играеш голф с правилните хора...

Държавни протекции, особено за големите износители, които уж е трябвало да бъдат временни, са все още налице. Възможностите за преки чуждестранни инвестиции не са много и зависят от това да намериш човека, който играе голф с правилните хора, твърдят инвеститори пред специализирани издания.

Едва ли на някой би му хрумнало да тръгне да препоръчва и буквално да копира корейския модел.

Но със сигурност в него има уроци за България и други развиващи се държави...

 

Най-четените