Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Професионалистът

Винаги се търсят дялани камъни за парламента Снимка: dbpedia.org
Винаги се търсят дялани камъни за парламента

Здравейте. Казвам се Пешо Пешев. Сигурно ме знаете. Аз съм професионален политик. Изкарах няколко мандата като депутат. Искам пак.

Малцина знаят цялото ми име. Но и г-н Пешев е достатъчно. Не се натрапвам. За три мандата да съм излязъл три пъти на трибуната. Като цяло съм дисциплиниран - не отсъствам от работа като Ахмед Доган. Не досаждам с куп въпроси като Мая Манолова. Не създавам скандали като Волен Сидеров.

Имам невероятен инстинкт - когато усетя, че моята партия го закъсва, сменям я. Винаги се намира друга, която има нужда от мен. Шесто чувство.

Знам. Сега много от вас ще ме нарекат предател. Ренегат. Защо?
Това ми е професия. Хора като мен, освен да са депутати, друго не могат да правят. Все едно да накарате елтехникът да стане водопроводчик. Профанско, нали?

По диплома съм дефектолог. Не съм работил и минута по специалността си. Не мога да забия един пирон. Дори не мога да отрежа правилно филия хляб. Защото през времето, в което вие сте се радвали на живота си, аз съм бил на вашите услуги в парламента.

Докато вие сте ковали с пирони профилите за гипсокартона  - аз съм ковал закони, дори и Конституция.
Докато вие сте се радвали на неделни обеди с цялото си семейство - аз съм прекарвал уикенда на Пампорово в преговори с лобисти. Знаете ли колко е тежко да избереш от този или от другия да вземеш пари за поправки на даден закон - или печатни грешки? Пък било то и с безплатна карта за лифт.

Готвех се за тази професия по-усърдно от студент за изпит по Наказателно право. Познах демокрацията като успешна платформа още в университета. Пуснах брада. Купувах си опозиционните вестници и ходех с рулото под мишница навсякъде. И станах убеден демократ.

Заедно с други убедени се борих за победата на демокрацията - лепях плакати с Лияна Панделиева. Опъвах палатки в Града на истината. Бях брънка от живите вериги пред парламента.

За всеки случай се бях записал и в БЗНС, както и при младежите-социалисти. На това му се вика превенция. Или подсигуряване, все едно. Човек, решил да влезе в парламента през парадния вход, трябва да има варианти.

Но съдбата ми се усмихна - бях направил отлично впечатление и получих избираемо място в листата. Станах депутат. Убеден демократ, брадясал и с революционен плам в очите.
Махнах брадата на следващия ден. Така и така не можех да я понасям.

И се впуснах в дебрите на законодателството. Хубаво, ама моята партия взе да изпуска фронта. Взеха да се цепят на фракции, че и на други партии. Писна ми да съм десен. Реших, че е време за центъра.
Случиха се нови избори. Аз вече бях десноцентрист, на избираемо място.

Пак влязох в парламента, макар и в по-малка, но значима парламентарна група. И още щом влязох, вече се оглеждах за нова партия. Иначе на следващи избори щях да загубя работното си място с тая малка и набързо създадена партия.

Избрах либералната идея. От християндемократ станах тотален центрист с леки монархически уклони. Все пак новият проект, в който участвах, бе предвождан от бивш монарх.

На втората година от депутатския ми мандат либералдемократът се опълчи на монархиста в мен. В резултат на конфликта политическите ми убеждения еволюираха. Време беше...

Направих го с финес. Излязох от центъра, после станах независим. Като такъв се присламчих към най-старата партия с над 100-годишна история и ляв уклон. Не разбрах каква е разликата между либерал и социалист, но не това е най-важното.

После се отлях и се влях в други, и стигаме до днешния ден. Година преди изборите. Време на избор. Къде? При кого?

Опции - бол. Мога да пристана на сегашните управляващи и да го играя център-дясно.
Или да стана либерален патриот - в новата партия на оневинения бивш военен министър Николай Цонев.
А защо не - патриотичен десноцентрист от ГОРДолюбците на Слави Бинев.
Или пък да се заиграя с национализма и да ида при Волен - или при Капка и  националдемократичната й партия? Подготвени хора се търсят навсякъде.

Като че ли най ме влече проектът на бившия еврокомисар, г-жа Кунева. Понеже потенциалът му за парламента е най-сериозен. Така казват социолозите - и едните, и другите. А щом има социологически консенсус, значи работата е почти опечена.

Десноцентристко-центристка партия, създадена от либерали и консерватори, с име на гражданско движение. Тук ми е мястото, не, каузата - бил съм и вдясно и вляво и в центъра. С какво Найден Зеленогорски е повече от мен - бил е само десен. а тук има много други професионалисти като мен.

Засега повече не казвам. Но покрай промените, дето управляващите ги готвят в Изборния кодекс, почнах да сънувам кошмари. Да не вземат да сменят избирателната система със сто процента  мажоритарен вот!

Че тогава ще трябва сам да си търся избиратели, сам да си ги убеждавам, сам да си ги купувам. Ужас.
Но едва ли. Имам шесто чувство, че няма да се случи.

До нови избори.

 

Най-четените