Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новорусия като реалност

Дали всичко това е само безумна реторика? Може би. Но "Моята борба" също е звучала истерично на западната и немската общественост през 1933 г. Снимка: Getty Images
Дали всичко това е само безумна реторика? Може би. Но "Моята борба" също е звучала истерично на западната и немската общественост през 1933 г.
Полски снимки от прекрасното лято на 1939 г.: децата си играят на слънце, жени с хубави рокли вървят по улиците на Краков. Дори съм виждала снимка на сватба, случила се през юни 1939 година в градината на полска къща в провинцията, която в момента притежавам. Всички тези снимки предават усещането за обреченост, защото знаем какво се е случило по-късно. Снимка: vintag.es
Полски снимки от прекрасното лято на 1939 г.: децата си играят на слънце, жени с хубави рокли вървят по улиците на Краков. Дори съм виждала снимка на сватба, случила се през юни 1939 година в градината на полска къща в провинцията, която в момента притежавам. Всички тези снимки предават усещането за обреченост, защото знаем какво се е случило по-късно.

Отново и отново - през целия ми живот като възрастен (или поне с такова усещане оставам) виждам полски снимки от прекрасното лято на 1939 г.: децата си играят на слънце, жени с хубави рокли вървят по улиците на Краков. Дори съм виждала снимка на сватба, случила се през юни 1939 година в градината на полска къща в провинцията, която в момента притежавам. Всички тези снимки предават усещането за обреченост, защото знаем какво се е случило по-късно. През септември 1939 година започва инвазия от изток и запад, окупация, хаос, разруха и геноцид.

Повечето хора, присъствали на тази сватба през юни, скоро ще са мъртви или в изгнание. Никой от тях така и не се връща в тази къща.

Ако погледнем назад, всички те сега изглеждат потресаващо наивни

Вместо да празнуват сватби, те е трябвало да зарежат всичко, да се мобилизират, да се подготвят за тотална война, докато това все още е било възможно. И сега трябва да се запитаме: дали украинците, през лятото на 2014, не трябва да направят същото? И дали централноевропейците не трябва да се присъединят към тях?

Осъзнаваме, че подобен въпрос звучи истерично и абсурдно апокалиптично за западноевропейците и американците. Но всъщност това е разговор, който много хора в Източна Европа водят в момента. В последните дни руски войски с нашивки върху униформите със знамето на дотогава непозната държава - Новорусия, преминаха през границата на югоизточна Украйна. Руската академия на науките наскоро обяви, че ще издаде история на Новорусия през есента, като според някои източници "произходът й може да бъде проследен чак до Екатерина Велика".

В Москва в момента се разпространяват различни карти на "Новороссия"

Някои от тях включват Харков и Днепропетровск, градове, които са на стотици километри от сегашните сражения. Други разполагат Новорусия по морското крайбрежие, така че тя да свързва Русия с Крим и евентуално с Приднестровието, окупираната от Русия провинция на Молдова. Дори и да се появи като непризната миниатюрна държавица - Абхазия и Южна Осетия, "държави", които Русия откъсна от Грузия, са перфектен пример в случая - Новорусия може с течение на времето да се разрасне.

Руските войници ще се наложи да "създадат" тази държава - колко точно такива войници ще са необходими зависи от това колко упорито се бори Украйна и кой им помага - но в крайна сметка Русия ще има нужда от нещо повече от войници, за да удържи тази територия. Новорусия няма да бъде стабилна, докато бъде населявана от украинци, които желаят тя да остава част от Украйна. Има и добре познато на мнозина решение на проблема. Преди няколко дни крайният националист Александър Дугин, чиито възгледи са повлияли силно на тези на руския президент, разпространи необичайно изявление. "Украйна трябва да бъде прочистена от идиоти," пише той и призовава за "геноцид" на "расата от копелета."

Новорусия обаче ще е трудна за удържане и ако има противници на Запад

Възможните решения на този проблем също вече се обсъждат. Неотдавна руският депутат Владимир Жириновски, нерядко приеман за "дворцов шут" на Путин, изричащ неща, които хората във властта не могат да си позволят да кажат на глас - заяви по телевизията, че Русия трябва да използва атомно оръжие, за да бомбардира Полша и прибалтийските държави - "държавите-джуджета," както ги нарича той - и да покаже на Запада кой реално държи властта в Европа: "Нищо не застрашава Америка, тя е далеч. Но източноевропейските държави се излагат на риск от тотално заличаване от лицето на земята," заяви той. Путин показно си затвори очите за тези коментари: изявленията на Жириновски не изразяват официалната политика на Кремъл, заяви руският президент, но той винаги "е много забавен".

Доста по-сериозен анализатор, руският дисидент Андрей Пьонтковски, наскоро публикува статия, твърдяща освен другото (и повтаряща изречените от Жириновски заплахи), че Путин реално се замисля за варианта за ограничени удари с ядрено оръжие - вероятно по някоя от балтийските столици или полски град - за да докаже, че НАТО е куха, безсмислена структура, която няма да се осмели да отвърне на удара от опасения, че може да настъпи още по-голяма катастрофа.

И наистина във военни учения през 2009 и 2013 г., руската армия открито "тренираше" за ядрен удар по Варшава

Дали всичко това е само безумна реторика? Може би. И може би Путин е твърде слаб, за да стори всичко това, или е просто тактика за сплашване, или неговите олигарси може и да го спрат, ако наистина реши да го направи. Но "Моята борба" също е звучала истерично на западната и немската общественост през 1933 г. А разпорежданията на Сталин за "ликвидиране" на цели класи и социални групи в Съветския съюз биха ни звучали също толкова безумно по онези времена, ако можехме да ги чуем с ушите си.

Сталин обаче прилага наистина това, което казва, и изпълнява заплахите си, не защото е бил безумец, а защото е следвал своя собствена логика до крайните й заключения с абсолютна отдаденост - и защото никой не го е спрял. В момента никой изглежда не може да спре и Путин. Така че все още ли звучи истерично да се подготвяме за тотална война? Или е проява на наивност да не го правим?

 

Най-четените