Къмпинг културата | webcafe.bg
Webcafe

Къмпинг културата

Мария КасимоваМария Касимова
21.06.2019, 16:19 (обновена 24.06.2019, 17:56)
къмпинг

Снимка: © iStock

Имаме нужда от култура как се ползва общата ни природа

Два пъти в живота си съм била на палатка. Единия път беше в едни тийн години - една седмица, от която си спомням горе-долу само как ден и нощ ни се сливаха, безобразно пиене на едно зелено безалкохолно нещо, наречено "Бреза", и огромната погнуса от общите тоалетни.

Втория път бях на гости на приятели на палатка за един уикенд, някъде между 2005-та и 2008-ма. Много яко беше, само дето по физиологични нужди се ходеше в горичките наоколо. Не съм особено гнуслива, но картините, които се разкриваха пред очите ми при всеки отделителен повик на природата, няма да ги забравя никога.

Така де, да започна с това, че не съм от къмпингарите по природа.

Заради баба, която живее на морето, съм прекарвала летата си изцяло по плажовете на Бургас, на юг почти до границата (някога не беше позволено да се слиза на плаж до Синеморец и Резово) и на север до Обзор, но бивакуване на пясъка така и не ми се е налагало.

Въпреки това обаче съм от хората, които познават красотата на дивото летуване. Най-малкото защото плувам отпреди да ходя, гмуркам се за миди от седемгодишна, скачам от скали горе-долу оттогава, а купоните покрай брега са били част от възпитанието ми.

Ясно е, че с такава закваска няма как да не престрадвам всеки багер, разпорил поредната морска дюна, и да не ми се иска с голи ръце да се разправя физически с всеки самодоволен чичко-паричко, изсипал купища бетон по и без това оскъдната и черноморска ивица.

Онова безоко чудовище, което кацна на южния край на плаж "Оазис" (и бивш къмпинг) и завинаги погреба чаровните и оклюмали бунгалца с най-красивата гледка там, мечтая да го построя в двора на този, който изобщо разреши появяването му там. Но това е друга тема...

В момента текат граждански протести срещу поредните променени правила за къмпингуване у нас, които предвиждат забрана на свободното разпъване на тенти и паркиране на каравани и кемпери.

На фона на това, което се случи и продължава нагло да се случва с брега ни, да определиш летовник с чадър и тента, полегнал на "неопределено за плажуване място" за същия нарушител, какъвто е онзи с багера или наглия батка, паркирал джипа си на пясъка, е подигравка.

В същото време обаче знам и че в повечето страни в Европа също не можеш да си организираш мобилен престой, където ти скимне. И правилно. Само че там има чудесно организирани и незастрашени от презастрояване места, създадени с точно тази цел.

У нас всъщност, тъй като такива къмпинги почти няма, а и с всяка година и все още оцеляващите намаляват драстично, в един момент къмпингарите се оказват без абсолютно никаква възможност да ползват плаж изобщо. Защото и малката ни плажна ивица ще е напълно "усвоена" от десет реда чадъри и шезлонги, заведения в "леки постройки" или ризорти.

А и нали в нашата страна плажовете са на всички - как така в един момент едни "по-всички" ще си се разпореждат с тях, а другите, дето не са толкова "всички" нямат да имат никакъв друг избор?! В този смисъл у нас пак сме на чорчик.

Причините са ясни - безпаметната корупция, която превърна морския ни бряг в евтин боливудски декор, вместо в природна забележителност.

Затова и на хората не им остана никаква друга възможност, освен или да къмпингуват по уредените и подредени къмпинги в Гърция (където също не можеш да си опънеш палатката както ти скинме, но възможностите да го направиш на организирано място са достатъчно и прекрасни), или просто да воюват за правото, когато си намерят някакво свободно ъгълче море и див плаж в родината си, да го използват.

Казусът определено изглежда нерешим.

Не и докато малкото останали празни от бетон и стъкло места не заработят като поддържани и регулирани къмпинги. Но и още нещо - докато една голяма част от любителите на волното летуване не си даде сметка, че е редно да спазва някои елементарни граждански и цивилизационни правила, докато използва своето право на свободен достъп до плажовете.

Преди няколко лета, когато все още се мъчех да си намеря останало природно красиво място на българското черноморие, летувах в едно вилно селище досами село Лозенец.

Под него, малко след гората, се отваряше прекрасната плажна ивица, на която от детството си помня къмпингите "Корал" и още по на север - "Юг". Всеки ден една тайфа слизахме там да правим целодневен плаж, така че успявах до видя целия живот на палаткуващите наоколо почти в техния двайсет и четири часов ритъм.

Виждах толкова безпаметно натряскани и надрусани хора, разхвърляни из дюните като трупове след престрелка, колкото не съм виждала и в известните с такава общност столични градинки.

Самата аз кучкар, съм разхождала там животните си на каишка, но десетки пъти се е налагало да ги спасявам от агресивни домашни любимци на незнайни хора, предпочели да ги пуснат волно да се шляят из плажа, докато те спят.

Препъвала съм се в недоизгасени огнища, около които са се търкаляли десетки празни кенчета от бира. Наблюдавала съм цели масиви от празни пластмасови бутилки да се лашкат на брега, докато на два метра от тях мърляви хора подрънкват на китари и гледат премрежено хоризонта.

Била съм свидетел как в седем и половина сутринта се наливат първите мастики, а група лениви девойки се подмива в плискащите се вълнички.

За пътеките в гората какво да ви кажа - две крачки не можеш да направиш, без да се натъкнеш я на открита отходна яма, я на купчина "биологични" отпадъци във вид на обелки, огризки и разлагащи се храни, които определено няма да се превърнат в хумус до края на сезона.

И като духне един вятър, нахвърляните навсякъде из треволящите късчета използвана тоалетна хартия се разлетяват из пространството като ято гълъби и в този техен така волен полет току се приземят я на хавлията ти, я в краката ти, я върху главата на детето ти.

А, да, има и друга възможност...

... докато си плуваш, да вземеш да опреш нос в някое височайше произведение от екскрементен характер, услужливо изсипано в морето от поредния мърляч, който иначе съвсем сериозно се приема за природозащитник.

За уринирането в морето направо да не отварям дума - ако можеше онази ивица вода, в която хората се къпят лятото по плажовете, да се оцвети магически например в червено, когато някой си освобождава естествената нужда там, щяхме да сме като герои в сцена от филм на ужасите - направо кървава баня!

Прибавете към картинката и разни други, не дотам фрапиращи на този фон практики, като миенето на чинии в морето или на самия плаж, масовото пикаене на деца направо между хавлиите (щото то нали е "детско" и като е "детско" мирише на слънчев лъч, не на урина), шумната музика, разнасяща се от нечии портативни колонки, неандерталските крясъци на някакви компании, които приемат плажа като място за тотално отпадане на каквито и да е цивилизационни задръжки, и ще видите, че освен липсата на природа за нормално къмпингуване, ни липсва и още нещо - културата как изобщо се ползва общата ни природа.

Какво ще кажете да помислим и за това?

Oще: застрояване  къмпинг  къмпингари  мария касимова  море  опазване на природата  палатка  палатки  почивка на къмпинг  природа  строежи  черно море  черноморие 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.