Амбиция или талант е да си атлант | webcafe.bg
Webcafe

Амбиция или талант е да си атлант

Васил Панайотов
28.06.2012, 15:04 (обновена 29.06.2012, 08:37)
басейн, лято, дете

Снимка: © БГНЕС

Подтиквани от големите хора, между малките хора кипи люто съревнование, поощрявано с големи награди от големите хора, но и наказвано с не малки санкции - пак от тях

Моят град е май най-амбициозният град. Дневно в него пристигат 136 селяни. Толкова са били през изминалите двайсет години, така щото населението да се удвои.

Моят град е май най-амбициозният град. Сред тия 136 селяни няма нито един лентяй, мързеливец, безделник, алкохолик и пройдоха. Всичките 136 селяни са амбициозни, нахъсани, упорити и жертвоготовни.

Всичките 136 селяни са решени на всичко. Полека-лека те изместиха лентяите, мързеливците, безделниците, алкохолиците и пройдохите, които и без това нямат никакви амбиции, задомиха се и се размножоха и сега възпитават в амбиции и децата си.

Аз не му отивам много на моя град, защото и аз нямам никакви амбиции. През тия двайсет години, докато той не спираше да се амбицира, аз само стоях встрани и го наблюдавах. Аз не съм лентяй, мързеливец, безделник, алкохолик и пройдоха, но полека-лека започнах да се измествам и аз. Чудесно бе да стоя встрани и да наблюдавам как постоянството и амбицията стъпкват в калта таланта.

Този свят се крепи от талантите и атлантите, които обаче никога не достигат. Щом в този град упорството може да бие таланта, значи и този свят може да го направи. И това е чудесно, защото талантите не достигат.

Един е Бах, но в детската градина на дъщеря ми всички родители плащат луди пари за частни уроци по пиано на децата си и когато някой родител прецени, че е по-добре детето му да си играе в парка, другите родители почват да го сочат със среден пръст и да му се смеят.

Освен в тастатурата (клавиатура - бел.р.) на пианото, родителите стриктно и методично обучават децата си в тайните на чуждите езици, на художествената гимнастика, на каратето, плуването, танците, рисуването, приложните изкуства и пеенето. При това наведнъж, едновременно.

Подтиквани от големите хора, между малките хора кипи люто съревнование, поощрявано с големи награди от големите хора, но и наказвано с не малки санкции - пак от тях. Малките хора са малки, но вече знаят, че победителят взима всичко. The winner takes it all, the loser standing small, пеят ABBA и дори няма смисъл да го превеждам, защото това вече може да си го преведе всяко хлапе. 

Открит урок по плуване в детската градина на дъщеря ми Ема. Като шампион в този спорт и аз присъствам, макар че съм шампион и в един друг спорт - манкиране от родителски задължения. Провежда се състезание на една дължина. Стоя на ръба на басейна, гледам изцъклените родителски агитки, слушам гръмовните им крястци, водата плиска право в лицето ми, сълзи от мъка капят чак до сърцето ми.

Гледам дъщеря си и виждам себе си преди 25 години. Свит и срамежлив, плах и посредствен, без мотивация, без воля, без хъс, последен в коридора на басейна, чакащ да видя какво ще направят другите деца, преди да дръзна да го направя и аз, с вечните болки в корема преди неизбежната тренировка, магически отминаващи ако плоската симулация мине и успея да изкръшкам все пак.

"Безнадежден случай!", каза на нашите първата ми другарка треньорка. И беше права. Поне до онзи момент, в който се влюбих в плуването, в който нашите се отказаха насила да ме правят плувец, в който аз тръгнах с желание и вече нямаше какво да ме спре. Плуването ми тръгна като по вода.

Проблемът ни с Ема е в нежеланието. Сигурно всички родители много са ми завиждали, когато Ема, пасивна и незаинтересована, тръгна последна на старта, след всички други деца, и все така пасивна и незаинтересована пипна стеничката преди всички други деца. Дори пред момчетата. За всеки друг това щеше да е триумф, за Ема беше нетърпеливото: "Свършихме ли вече и няма ли най-сетне да си ходим?".

На следващия открит урок по плуване Ема няма да бъде вече първа. Някое дете с по-малка дарба, но с по-голяма амбиция ще я превари. Моя е ролята тук да компенсирам с усърдие дефицита й на амбиция и аз мога да го направя, но няма - и то не защото така удобно манкирам родителството.

Просто знам, че върховният победител винаги е този, който, правейки каквото и да било, се забавлява. Играещият човек. Homo ludens. Не този, който учи най-много, нито пък онзи, който удря най-силно, тича най-бързо, скача най-високо или постоянства най-яростно.

Този, който се забавлява, изпитва радост там, където другите изпитват умора. Този, който се забавлява, пролива пот там, където другите леят кръв. И дори и в началото да не се откроява много, дори и в началото да крета някъде в златната среда, когато насилствените първенци окапят от досада и отегчение, този, който се забавлява, неизменно заема мястото им, но не с уморено и сгърчено от усилие лице, заема мястото им с усмивка.

Амбицията стъпква в калта таланта - докато й трае амбицията. За щастие амбицията да имаш нещо, което нямаш, умира с придобиването му. За да се роди една празнина, една пустота и един въпрос: "Какво да правя сега аз оттук нататък?". Амбицията не е качество, а липса на други качества. Тя е форсиран двигател за придвижване на къси разстояния - и като всеки форсиран двигател бързо се амортизира и скапва.

Форсираните двигатели са малки двигатели за кратки натоварвания. И именно защото са малки, се налага да бъдат форсирани. Така компенсират размера си. Големите амбиции на малките хора. Пегасите на микромегасите.

Обратно, дефорсираният двигател е голям и бавнооборотен. Той не бърза за никъде, защото знае, че ще стигне до там. Не се състезава, защото се чувства победител. Трябва му повече време за да набере скорост, но веднъж набрал скорост, може да дърпа дълго и надалеч. Достатъчно дълго и достатъчно надалеч, за да отграничи моментната амбиция да победиш в едно състезание по плуване от предопределението да си роден за това.

... Когато през лятото на 95-та отидох за пръв път с приятели на море, вече бях в националния отбор по плуване. За мен това беше като да ми кажат, че са ми кафяви очите. Толкова естествено, че дори не го споменавах. На плажа момчетата прилагаха целия си наличен репертоар от водни хватки и трикове, за да впечатлят момичетата. Аз си лежах на пясъка. С един приятел имахме джентълменско съревнование за вниманието на едно момиче. Гледах ги от брега как той я учи да плува...

Той спечели тогава, а аз загубих. Нямах амбицията да се боря за това момиче, защото знаех, че е предопределено да бъде мое. Въпрос на време. Месец по-късно станахме гаджета. Година по-късно се оженихме.

Не му отивам аз много на тоя мой амбициозен град. Също и дъщеря ми. Тя обича да си играе в парка и знае, че истинските неща стават естествено, без принуда и яростно външно съпротивление, без успех на всяка цена, без безброй много опити, без излишни амбиции. Те просто се случват. Просто защото не могат да не се случат. Просто защото иначе не биха били истински. 

Вчера пак бяхме в парка двамата с Ема. Отнякъде простичко запя едно пойно птиче и ние решихме вече да се прибираме. Аз имах да довърша един текст, за да опитам да заприлича на публицистика. Тя имаше да учи солфеж, за да опита да заприлича на птичето.

Oще: амбиции  дете  деца  дъщеря  родители  селяни  талант 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

42 Дракон с кисело зеле | 30.06.201220:27

Сега видях ето тези думи отстрани на статията:
Ако си роден за това, няма да се фукаш и няма да се хвалиш. Няма да позираш и няма да се показваш. Ако си роден за това, няма да се напъваш. Нито ще занимаваш някого с него. Няма да го криеш, но няма и да го разгласяваш. Ако ти е вродено, ако ти е като орган, няма да спираш да го правиш.
________
Това, естествено, са пълни глупости. Просто НЯМА музикант, който да не си каже с какво се занимава при първия удобен повод. Или поне не познавам такъв, а аз самият се занимавам доста усилено с музика в последните години...

Изобщо хората на изкуството в крайна сметка искат да се покажат пред публика и се стремят към това. Иначе това, което правят, няма никакъв смисъл. Защо ти е талантът за свирене, ако няма да зарадваш дори приятелите и семейството си? Каква е ползата от това да рисуваш добре, ако картините ти ще стоят заключени в мазето и само ти ще си ги гледаш? Кого го грее, че имаш феноменална писателска техника, ако единственият ти читател си ти самият?

Затова и няма как на един човек на изкуството - особено на такъв с истински талант - да не му пука за оценката на другите.

Още нещо. Работата не е шейсет процента. Не е и деветдесет процента. СТО процента е. Ако искаш да си добър музикант, сядаш и свириш по два-три-четири часа на ден, при това поне в началото едни доста скучни упражнения за развитие на скорост и координация на пръстите.
Само че за това трябва АМБИЦИЯ. Без амбиция НЕ СТАВА. Един човек с талант - какъвто и да е този талант - който не е готов да мине през тези скучни, досадни упражнения, просто не е човек с талант. От него никога няма да излезе музикант. Между другото, това е един от начините да се познае кой се е захванал с изкуството наистина и кой е почнал само защото е модерно или мама го е накарала.
А тренираш ли достатъчно усърдно достатъчно дълго време, в крайна сметка ще развиеш необходимия усет, ще получиш необходимите умения и в крайна сметка ще станеш добър. Това е.
Същото важи и за останалите изкуства.

И преди някой да е казал нещо - аз все още не се смятам за добър музикант. И все пак като слушам композициите, които съм писал преди две години, да кажем, и ги сравня с това, което пиша сега, виждам, че вървя нагоре. Кой знае, в бъдеще може и да...

Но аз нямам значение.

От значение е простичкият ФАКТ, че талант без амбиция не е талант. Да не говорим, че ВСЕКИ се мисли за талантлив, особено тези, които не са подхващали сериозно някакво изкуство.

Като казвам, че без амбиция не става, изобщо нямам предвид простотиите на някои родители, които дават изживяват манията си за величие чрез децата си. Амбицията за развитие трябва да идва от практикуващия, не от майка му.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

41 Бобо | 30.06.201216:33

Яз статии за проценти не четем защото:
У Бантускотия всеки родител смета че малките му пръдловци са гений световни. А същевремено не види че не стават за нищо повече от футболни играчи у окръжните групи или певачици у кварталнио кафан. Докато слънцето на истината ги подгрее един ден, но късно, мандалото клепна!
Вече са изгонени на улицата от геройчетата си, со кротце, со б лаго и со малко бой. Подозрителен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

40 Voin | 30.06.201216:02

"Прочетох първите 20 реда и дотам. не знам колко болен трябва да ти мозъка , за да пишеш подбни глупости ! Нямам време да чета подобни глупости !"

Ах, но намери време да си вкараш паролата и да надраскаш 2 реда глупости.

"...20% талант, 20% късмет и 60% работа..."

Един от най- големите български цигулари /не си спомням името му в момента/ беше казал- таланта е 10%, всичко останало е здрав, къртовски труд.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

39 mima | 30.06.201215:09

Винаги се стига до един момент, в който избираш дали да наблегнеш на работата си, каквато и да е тя или да отидеш да пощракаш с пръстета някъде. И наблягането на работата определено няма как да е по-приятният вариант. Ако следваме на 100% примера на автора, то 99% от българите трябва да станат супер мега шампиони в щракането с пръсти и подрусването на телеса. Та това работа и трудът, и постиженията в определена област да ти носят наслада е амбиция. А понятието болна амбиция ни е наследство от комунизма и не трябва да се бърка с чистата амбиция да си добър в това, което правиш. С други думи, амбиция не е мръсна дума и не трябва да влагаме архаичните си комунистически разбирания в нея.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.03.2012, 09:59

38 post deluvian | 30.06.201209:29

ае то у целия свят няма толкова гении, колкото ще те напсуват в произволно избран български форум;
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.07.2011, 20:34

37 Nikolai Martinov | 30.06.201203:30

Всеки си има таланти и предпочитания и е добре да прави каквото му харесва и натам да се развива.

20% талант, 20% късмет и 60% работа
труд и личностно развитие, рано или късно ти се отблагодаряват. Това съм научил. Няма излишен опит и знание. В един момент от живота ти се обаждат и са полезни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.07.2011, 20:34

36 Nikolai Martinov | 30.06.201203:21

фален ако говориш за бг мама там хората са много мноооого по-нормални от теб
ти си просто един изкукал форумен цървул Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

35 fALLEN | 30.06.201202:27

простите, недоучили и по природа глупави мами от бг-мамма никога няма да разберат текста вдясно. Усмивка талантъхт, или го има, или го няма, ако ще да си сдереш гъзъ от бачкане, упражнения, напъване - все в гъз. Усмивка има тука 3-4 "професионалиста", дето обичат да парадират с дейността си. на мен ми звучат като глупаци, те пред себе си не знам как звучат. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

34 fALLEN | 30.06.201202:23

нема по-амбициозен от селянка (ж.р., да се отбележи) от много малко населено място, некое село, или градче като гоце делчев. Усмивка

а кой беше казал - амбицията е последното убежище на некадърността? е значи аз требе да съм мега талант, щото хич не съм амбициозен. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2012, 13:02

33 imperiall | 30.06.201200:00

@peta_wawa и ти ли? Мацка, некои неща са доста трудни и парични явно. Усмивка Текста вдясно е пояснение за такива като теб. Усмивка "Високомерие" ала-бала Смее се

Значи, freestyler, ти си писал. Повече като вас и всичко най-добро! България!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.