Диагноза: Емигрант
Да продължиш (и да не заличиш)
Пренебрегвайки егото - и дипломите си
Ако преди две години бяхме започнали да работим като сервитьорка и шофьор в България, пренебрегвайки егото си и дипломите си, да ставаме в 4 и да си лягаме в 22, да живеем, заради това, което ще дойде (и което съвсем закономерно ще ни замени и забрави), вместо да живуркаме и похапваме от бабините компоти, щяхме да постигнем същото (може би доста по-безболезнено).
Не, не ни е лесно на емигрантите (поне не на всички), но не трудностите ще ни върнат в Родината, а победите и постиженията, които ще рискуваме в името на единственото нещо в този живот, за което трябва да се рискува - да продължиш (и да не заличиш).
Стани автор
Изпрати текст
Изпращайте ваши материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме в Стани автор Редакцията не публикува текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи. Някои от текстовете се редактират с оглед на по-добрия изказ.
Аз съм емигрант. Диагнозата дойде преди две години. Не беше лесно да я приема. Болеше ме, болеше ги и близките ми. Поплакахме си, похленчихме си и първоначалният шок премина. Състоянието хронифицира и всички някак посвикнаха...
Но аз си останах беглец. Безсрамно избягaх от приятен офис, от манджите на баба, от грижите на татко и мама, от усешането за сигурност. Избягах от следобедното кафе, от двучасовото клюкарстване по телефона, от безгрижните разходки в делничен ден и оправданията, че времето и мястото са виновни за всичко, което НЕ ми се случва (макар да имам висше образование).
Избягах от успокоителното клише, че дебелите и затъпели американци, канадци и всякакви там уж добре живеещи иноземци имат неограничени възможности, защото шепа свестни и съвестни политици са изградили империя, която си работи от самосебе си, а и не са си изчерпали още природните ресурси, но и това ще стане един ден и ще видят те тогава "кон боб яде ли".
При мен заразяването явно стана по полов път. Просто се влюбих с онази истинска зряща любов, която ти подхвърля сърцето нагоре, за да те накара да подскочиш, да пораснеш, да прозреш.
Не, не, тук грешите, никой в нищо не ме е убеждавал и не може да ме убеди - твърде ината съм, винаги убеждавам сама себе си и се паря поне по три пъти, за да се уверя, че съм включила печката... но любовта се появява в живота ни именно, за да отрече всички заричания и да ни покаже, че не сме онова, което си мислим, че сме, за да ни ритне по задника, за да си повярваме, че можем, и да сипе сол в раните, за да ни спести грозните белези.
Нищо нямаше да изгубя, ако не бях хукнала към другия край на света, любовта не беше залог, тя щеше да остане с мен, защото съдбата не си обира крушите, ако й е отредено да бере праскови.
Та, докъде бях стигнала с бягството. За първи път от две години пиша на български нещо по-дълго от две успокоителни изречения към родителите си, затова ми е някак трудно да поставям точки, в които мисълта ми рискува позорно да се препъне...
Не мога още да се препъна, защото бягството не е приключило, а ме чака много път... Питате се сега къде съм хукнала, като вече съм стигнала. Тук всички почитатели на логиката могат да спрат да четат или да се понапънат да я открият... ако им стиска.
Всеки ден изминавам повече от 25 000 крачки към България. Към вас. Към моите приятели, част от които се стреснаха, че ще ги заразя (за което не бих могла да ги съдя), към моите родители, на които знам, че липсвам безумно и за които, а и заради които всъщност е част от целия път (дано да разбират или да разберат), към дядо Николай, който пое по един друг, вероятно по-истински път, и към пра-пра дядовците ми, на които дори не знам имената (срам!).
Малко сухи факти за незапознатите: наближавам 30, омъжена веднъж и завинаги (за ревностен българин), с приличен външен вид и златен медал от нелош български университет, сервитьорка в старчески дом в Канада, на пълно работно време, което прави точно 12 часа, прекарани извън вкъщи, поне по 5 дни в седмицата с по 25 000 крачки пробег всеки работен ден. Обгрижвам чужди баби и дядовци, лъжа 90-годишни кокони, че прическата им стои страхотно, и понякога чистя повърнато, но c'est la vie, както казват тук.
Не се оплаквам. Имаме жилище, даже две, имаме сносна кола и хладилникът ни е пълен (не, не, не се и хваля, спрете да си мърморите под носа). Всичко това не се дължи на министър-председателя на Канада, който и да е той, нито на неограничения воден резерв или на кленовия сироп. Дължи се единствено на факта, че искаме по-бързо да стигнем до там, откъдето тръгнахме, но да стигнем не каквито тръгнахме, а каквито станахме, каквито сме в момента.
Ако преди две години бяхме започнали да работим като сервитьорка и шофьор в България, пренебрегвайки егото си и дипломите си, да ставаме в 4 и да си лягаме в 22, да живеем, заради това, което ще дойде (и което съвсем закономерно ще ни замени и забрави), вместо да живуркаме и похапваме от бабините компоти, щяхме да постигнем същото (може би доста по-безболезнено).
Не, не ни е лесно на емигрантите (поне не на всички), но не трудностите ще ни върнат в Родината, а победите и постиженията, които ще рискуваме в името на единственото нещо в този живот, за което трябва да се рискува - да продължиш (и да не заличиш).
Още от Общество
-
"Изгубих цялото си семейство заради един фанатичен култ"
Как една жена е изгябала от църквата Grace Road
-
Елен Герджиков: Целта ни е спортът да бъде възможен за всички в София
800 000 лв. се отделят за финансиране на спортни клубове
-
Съотношението между образованост и раждаемост
Такова образование - такива резултати
-
Скритата връзка между антибиотиците в месото и болестите при хората
Някои зарази могат да причинят септичен шок и дори смърт
Реклама
|
|
|
Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.
Регистриран на: 23.06.2013, 04:28
за останалите критици:
"— А ти смееш да говориш против България!
Вглеждам се в тия очи, зад които се спотайва добре платената безочливост, и питам:
— Искаш да кажеш, че ти и твоята партия смятате, че сте България?
— Ние управляваме България — отвръща глупаво тя.
— И гърците, и турците са управлявали също България, но никога не са били България! — казвам.
Тя се замисля за момент и изтърсва:
— България, това са тези, които живеят там и не бягат в чужбина!
— В такъв случай — забелязвам — Раковски, Ботев и Каравелов, Захари Стоянов и Константин Величков, Пенчо Славейков… не са българи!"
Георги Марков, "Задочни репортажи за България""
Гледай дъщеря ти да я направиш човек! Парите не са най важното!
Може да я изучиш където си искаш по света - в най добрите университети-
тя науката няма държава!
Но да си мисиш че тука няма хора живеещи добре, и животът им не зависи от тях самите- и чакат на системата- жестоко се лъжеш!
Само заради стурктурата на здравеопазване, социални, и пенсия ли ще го буташ детето накадето ти искаш???
Остави я да се развива и да си следва мечтите. И тя сама да си намери пътя в живота! Никой не ме е задължавал да ходя някаде или да стоя тук-
това си бяха мои избори, изцяло поети с мои финансии.
Мен никой не ми е помагал- затова сега знам как се оцелява, и съм тук и работя!
И тук и навсякаде човек може да се реализира и да постигне много!
Стига мислете като прости бачкатори наистина! мечтаещи да бачкат монотонно в некоя западна фирма, цял живот та да земат накрая пенсия.
Е и??? Това ли есмисъла на живота?
Ми направо я жени а чужденец- по лесно е, поне нема учи сто години, да бачка и да се мъчи..
Режимите се сменят системите, фондове фалират! е и?
само на държавите .и чекате всички бе а?
мислиш ли че имаш пълна сигурност навсякаде??? Не естествено.
най- добре е како човек е свободен и работи за себе си!
с държава и без държавата-си е сигурен в собствените си възможности...
но малко хора го правят- пак от страх да не се провалят и да не збъркат!
Смелост ви трябва да живеете - не само тая сигурност, която я търсите по държавната система- де ви дундурка.
анализирала си е животеца..
но да твърдите че било смелост-да се емигрира????
хахахахаа
смелост е да ковеш съдбата си на секаде кадето си- без значение азия ли е европа ли е или америка и тн.
Щом си на планетата Земя- а тя има условия , може да оцелееш на секаде.
въпрос на желание.
Никой не я е гонел - сама си го е избрала. при положение че животът не и е бил тежък.
Познавам хора с изключително тежък живот- емигранти истински които са принудени да заминат. Един приятел от чечня- момченцето немаше и пълнолетие на 18!! Запознах се с него в испания.
Знаете ли какво значи това дете от там- да събира 5 години пари за да купи самолете билет ??? Оставило мизерно семейството си- в крайна бедност- отгледало другите си по малки сестри.. а там в Испания работеше като общ работник, понеже нямаше и навършени години.. и всеки месец каквото събере го пращаше на семейството си- дете на 18 години!!!! мислущо по този начин!
Колко деаца тук изобщо са самостоятелни да си изкарват парите и да се учат на труд- камо ли да помагат на родителите си???
Не ни е такава психиката, мързели сме си, живеят си мамините синчета- по медитерански манталитет- с мама докат навършат 30, и и висят на врата..
това си е генофонд и мързел.. аз немога да го оправдая.
имам преки наблюдения момчета почти на 30 ще станат- тук безработни, мама им бачка на 2 места сасипва се.. синът си седи в къщи и чека- готината работа, щото той не могъл да се унижава да бачка каквото и да е и за малко пари...
и така си затрива живота.. а и простата му майка го търпи това- отглежда си мързел а иначе плюе по правителството.. хахаха
тоя мързилив елемент замиана за чужбина, заради гаджето си.. която бше богата- и уж я обичал. ма целта му беше да го дундука па тя.. там..
та така- е поне може да готви, та там се научи чи нема искам неискам- трее а бачка, да мие чинии, и да не си мисли че без опит некаде ще го земат..
та емигрантството не е гордост че си се справил с живота.
важното е какво постигаш дори и там където отидеш- ако си миеш чинии до края на живота си- се тая каде ще ги миеш..
Така е ама и не е така.
тук и да се скъсаш да бачкаш а 2 места-ще ти палаща българския -пък и чуждия работодател- за наемният ти труд едно голяма --нищо.!!!
Всеки търговец и работодател гледа да мине тънко- особено тук в БГ- това му е проблема набългарина- казали са го и исторически личности това.
Другият проблем му е мързела. и тарикатлъка.
бабаитски начин на мислене, който не върви в културните страни.
няма как бабаитите да ни управляват да ни държат цялата икономика - а да назначават за бачкатори интелигентните хора.
Тук ролите са сменени- бабаита- трее да е подчинен а не управляваш.
Разликата е че на запад и със чистене- може да си купиш кола.
аз също съм работила ив европа и тек и в европа и тук- сега съм тук от много години. но не съм емигрирала.
Самото емигриране ми звучи толкова робско- че трябва да се огранича с една държава в света и да остана там до края на живота си като крепостен селянин експлоатиран от местният феодал!
Да ама не.
Хора развивайте се, обикаляйте си света, но това да се закотвяш някаде аз не го разбирам. Да избягаш от един здтвор в друг??? Само заради парите?
Аз така се чувствам свободна- понеже завися от себе си, професията ми е ценна, затова съм си я и избрала- за да не се мъча с бачкаторство- макар че съм бачкала като млада каквито и да е работи- не съм се страхувала от труд.
Но следвам мечтите си - боря се, имам трудности но пордължавам напред. каквото съм искала съм го постигала.. Тоест доказвала съм и на себе си и на другите че съм добра в това което върша- та да ме търсят, да искат да работя за тях и да ми ценят труда. Не чакам някой да ми подхвърли мижава заплата- ценя си труда и си искам парите.
Това е цениш ли се- трудиш ли се уверен ли си в себеси и полезен- няма начин и тук да не успяваш.
За мен няма значение къде ще съм- тук или на запад,изток север..
успехът е във собствените ни глави- не само в ръцете ни.
А ако повече от половината народ не може да се развива на практика- ами само на теория учи- и после нищо... той остава бачкатор- завинаги, дали тук или на запад се тая.
Познавам и бачкатори- и те са си тука и си строят и си имат пари- пак казвам въпрос на това да си измислиш живота сам- не некой депутат да ти го измисли.
и това да ви кажа няма нищо общо с държава,власт или територия...
всичко е между ушите- в главите ни..или си гониш мечтите и живота, или не.
Тук работя сега и то се чуствам идеално. и без да съм завършила висше.
въпрос на това не какво си учил а какво умееш да работиш -занаят специалност и тн..
иначе обща работа секи може да работи насекаде, и има висшета дет са учени от хората само за да седят в някой офис и да станат книжни плъхове.
Практици трябват -не само теоретици философи, учители и преподаватлеи..
и когато някой не е успял в своята професия- която е учел- моля моля, пак да не се извинява с ситуации и обстоятелства...
Човек си следва мечтите- или си ги зарязва..
Регистриран на: 28.10.2013, 14:11
Хайде всички вие, които критикувате, дайте ми една причина да искам дъщеря ми да остане тук в България!
Ами не искам! Подарявам я на света! Защо аз съм тук ли? Може би ме е страх, може да не съм събрала достатъчно смелост все още, може би обстоятелствата да са такива! Или просто може все още да не е дошъл момента да кажа, майната му на всичко и да се откъсна от корена си за да полетя някъде нависоко и надалеч.
http://komentator.bg/%D0%A7%D1%83%D0%B6%D0%B4-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-n-7770
Регистриран на: 29.12.2012, 10:07
Регистриран на: 29.12.2012, 10:07
най близката помощ може да намериш в Пирогов или ако нямаш пари за такси, обади се на 112 и си сложи ръцете под мишниците!
Хората ще дойдат и ще оформят твоето всеобозрение.
Поздрав.
Регистриран на: 22.06.2011, 15:32
Коментари 134 Facebook коментари
» Вашият коментар