Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Заложници на Евровавилон

Трябва ли английският да е официален език на ЕС?
Трябва ли английският да е официален език на ЕС?

Преводите в рамките на ЕС са скъпо и трудоемко начинание. Защо тогава не си спестим милиарди евро и не направим английския език официален за Европейската общност? За съжаление, цената в този случай би била загубата на демократичността и интеграцията.

Да не споменаваме и милионите вбесени французи, които ще надигнат глас

Парите определено имат глас, особено в Брюксел. Милиард евро обикновено се превежда като "mil milhoes de euros" на португалски - или хиляда милиона. На испански е подобно - милиард означава "милион милиона", или  "mil millones de euros".

Объркващото е, че милиард се превежда като "milijarde" на хърватски, или "miljard" на датски. Когато французите говорят за "un billion", те имат предвид това, което англоговорящите наричат "трилион". А, и да не забравяме, разбира се, че немското "Billiarde" е френското French "quadrillion".

Преводите в институциите на ЕС са сложна - и често пъти доста скъпа задача. Европейската комисия има три официални "процедурни" езика - френски, немски и английски. Но с разширяването на ЕС, където понастоящем се говорят 23 различни езика от държавите-членки, броят на преводачите е скочил от 200-300 на 2000-3000.

Изчислено е, че ЕС генерира 1.76 милиона страници в преводи всяка година, които струват 300 милиона евро. След 1 юли, когато Хърватия се присъедини към ЕС, ще има още един език, който да се добави към сметките.

В тези трудни икономически времена, националните правителства всячески се опитват да орежат бюджета на ЕС, което е и една от причините, поради която последната реч на немския президент бе приветствана с такъв ентусиазъм.

В своето слово за бъдещето на европейската интеграция от февруари, Йоахим Гаук изрази предположението, че английският език трябва да стане официален за ЕС: "Вярно е твърдението, че младите хора израстват с английския като с универсален език. Въпреки това мисля, че не бива просто да оставяме нещата да се развиват от само себе си, когато става въпрос за лингвистичната интеграция."

Тези думи бяха музика за ушите на федералистите и фискалните чичоскруджовци: ако по коридорите в Брюксел се говори само на английски, то ЕС ще стане по-целенасочен и ефективен.

Но доколко е реалистична тази идея?


До известна степен този ход само би потвърдил тенденцията, която вече се случва в рамките на ЕС. От "големия взрив" на европейското разширяване на изток през 2004 г., употребата на френски език е спаднала значително в конферентните срещи, а в наши дни немският е "официален език" само на хартия. Документите в Европейския парламент се превеждат само на "релевантните" езици: например няма записи за общата политика по рибарството и аквакултурите на чешки.

Но ако северните и източните страни-членки биха приели с отворени обятия английския като официален език, югът не е толкова въодушевен. Някои френски дипломати твърдят, че английският би прокарал "англосаксонски" идеи за политиката и икономиката в сърцето на европейския политически процес.

Миналия декември журналист от френския всекидневник Liberation показно бойкотира пресконференция в Дъблин за председателстването на ЕС от Ирландия, само защото тя се проведе изцяло на английски език. Ако действително няма пари за преводачи, написа той в блога си, трябваше да я направят на келтски.

Има и някои правни пречки

"Налагането на английския като официален език в ЕС би било дълбоко недемократично," заявява Диего Марани, писател и специалист по политиките към главната дирекция за преводи в Европейската комисия. Освен че няма да направи Европа по-интегрирана, това начинание би превърнало европейския проект в още по-елитистки.

Според Марани общата цена по преводите в ЕС за една година не надвишава разходите за кафе в рамките на европейските институции: нищожна цена, която обаче гарантира малко повече демокрация.  

А какви са алтернативните решения на проблема? Предложението за превръщането на латинския език в официален за ЕС звучи по-скоро като нелепа първоаприлска шега. Според някои преводачи пък есперантото би бил много по-справедлив избор за официален език, отколкото английският.

Други предлагат правило, според което на дипломатите не бива да се позволява да говорят на майчиния си език, за да може да се създаде равнопоставеност между преговарящите. В офиса на Марани експертите експериментират с "европанто" - нов импровизиран език, който той описва като "джазът на езиците": фрийстайл смесица от няколко основни европейски езикови групи без утвърдени граматически правила и с неограничен речник.  

Разбира се, Европантото е шега, която обаче би могла да носи сериозно послание


Налагането на общ европейски език може би е политически невъзможно, но това не означава, че подобен език не би могъл да се роди по естествен път в дългосрочен план. Миналата година ядосан главен преводач в Европейската сметна палата създаде документ, дълъг 33 страници и съдържащ най-често объркваните английски изрази в публикациите на ЕС (според който "to precise" означава "обобщавам", а "actors" - "хора или организации, включени в една обща кауза или процес", а не "изпълнители на сцена").

Европейският жаргон може и да не звучи съвсем уместно за хората, чийто майчин език е английският, но е възможно именно това да е общият език, който се формира тук и сега, пред очите ни.

Дискардант ла текстбух, ектърналайз сус шпрахангст и джъст импровисте. Или с други думи - зарежете учебниците, преодолейте объркването си от езиците и просто импровизирайте.

 

Най-четените