Всяка история по света има един от тези шест сюжета | webcafe.bg
Webcafe

Всяка история по света има един от тези шест сюжета...

Webcafe, по Би Би Си
29.05.2018, 13:56 (обновена 31.05.2018, 10:26)
ромео и жулиета

Дори и литературата може да бъде сведена до графики

"Най-големият ми принос към световната култура" - така Кърт Вонегът описва магистърската си дисертация по антропология.

Тя е отхвърлена, защото описаното в нея на пръв поглед изглежда толкова семпло, че е почти смехотворно. Самата дисертация е безследно изчезнала, но Вонегът през целия си живот се стреми да популяризира нейната идея.

Според него абсолютно всички истории си имат форма, която лесно може да бъде начертана на лист хартия като диаграма.

Писателят доказва това на своя лекция през 1995-а, когато начертава на черната дъска няколко различни схеми, представящи отделни развития на действието и какво се случва с протагониста в хода на разказа.

Диаграмите изобразяват например така наречения "човек на дъното" - сюжет, при който главният герой попада в беда, но след това се измъква. Кривата, която проследява действието, започва отвисоко, пада рязко надолу и след това отново стига върха.

Вонегът допълва, че публиката особено много харесва точно този развой на събитията. Освен това според него няма никаква причина подобен тип графики да не могат да бъдат компютърно обработени.

Благодарение на новите технологии това вече е напълно възможно. Едно изследване на Университета във Върмонт върху класацията на BBC със 100-те истории, които промениха света, показва, че можем да изведем шест основни типа сюжети.

Най-общо те могат да бъдат обобщени като "от падение към възход", "от възход към падение", "историята на Икар", "историята на Едип", "човек, попаднал в трап" и "историята на Пепеляшка".

Първият тип сюжет - "от падение към възход" - лесно може да бъде илюстриран с "Божествена комедия" на Данте Алигиери. Перфектно структурираната и удивително симетрична епическа творба започва със слизането и пътешествието из кръговете на ада на поета, придружен от Вергилий.

Произведението започва мрачно, а описанията на мъченията в пъкъла са ужасяващи. Двамата поети обаче успяват да оцелеят и се изкачват до чистилището, а любимата на Данте Беатриче заменя Вергилий като спътник. Двамата стигат до рая, където в края на пътешествието отново съзират светлите звезди.

Историята на Ема Бовари от романа на Флобер може да послужи за пример на втория основен или архетипен сюжет - "от възход към падение". Главната героиня живее с мисълта, че щом животът й е толкова отчайващ, няма как занапред да не я чака по-светло бъдеще. Оказва се, че съвсем не е така.

Ема попада в омагьосан кръг от провалени любовни афери, които успяват да й предложат само кратко бягство от реалността. Освен това тя натрупва катастрофални дългове, а в края на произведението се самоубива с арсен.

Опечаленият й съпруг открива за многобройните й изневери и също умира, а осиротялата им дъщеря накрая е изпратена да работи в мелница. Това е пример за трагедия "по учебник", фокусирана изцяло върху всеобщото падение.

На пръв поглед "историята на Икар" - третият базов сюжет - не може да бъде съотнесена точно към "Ромео и Жулиета".

Драмата най-често бива наричана трагедия в съответствие с оригиналното заглавие на Шекспир, което е "Трагедията на Ромео и Жулиета".

Когато се анализират емоциите в хода на четенето обаче, сюжетът се доближава повече до този на легендата за Икар, полетял към слънцето с направените от него криле. Двама млади се срещат и се влюбват, а емоциите им ги карат да се чувстват неуязвими.

Романтичният пик (полетът към слънцето) се случва в известната сцена на балкона, в която те изповядват любовта си един към друг. Оттам нататък събитията стават все по-мрачни, чак до фаталния край на влюбените (слънцето стопява восъка в крилата на Икар и той пада в Икарийско море).

Легендата за Едип от своя страна представлява история за "падение, възход и накрая - окончателно падение". Едно по-съвременно произведение, с което специалистите от Върмонт я сравняват, е "Франкенщайн или новият Прометей" на Мери Шели.

В своя епистоларен роман Шели пресъздава злощастната съдба на учения Виктор Франкенщайн и неговото Чудовище. След създаването на творението си Франкенщайн е ужасен от него, защото не прилича на човек (падение, провал).

В хода на действието Чудовището и случващото се около него започват да вземат превес (Едип надвива Сфинкса, жени се за Йокаста). Тук възходът не е за учения, а за създаденото от него.

Ужасяващият край на книгата представя окончателното падение - и творецът, и сътвореното намират смъртта си (Едип слиза в царството на сенките, откъдето не се завръща никога).

Историята на Пепеляшка и фабулата тип "човек, измъкнал се от трапа" също могат да бъдат лесно насложени като шаблон върху десетки и стотици други сюжети - някои по-древни, други - по-модерни.

Разбира се, не всяко произведение може да бъде обяснено с графика. Изследователите от Върмонт дават за пример приказките на Ханс Кристиян Андерсен, които трудно могат да бъдат категоризирани в извлечените от тях шест базови сюжета.

В крайна сметка с или без архетипен сюжет в основата, всяка книга, поема или пиеса е различна, защото думите придобиват своя смисъл, само ако са поставени в своя контекст.

Oще: виктор франкенщайн  едип  икар  илиада  история  литература  мери шели  пепеляшка  ромео и жулиета  сюжет  франкенщайн  шекспир 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.03.2015, 00:45

2 Бръмбар | 02.06.201820:33

e-mil, ти хубаво си го написал това. Но нали се сещаш, че някой трябва да седне и да почете малко по-задълбочено, преди да почне да пише нещо си. +1 от мен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2015, 15:05

1 e-mil | 29.05.201819:37

"Вонегът през целия си живот се стреми да популяризира нейната идея... начертава на черната дъска няколко различни схеми..."

Пичове, тия неща се правят от над 100 години.
В БиБиСи работят идиоти. Ако се бяхте поинтересували от "Златната клонка" за която писах в оная статия със 100-те истории, щяхте да видите, че идеята за универсалните сюжети е добре анализирана и там.

Но не само там. Питайте някой опитен познат от киното или театралната драматургия! Неизбежно ще се сети за Жорж Полти и неговите универсални 36 драматични ситуации, които извежда още в края на 19 век. Ако е от кукления театър е възможно да се сети и за "Морфология на приказката" на Проп. Много добро изследване, нищо че е от руснак. Отдавна я има на български. В крайна сметка това, което четете и гледате на кино са приказки и анализът на структурата е същият.

Оттогава насам такива анализи се плодят и Вонегът далеч не е единствения - 9 сюжета, 7 сюжета, 6 сюжета, 3 сюжета... но най-влиятелния си остава Джоузеф Кембъл, който ги свежда до един сюжет в световно известния си труд "Героят с хиляди лица" и го нарича мономит. Прави го още, когато Вонегът е бил 20 и няколко годишен хлапак.

"Писателят доказва това на своя лекция през 1995-а, когато начертава на черната дъска няколко различни схеми... Кривата, която проследява действието, започва отвисоко, пада рязко надолу и след това отново стига върха."

Поинтересувайте се от схемата на Кембъл с пътешествието на героя (Hero's Journey). Именно тя е гледана от най-много днешни писатели, сценаристи и театрални драматурзи, особено след като Джордж Лукас заяви преди 40 години, че книгата на Кембъл му е оказала най-голямо влияние при писането на "Звездни войни".
Впрочем като я видите сами ще се зачудите какво толкова е измислил Вонегът.
   

оценка

+1 -0