Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пирамидата на Обама

Военните взеха властта в Египет, но САЩ се отнасят прекалено предпазливо
Военните взеха властта в Египет, но САЩ се отнасят прекалено предпазливо

Барак Обама посети за първи и единствен път Египет в края на пролетта на 2009 г. Засега. Като нов президент, стремящ се да затвори страницата след ерата на Джордж Буш-младши, той замина за Кайро, за да изнесе реч, която имаше за цел да оправи връзките на Америка с мюсюлманския свят.

И едната от темите, които засегна в речта си на 1 юни 2009 в университета в Кайро, беше за спорните аспекти на американското насърчаване на демокрация в региона. Никоя страна не бива да налага ценностите си на друга, заяви Обама. Косвено признание, че войната в Ирак публично бе възприемана именно по този начин. Той пое ангажимент да осигурява силна подкрепа на съществуващите демократични правителства.

Обама обаче предпазливо отбеляза, че демокрацията е нещо повече от простото подаване на гласове при избори: "Ще приветстваме всички избрани, мирни правителства - стига те да управляват с респект към населението си," поясни президентът.

"Изборите сами по себе си не пораждат истинска демокрация"

Четири години по-късно тези думи звучат доста далновидно. Американските власти използват почти същия език, когато обясняват реакцията си за "военната интервенция" (Белият дом избягва думата "преврат"), свалила първия легитимно избран президент на Египет - Мохамед Морси. И не за първи път Обама и съветниците му са изправени пред критична точка за решение, свързано с Арабската пролет.

Досега официалният курс на Обама към Египет е, че САЩ не подкрепят никой конкретен кандидат или партия, а самия демократичен процес. Но спрямо критиците, които коментират, че Обама си затваря очите за държавен преврат, администрацията му използва език, който е съзвучен с речта му от 2009 г.

Тогава Хосни Мубарак още управляваше страната и не демонстрираше особени признаци на слабост. "Демократичният процес не е само пускане на бюлетини в урна", обяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Джен Псаки пред репортери преди няколко дни.

Тълкуването на смисъла зад думата "демокрация" осигурява на администрацията на Обама реторично прикритие на нежеланието й да обяви свалянето на Морси от военните за "преврат". Това би изисквало по закон незабавно да бъдат отрязани $1.5 млрд. годишна американска помощ за Египет, за което настояват някои висши членове на американския Конгрес.

Но на среща на Съвета за национална сигурност на САЩ представителите на администрацията решиха да отложат засега вземането на решение по този въпрос, твърди вътрешен източник.

Назоваването на случилото се в Египет като преврат би имало практически последици, които Обама предпочита да избягва

Американската помощ, голяма част от която отива за светската, дружелюбно настроена към САЩ армия, гарантира американски достъп и влияние в най-многолюдната страна от Арабския свят. Думата обаче носи и и по-мащабно символично значение, като знак на чия страна всъщност е американският президент.

Принуден да избира, Белият дом не иска да подкрепя Морси - ислямист, чиято популярност се срина след избирането му преди година. "Десетки милиони египтяни имат основателни оплаквания от недемократичната форма на управление на Морси и... ние не смятаме, че това е било преврат", обясни прессекретарят на Белия дом Джей Карни. "Всъщност, просто народът иска смяна на властта."

Известната непоследователност по отношение на либералните ценности не би трябвало да шокира който и да е от следилите реакцията на Обама към Арабската пролет. Президентът на САЩ доста се колеба преди да подкрепи анти-Мубарак движението в Египет в началото на 2011 г.

А само две седмици преди Мубарак най-после да падне от власт през февруари същата година, вицепрезидентът Джо Байдън заяви, че репресивният военен управник не е диктатор.

Обама също така не реагира по време на ожесточеното преследване на протестиращите в кралство Бахрейн - американски съюзник, където е седалището на Пета американски флот на военноморските сили на САЩ.

Тогавашният шеф на канцеларията на президента - Уилям Дейли - впоследствие обясни аргументите на САЩ пред New York Times, като отбеляза, че ръководените от шиити бунтовници са застрашавали богатия на петрол съсед на Бахрейн - Саудитска Арабия.

"Осъзнахме, че възможността нещо да се случи в Саудитска Арабия е недопустима," каза Дейли. "За благото на глобалната икономика, това не биваше да се случва. Да, отношението ни беше различно от това в Египет. Но и ситуацията беше различна."

Само преди месец Обама заяви на престолонаследника на Бахрейн, че иска да види "смислена реформа" в страната. Но говорител на Белия дом същевременно обяви пред "Ал Джазира", че Обама е "подчертал американската подкрепа за стабилността и сигурността в Бахрейн."

Обама има много причини да желае стабилност и в Египет

Един от мотивите му е да се запази мирът на Кайро с Израел. Друг е да се избегне скок на цените на петрола, който е неизбежен, когато сигурността на Суецкия канал е изложена на риск. Трети аргумент е, че Америка се опитва да си гарантира, че ислямските радикали няма да се възползват от хаоса - за антизападни цели.

Под наблюдението на целия свят, администрацията на Обама се опитва да рестартира демократичния процес - притискайки ислямистите да не бойкотират политиката и призовавайки за сдържаност сред военните, които наскоро избиха няколко десетки протестиращи в подкрепа на Морси - без всъщност да декларират напълно, че армията го е саботирала.

"Резултатът е деликатен баланс, който рискува да остави всички разочаровани. Египтяните гледат към Запада и САЩ като ориентири и помощ, докато извършват този много труден преход към демокрация", коментира представител на американската администрация.

Простимо е, ако те са леко объркани какво Америка е склонна да толерира и какво не би допуснала при никакви обстоятелства. Както самият Обама каза в Кайро преди четири години, описвайки визията си за свободни демократични общества: "Няма прав път към тази цел." Нито пък очевидно има такъв, който да е с добър изход за Египет сега.

 

Най-четените