Веселина Сариева: Едно късче любопитство и симпатия може да промени света | webcafe.bg
Webcafe

Веселина Сариева: Едно късче любопитство и симпатия може да промени света

Мария КасимоваМария Касимова
09.08.2018, 15:42 (обновена 12.08.2018, 10:03)
Веселина Сариева

Снимка: © Калин Сериапионов

За Пловдив, културата и модерното изкуство

Тя е пловдивчанка по рождение. И по любов. Иначе мащабът, с който се работи, е световен.

Филолог по образование, галерист по призвание, Веселина Сариева е и основният движещ механизъм на галерия "Сариев" за съвременно изкуство и директор на фондация "Отворени изкуства", която създава заедно с майка си Катрин Сариева.

Чрез галерията и фондацията си, както и благодарение на активния кръг от значими български и световни артисти, с които работи, Веселина непрекъснато променя културния пейзаж не само в града си, но и в България.

Догодина Пловдив става културна столица на Европа. Самата Веселина е една от емблематичните за културата личности на Пловдив и доказателство, че когато става дума за развиване на духа, провинциализмът не е географско понятие, а въпрос на манталитет, до който тя никога не е била близка.

Зад тази млада жена стоят десетки проекти, свързани с изкуство и образование, като един от най-емблематичните е "Нощта на музеите и галериите в Пловдив", който е чакано събитие за града и страната вече тринайсет години.

Веселина Сариева предпочита да нарича себе си културен активист. Напълно й отива.

Каква е артистичната и културна атмосфера в Пловдив и защо предпочитате да сте базирана там?

Пловдив е място, което те обезоръжава. Има го онзи хипи дух. Успех може да има само ако има "густо".  За мен това е мястото, откъдето работя най-добре, но не и мястото, където правя парите си, така че е само база.

Има ли такова нещо като "провинциална култура" и ако има, какво влагате в това понятие?

Провинциална култура има навсякъде, дори и в най-големия мегаполис. Това е характеристика, асоциирана с консерватизма и нежеланието за адаптиране и преливане с други култури, непрекъснатото мрънкане.

Какво тогава е значението на Пловдив културна столица на Европа 2019 - лично за Вас като човек на изкуството и пловдивчанка?

За мен беше важно, че Пловдив спечели титлата и ежедневно виждам, че това е стимул за града. Пловдив е специфично и важно място за създаване и представяне на култура с невероятен потенциал. Знам от дългогодишния си опит, че тук творците се чувстват добре, хората в сферата работят отдадено и със сърце, по-лесно може да се стигне до добър контакт с аудиторията, особено ако тя бъде мотивирана да присъства или да дойде в града. Вярвам и в мотивацията и добронамерените усилия на моите колеги и на хората, които работят за общинската фондация и за града, въобще да направим тази година успешна за Пловдив.

Какви ще са "добавените стойности" за Пловдив?

Стимулът, титлата, признанието, новите аудитории, туристите, възможността за по-големи бюджети за култура, въобще възможността културата да стане тема и да влезе в новините. Като цяло най-важният аспект е образование на нови и съществуващи аудитории в сферата на културата и достъп до качествен културен продукт. Поставянето на Пловдив на картата на културните столици на Европа ще има дългосрочен ефект.

Имате поглед към световното изкуство, как българското успява да се впише в него?

Нашето съвременно изкуство се вписва доста добре и присъства добре спрямо мащаба на страната ни и езика ни. Имаме големи имена познати на света така, както са познати спортистите и музикантите ни, но може би не си даваме сметка за това. Трябва също така да имаме предвид икономиката на страната и това, че съвременното изкуство не е толкова популярно и обичано от колекционерите и институциите тук спрямо традиционното изкуство.

Но все пак вие давате ли си сметка колко работещи творци и галерии като цяло има в страната? Това е доста голям брой във всеки един град и не е малък дял като брой (за съжаление не стойност) от икономиката на страната.

Така че българинът обича и потребява изкуство. Но това, което го спъва да има същото отношение към съвременното изкуство е, че според него "не го разбира" и се чувства отдалечен, не иска да има нещо у дома си, което го респектира, както може да е авангардът или съвременното изкуство, а да има нещо, което чувства, че притежава и му е ама ей така типично красиво. Това е леко повърхностна психика на притежание и усвояване. Не знам дали е свързано, но по мое наблюдение повечето от по-смелите колекционери на съвременно изкуство живеещи днес в България са жени.

Ние в галерията имаме и мъже колекционери, но са стъпили на колекционирането на традиционно изкуство и определено са положили доста усилия да се развият в мисленето си, труд, който им помага да са адаптивни на много нива в бизнеса си дори.

Какво казвате на хората, които искат да разберат този тип изкуство?

Да, много често се срещам с хора, които казват "не го разбирам", "кажи как да го разбера" и винаги отговарям, че изкуството не се разбира - то е като любовта или инстинкта, трябва само да имаш сетива. И също казвам, че то не е за всеки, нито е универсална истина. В този момент хората се настървяват "ама как така?!" и става забавно и за тях, и за мен.

Ако имаме тези хора в България, които имат апетит за съвременното изкуство, следят го, интересно им е и го поддържат, ние все повече ще се вписваме като национално българско изкуство навън, защото тези хора ще станат колекционери, читатели на преса за култура, ще четат професионална литература, ще участват в един обмен на информация и мисли, които ще стимулират художниците, галеристите, издателите, кураторите, изкуствоведите и всички работещи в сферата на културата да дават повече и да чувстват, че има смисъл. Едно късче любопитство и симпатия може да промени света.

За радост, аз работя с прекрасни, световно известни художници и млади звезди в Галерия Sariev Contemporary и с малкото ни пространство и огромна дейност от сътрудничества и инициативи успяваме да представим достойно българското съвременно изкуство и хората, които го правят, подкрепят и работят за него, както в страната, така и навън, във важни форуми, изложби и събития.

В бързото време, в което живеем, как адекватно може да се консумира култура? Нали все пак тя изисква някакво спиране, съзерцание, взиране...

Това искаме всички - да можем да се загубим в нещо красиво (галерия, концертна зала, театър, книга) без да усетим как лети времето. Нека не се лишаваме от тази свобода и не бъдем роботи, обслужващи желанието си за хиперпроизводство и активност, а да се радваме.

Кои са темите, от които съвременното изкуство се интересува напоследък?

Трудно е да се изброят и обективизират, защото до голяма степен изкуството винаги се е интересувало от един тип теми, свързани с етическото. Също има едно завръщане и преосмисляне на автори и теми от миналото. Музифицирането на пърформънса направи цяла дисциплина, отвориха се нови департаменти в музеи и институции (вижте лекциите ни за съвременно изкуство от миналата година "100 години изкуство на действието"). Но тези теми, които са актуални и ме интересуват произтичат от идеята за пост-дигиталното, засягат мисленето на пространство и време в изкуството, изкуството като религия, езотеризма, присъствието и отсъствието на човека, бягството от антропоморфното в изкуството, идеята за съизмеримостта и пропорцията в дигиталната ера.

Oще: веселина сариева  галерия сариев  изкуство  култура  модерно изкуство  нощ на музеите  отворени изкуства  пловдив  пловдив 2019  пловдив европейска столица на културата 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.