"Преживели сме войни, а в мирно време ще ни ликвидират" | webcafe.bg
Webcafe

"Преживели сме войни, а в мирно време ще ни ликвидират"

ема ивановаЕма Иванова
21.06.2018, 13:56 (обновена 23.06.2018, 08:43)

1 от 8 снимки Назад Напред

протест на метеоролозите от бан

Снимка: © Ема Иванова

Главен вход Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в София

Ако вие не погледнете прогнозата за времето и излезете без чадър - най-много да се измокрите. Но представяте ли си какво ще стане, ако земеделските производители, речните и морските капитани, военните, службите за борба с градушките, за превенция на наводненията и замърсяванията, ако планинските спасители и пожарникарите не се информират за времето и състоянието на водите?

Накратко казано - ще настъпи абсолютен хаос.

Именно в неразбирането на важността на заниманията на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) се състои проблемът, който изведе работещите в института на протест в четвъртък сутрин. Те се възмущават на начина на разпределяне на средствата от страна на Общото събрание на БАН, което поставя НИМХ на ръба на оцеляването - а може би и отвъд него.

Недоволството срещу решенията на академиците се виждат дори при табелите на всички сгради в комплекса на НИМХ на „Цариградско шосе" - над всяка табела името „БАН" е задраскано с червено.

„Ние като служители, които знаем колко тежка е работата ни, каква отговорност носим и какви усилия се изискват за дейността ни - не искаме да ни подценяват", казва Анастасия Стойчева - един от активните гласове на протеста.

Като синоптик в института тя дава редовни 12-часови дежурства, понякога по 3 нощи една след друга. Налага й се и да изпълнява и редица административни длъжности. Същевременно е главен асистент. За всичко получава една заплата - и работи почти „от любов към професията", защото заплащането е много лошо. Но „любов, любов... докога?", пита тя.

„Вършим всичко на мускули, но вече започнаха да се късат и мускулите", добавя и Орлин Георгиев, ръководител отдел „Специализирани метеорологични изследвания и хидрометеорологични методики". Неговата работата е да отговаря за метеорологичната мрежа в цялата страна: за организацията й, за контрола на данните, за снабдяването, методиката. Често му се налага да върши и чисто техническа работа по поддръжка на системите, защото „няма кой".

„На нас ни трябват дори и IT специалисти - но не можеш да предложиш например 600 лева заплата - всеки ще предпочете да работи другаде за повече пари".

Анастасия категорично е против клишето за „бедните учени":

„Обикновено се знае, че в БАН се взимат малки заплати, но аз не съм съгласна да е така. Ние сме хора с висока квалификация и тази мантра трябва да я забравят всички. В крайна сметка тези, които работят много, трябва да получават и заплащане".

Но финансовото положение на института в момента е такова, че дори не става дума за по-високи заплати. С протестните си искания синоптиците и хидролозите се борят единствено да получат средства за оперативни дейности до края на годината. Това би било гаранция, че техните „услуги", от които се ползват редица институции (прогнозата за времето в медиите е само една от тях) - няма да приключат.

Още по-важната част от протеста е в настояването за трайно решение на проблема с недостатъчното финансиране, дори това да включва законодателни промени, за да не може БАН да преразпределя субективно средства за НИМХ.

От Института настояват за отделно финансиране, което да не се ръководи от научните критерии на Общия съвет на БАН, тъй като този вид дейност е в по-голяма степен приложна.

Директорът проф. д-р Христомир Брънзов обяснява, че БАН се опитват да финансират НИМХ като чисто научен институт и това се отразява на средствата, защото научните работници са доста по-малко (82 души), отколкото в други институти.

За сметка на това практическа специализирана работа извършват около 1200 души из цялата страна в общо 910 хидроложки, метеороложки и хидрогеоложки пунктове. Голяма част от тях са на минимална работна заплата. Само синоптичните станции в страната са 43, като във всяка трябва да работят по 5 човека на денонощен принцип - около 200 души. Информация за регулярните наблюдения се изпраща на всеки 3 часа освен в България, така и на службите на Балканския полуостров и Европа.

Парите, които Институтът е получил досега и които са с 13,5% повече от миналата година, заради малко по-големия бюджет на БАН, отиват основно за покриване на увеличението на минималната работна заплата на тези хора. Всички останали дейности остават точно „на мускули".

„Винаги сме имали проблеми с БАН. Те не осигуряват никакви средства, които са характерни за нашия сектор, например нощен труд - ние работим 24 часа, никой друг институт не работи в такъв режим. Съгласете се, че това е възмезден труд, ако не ви се плаща, вие сте в правото си да кажете: няма да работя", уточнява проф. Брънзов.

Именно „няма да работя тук" са казали над 100 души в последните години, защото проблемът вече е системен. Но този път нещата са ескалирали до ръба на оцеляването, тъй като все пак обемът на работата остава същият, а хората намаляват.

Само напусналите учени са над 40 души.

„Много се радвам за увеличението на заплатата на младите учители. Но когато един млад учител взима два пъти по-висока заплата, отколкото един работещ тук, е много логично, че нашите хора - а те са физици, математици - биха предпочели да са учители. И в образованието кадри се търсят непрекъснато".

Анастасия Стойчева обяснява, че на НИМХ е необходим бюджет от около 18 млн. лева годишно. „Тази година са отпуснати около 8 млн. лева с това 13,5%-ово увеличение. С тези пари ние достигаме средната заплата на БАН за миналата година. А сме един от уж важните институти. Това продължава вече десетилетия, не искаме и догодина да е пак същото".

Специално за НИМХ директорът ще настоява парите да се дават програмно, целево, точно както идва част от финансирането на Института от страна на МОСВ по закона за водите: тази година 1 850 000 лв. за изпълнени дейности. Вероятно ще е необходима законодателна промяна и Брънзов ще проведе срещи с министрите, които могат да съдействат за нея.

„Не вярвам, че ще ни оставят да загинем. Ние сме институт на 128 години, преживели сме всички войни и две национални катастрофи и нито ден системата ни не е спирала да работи.

Възможно ли е в мирно време, когато държавата е добре, да вземем, че да ликвидираме Института си от глупост? 198 държави има по света и има 196 метеорологични служби - ние ще сме единствената страна, която сама ще си закрие своята", възмущава се Брънзов.

Ако спре дейността на НИМХ, може да се стигне до международен скандал: България захранва с метеорологична информация и Югоизточна Европа и Близкия изток, като поне още 8 страни са зависими от тези данни.

„Имаме задължения по конвенция за корабоплаването, обслужваме с морски прогнози западната част на Черно море, имаме задължения по закон за защита от бедствия към всички кризисни щабове. Снабдяваме ги със специални прогнози за превантивни мерки за наводнения, за снеговалежи. Изготвяме и специализираните прогнози за водите, обслужваме военната и гражданската авиация, напоителни системи, борба с градушките, изпълнителна агенция по горите...

Ако и сега не се случи нищо, това ще е краят", казват метеоролозите и хидролозите.

Това е песимистичният вариант за изход от положението.

А оптимистичният е да се извършат законовите промени, за да може Институтът да престане да се чувства „на колене" всяка година пред БАН и да заеме достойно мястото си на важен за националната сигурност център.

Oще: анастасия стойчева  бан  директор на нимх  метеоролози  научен институт  национален институт по метеорология и хидрология  нимх  нимх бан  прогноза за времето  протест на метеоролозите  синоптик в нимх  синоптици  учени  христомир брънзов 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 25.06.201822:05

Добре, как е възможно да се говори как НИМХ дава данни важни за още осем страни, и по въпроса да не се изкаже нашия многоуважаван премиер? Къде е позицията на премиера, какъв е неговия отговор на въпроса: Защо се е стигнало дотук?
Сетих се! Многоуважавания премиер е в Албания, получава награди от тамошният си колега, и говори за магистрала по коридор №8. Защото едната такава магистрала е още кльопачка за нашите строителни компании, които вече успешно навлезоха в Албания. Другото нещо е, че премиера още не е сабе си заради провала на външната му политика с Македония. Да не забравяме, че той беше изключен от диалога между Заев и Ципрас. Ако не разбирате какво означава това, нека се опитам да ви открехна. Това предполага, че в скоро време Република Северна Македония ще приема своето "гръцко историческо наследство", и ще се окаже, че гръцките капитани, срещу които са се борили четите на ВМРО са част от анти-османската съпротива, и те ще бъдат част от националните герои на тази нова Република Северна Македония. Борисов прие своето поражение, и поздрави Ципрас и Заев за постигнатото споразумение. А Каракачанов остана на хранилка в актуалното правителство. Невероятно!
Сещате ли се в този контекст на кого му пука за нашите бедни учени? За техните заплати, за времето, за БАН, за корабоплаването и т.н.?
Свидетели сме на тотален провал и държавна дисфункция. Без да се усетим България олицетвори всичко, което сме били възпитавани да мразим; олицетвори неграмотност, ниска държавна култура, липса на каквото и да е уважение към науката, образованието и интелекта, ограничения в свободата на изразяване, страх от власта, дребнавщина, почит към предателите, нямо преклонение пред авторитетите (по друг начин казано - дупедалство). И най-лошото живите свидетели на всичко това хвърлят вина върху всеки друг, но не желаят у не могат да разбират, че те самите са причина за това.... Жалко, много жалко!
   

оценка

+0 -0