"Италиански синдром" - да си чужденец там, където работиш, но да си чужд и у дома | webcafe.bg
Webcafe

"Италиански синдром" - да си чужденец там, където работиш, но да си чужд и у дома

Webcafe по Deutsche Welle
19.04.2019, 20:16 (обновена 22.04.2019, 20:49)
Възрастни хора

Снимка: © iStock

Румънките, които се грижат за стари хора в Италия, страдат от високи нива на депресия

"Много се гордея с работата си. Обичам това, което правя. Може би защото вече нямам родителите си, те умряха млади." Мариана Турку  е на 53 години е от Румъния, но работи в Италия, където се грижи за възрастни хора - т.нар. професия "баданте". С това се занимава от 10 години насам.

В родината си тя работи в една фабрика, но заплатата й едва покрива разходите за издръжка на семейството й. След това решава да потърси късмета си в Италия за някаква временна работа. Накрая решава и да остане там.

В момента тя се грижи за възрастна двойка в района на Марке. Самата тя определя това като "добра работа, с договор", но в много малък град, където тя се чувства изолирана и не може да се впише съвсем.

Мариана е една от многото румънки, които са напуснали страната си, за да работят в чужбина. Най-честата дестинация при тях е италия, а в много от случаите жените взимат със себе си и семействата си в желанието да им осигурят по-добра среда за живот.

Голям брой румънци са заети, както формално, така и неформално, в сектора на грижите - един от секторите на заетостта, които осигуряват вход за италианския пазар на труда за чужденци.

През 2015 г. повече от 880 000 души са били заети като домашни работници в Италия. 20,5% от тях са румънци - най-големият дял сред всички националности като цяло, въпреки че е много трудно да се изчисли точния брой. Причината за това е, че много от работещите чужденци в сферата и съответно трудовите и данъчните власти на Италия не знаят за тях.

Възходът на "италианския синдром"

Мариана казва, че е имала късмет в това отношение. Винаги е попадала на добри работодатели, които са й предлагали договор, а хората, за които се е грижела, както и техните семейства, винаги са се отнасяли добре с нея.

Съпругът й и 17-годишният им син са останали в Румъния. Тя често разговаря с тях и е наясно, че те се нуждаят от това тя да е в Италия и да осигурява финансова подкрепа за семейството.

Но да бъдеш далеч от семейството си и да имаш трудна работа няма как да не даде своето отражение. Самата тя споделя, че семейството й липсва изключително много.

"Чувствам се уморена, но се опитвам да работя повече, за да съм още по-уморена. Така спя добре и се чувствам по-добре. Не искам да имам време да мисля, защото ставам меланхолична", разказва тя.

Много жени от Източна Европа, които в продължение на години са работили в Италия, гледайки възрастни хора, и след това се завръщат да живеят в родината си, споделят, че страдат от силна и постоянна форма на депресия със симптоми като продължителна тъга, отчуждение, изтощение и безсъние.

Симптомите са толкова специфични и повтарящи се, че през 2005 г. двама украински психиатри - Андрей Киселев и Анатолий Файфрич - идентифицират това като социално-медицинско състояние. Името, което му дават е "италиански синдром".

Франческа Вианело, професор по социология на труда в Университета на Падуа в Италия, в момента изучава здравето на жените мигранти. Тя казва, че не е извършено подходящо научно изследване на синдрома, въпреки че често привлича внимание в медиите и се пише по темата.

Нейната хипотеза е, че както трудните условия на труд, така и животът в чуждата страна далеч от близките, може да доведат до силно емоционално напрежение при много жени, което се натрупва с времето, водейки до този синдром.

"От една страна, те често трябва да понасят интензивна и продължителна връзка със стари и болни хора, които в много от случаите умират, докато са поверени на грижите на тези жени. От друга страна, като мигранти усилията им често не биват оценявани пълно у дома или дори биват обвинявани, че са лоши майки", обяснява Вианело.

По нейни думи това причинява силен психологически и емоционален стрес, който също се отразява и върху физическото състояние на тези жени в познатите вече симптоми. А когато накрая се приберат обратно в родината си, често те са изключително изтощени в чисто емоционален план.

Румънското общество също плаща цена за този труд

Не само жените, работещи в Италия, са засегнати от сътресенията - въздействието се усеща и в техните семейства и върху румънското общество като цяло. У дома децата и родителите на тези жени, за които по-рано те са полагали грижи, сега остават лишени от това внимание. Тази оставен празнина не може да бъде запълнена от държавата.

Според Вианело, когато тези жени живеят и работят в чужбина дълго време, стабилността на семейството често се преобръща - жената изкарва парите, а мъжът се грижи за децата и за възрастните родители. Такова обратно протичане на традиционните роли на половете в семейството може да доведе до конфликти.

"Виждаме много румънски мъже да поемат домакинските дейности. Но понякога те не приемат финансовата зависимост от жените си, които живеят в чужбина, и отказват да заемат тяхното място", каза тя.

И в двата сценария липсва подкрепа както за жените, които напускат, така и за семействата, които остават.

Към днешна дата все още липсват "референтни точки, като социални работници или неправителствени организации, които могат да се грижат за тези семейства", обяснява Вианело и допълва: "Румъния е разбита, цялата страна е в аномална ситуация."

Защо Италия има нужда от толкова много жени, които да гледат стари хора

Според Международната организация на труда (МОТ) Италия, има най-голяма нужда от работници в сферата на грижите за възрастни хора в цяла Европа заедно с Франция. Това се дължи на два важни и съпътстващи фактора, обясни Джовани Батиста Сгрита, почетен професор по социология в Римския университет "Ла Сапиенца". От една страна, населението в Италия е сред най-застаряващите в глобален мащаб като продължава про цеса по вдигането на средната възраст в страната.

От друга страна, италианската система за социално подпомагане никога не е била създадена, за да осигурява подобни скъпи грижи за възрастни хора или хора с увреждания у дома.

"След Втората световна война, семействата и жените по-специално биват натоварени с грижата за онези хора, които не са си самодостатъчни, а именно деца и възрастни хора. През годините, когато жените навлизат вече на пазара на труда, а населението продължава да расте, жените вече не са в състояние да се грижат за възрастните хора", обяснява Сгрита. Именно оттам идва и нуждата от внос на работна ръка, която да се занимава с тази нелека задача.

Днес недостатъците на социалната система на Италия влияят не само на италианските семейства, но и на румънските. Не само, че "разстоянието убива любовта в една връзка", както обяснява Мариана. То също така отнема чувството за близост и принадлежност на жените и техните семейства.

"Тук в Италия съм чужденка", казва Мариана. "Но също не се чувствам на място и, когато се прибирам в Румъния. Това са малките неща, но те ме карат да разбера, че времето минава и всичко се променя."

Oще: webcafe  анализи  бизнес  българия  гледане на стари хора  гледачка  грижи  забавление  източна европа  италиански синдром  италия  коментари  лайфстайл  медии  новини  политика  развлечение  румъния  стари хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.