Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво се случва с човек, когато загуби своя Бог?

В състояние ли е човек да се справи сам със себе си, когато той загуби своя Бог. Това бе моят основен въпрос, тъй като Ницше заявява: „Но този Бог умря за вас!". Снимка: edno.bg
В състояние ли е човек да се справи сам със себе си, когато той загуби своя Бог. Това бе моят основен въпрос, тъй като Ницше заявява: „Но този Бог умря за вас!".

Хаос в душите, борба за надмощие, революция. Tова са първите емоции, които предизвиква у мен постановката на Мила Искренова „Тъй рече Заратустра", представена от балет Арабеск по време на Sofia Dance Week.

На сцената на Държавен музикален и балетен център публиката се наслади на един модерен и силно въздействащ прочит на едноименнaта творба на Фридрих Ницше.

Чрез силната визуалност на груповия танц, хореографът намига по интелигентен хумористичен начин в стремежа си да анализира човеците и тяхното съзнание, техния житейски и творчески път на развитие.

Мила Искренова откровено сподели своето вдъхновение и концепция за постановката, както и своите страхове и мечти относно бъдещето на балетното изкуство.

От колко време поставяте „Тъй рече Заратустра"? Какво инспирира идеята за поставянето на произведение на Ницше?

Тази постановка е направена за кратък период от време - в рамките на 40 репетиции миналия сезон и сега още около 20. Бяхме много експедитивни. Аз бях готова с идеята една година преди това и имах достатъчно време да се подготвя.

Спектакълът най-напред бе инспириран от въпроса „Какво се случва с човек, когато той загуби своя Бог?". В състояние ли е човек да се справи сам със себе си, когато той загуби своя Бог. Това бе моят основен въпрос, тъй като Ницше заявява: „Но този Бог умря за вас!".

Беше ми интересно 100 години след него, как мислим ние по този въпрос. Независимо, че произведението е рамкирано изцяло от музиката на Щраус и от философията на творбата, вътре има една осъвременена интерпретация на тези идеи - така, както те звучат днес, но с една ирония към нашето безсилие и към цялата ни обърканост, към хаоса, в който живеем, към това, че сме загубили истинските връзки.

Религиозността е тази, която създава връзките между хората. Самият Ницше е обвиняван, затова че е Антихрист и че критикува християнството - той е един от най-спорните философи заради неговата крайност. Лично аз, четейки Ницше, мисля, че той не е толкова против християнството, след като самият той казва, че е имало един християнин и той е умрял на кръста.

Той е против това човек да се заблуждава относно самия себе си и изисква от човека да се самопревъзмогне. Идеите на Ницше са изключително злободневни и отнасящи се до днешните хора.

В постановката ключовите думи са хаос, борба за надмощие и...?

Kръв! Това означава истина за Ницше. Според него тези, които пишат с кръвта си, не трябва да бъдат четени и разбирани.

Какво е състоянието на културата на публиката и на танца днес? Променила ли се е през последните години?

Ние творците сме много вътре в нещата и сме вечно недоволни, че не ни разбират, но има много голяма промяна. Това, което в момента може да се види по сцените по никакъв начин преди 20 години не можеше да се види. Наблюдава се една свобода на мисленето и визуалната интерпретация, а това възпитава и съответната публика.

Sofia Dance Week има огромен принос - това са такива смели естетически провокации в рамките на седем дни, които оставят дълбоки следи. Разбирам, че на хората им е трудно, когато в афиша всяка вечер има спектакъл, но по този начин се изгражда мнение и вкус. Sofia Dance Week прави един много смел жест, който аз от самото начало много силно приветствам.

Какво е финансовото състояние на балет „Арабеск"?

Наскоро споделих с огромно огорчение, че всеки сезон трупата бива напускана от един танцьор. След като в него са вложени много усилия и той е възпитан на европейско ниво, той напуска, защото не издържа финансово. Понякога нашите млади мъже се чудят дали да си купят билетче за тролей или една вафла. Така стоят нещата с 350 лв. заплата. Представете си как живее един млад човек с тези пари, и то танцьор, който не може да яде непрекъснато банички и солети.

Какво е бъдещето на балета?

Не знам. По света такива трупи са подпомогнати поне 50% от държавата. Годишният бюджет на едно училище в Берлин е 5 млн. евро. За нашия не искам да говоря, защото просто ме е срам. Не се живее вече така. Трябва поне 50% субсидиране от държавата, 20 или 30 % от общината и оттам нататък частни спонсори, за да има прилична инвестиция в една трупа и тя да може да диша.

„Тъй рече Заратустра" ще бъде предсатвена отново на 29 ноември в рамките на фестивала за оперно и балетно изкуство – Стара Загора. Повече за програмата на Балет Арабекс на arabesque.bg.

 

Най-четените