Според член 74 от Конституцията на Република България едно от правомощията на президента е да упражнява правото на помилване, като опрости изцяло или отчасти наложеното наказание. Този акт на висша държавна милост обикновено се превъзлага на вицепрезидента като едно от скромните му четири пълномощия. По думите на проф. Ал. Стойнов помилването е "безусловен и окончателен отказ на държавата да изпълни наложено с влязла в сила присъда наказание".
След това симпатично учебникарско уводче идва ред за малко справедлив гняв. Ние, дето горе-долу се интересуваме кой-кой е в държавата, си го знаем Гоце що за стока е и точно заради това не вярваме на измислени и/или поръчкови анкети, според които, видиш ли, 40 до 50 % от народонаселението на татковината попива новогодишното му изявление с нескрита любов.
Какъв е случаят на другата половинка от тази двойка? В интерес на истината си признавам, че единственото, което знаех довчера за Ангел Марин е а), че е "червен" генерал (което в съзнанието ми автоматично го нарежда до симпатяги като Любен Гоцев), и б), че единственият му акт като вицепрезидент е помилването на Цветелин "дон Цеци" Кънчев.
От изредените в миналото изречения за мой нескрит ужас подточка б) се оказа толкова убийствено далеч от истината, че чак ме хвана лек срам колко съм неинформиран. Оказва се, че вицепрезидентът Марин хич не се е свенил да проявява "висша държавна милост". Ама хич!
Да вземем следните избрани откъси от едно негово интервю, дадено за БНР, защото надали има някой, на когото да му се чете цялото (виж вдясно):
"- ...А защо отказвате да дадете имената на хората например, които са били помилвани след като присъдите им с публични и няма нищо по-логично от това и имената им да се знаят?
Ангел Марин: Може ли да ме изслушате да Ви кажа по възможно най-простичкия начин как стоят нещата?
- Слушам Ви.
Ангел Марин: Да, присъдите са публични, но имайте предвид, че когато се дава информация за един човек, все пак трябва да се отчита и неговото съгласие, и неговото мнение. Огромната част, да не кажа 100% от помилваните, не искат да се дава информация за тяхното помилване и за престъплението, което са извършили. И това е обяснимо. За тях това е минал етап, те искат да се поправят, те искат да започнат нов живот, а от изискванията на педагогиката, на всеки му е известно, че след като един човек е сгрешил и е направил престъпление, и е имало възмездие, наказание за това престъпление непрекъснато да му се натяква.
- Да разбирам, че не се притеснявате, ако следващият екип обяви тези имена?
Ангел Марин: Много ви моля да ме изслушате, защото ще продължават да се отправят обвинения, които не са основателни.
А освен това има случаи, когато става дума и за това с какви мотиви се извършва помилване. Елате тук, договаряме се, че ще получите информацията, но няма да я разпространявате, както е според изискванията на закона, и ще ви дам, ще ви покажа мотивите.
Има случаи например, когато за добро поведение, всички изисквания за помилване са налице и на всичко отгоре, съответният човек съдейства на службите да се разкриват тези участници в престъпления, които не са минали през съда, те са се измъкнали, т.е. те дават съгласието да сътрудничат и сътрудничат. Е, как би ви звучало, аз да обявя, че еди кой си - с трите имена, с ЕГН-то, който е осъден за еди какво си, го помилваме, защото той сътрудничи на българската държава да се разкрият укрилите се сътрудници?"
Накратко: "Е какво друго да помилвам, ако не престъпници?" LOGIC - MAKES PERFECT SENSE!
Родителите ми обичат да казват, че "брашняното чувалче - освен че трябва да се тръска, е хубаво и да се милва от време на време". Марин очевидно е съгласен с тази доморасла максима и умело я е приложил в качеството си на вицепрезидент, защото толкова е милвал брашняните чувалчета, че чак ги е помилвал.
Първо, не е важно количеството, а качеството. Не колко НЕ си помилвал, и не толкова КОЛКО, а КОГО си помилвал.
А искате ли сега да чуете най-"веселото"? Нито в Конституцията, нито в закон има уредени някакви конкретни изисквания за упражняването на това правомощие. Няма условия, няма уредена процедура, всичко е оставено на субективната преценка (!).
Най-често помилването се упражнява въз основа на доста абстрактната категория "хуманност", или пък на "положителните промени в характера на дееца", а най-вероятно важи и правилото "Я, какъв си 'убавец, пък и днеска съм на кеф, що ли па да не 'зема аз да те помилвам?"...
А сега - малко суха фактология. Обикновено с края на една власт наяве започват да излизат и чешмичките, от които е текла благодат. БГНЕС публикува "Списък на помилваните лица в периода 2002-2011 г." Проблемът е, че Законът за защита на личните данни не позволява разкриването на подробности относно самоличността на помилваните. Акцентирам върху следните пасажи:
През април 2007 г. Ангел Марин подписва указ за частичното му помилване. Явно обаче по това време срещу него има и дело за кражба, защото само 7 месеца след като вицепрезидентът го помилва, влиза в сила и присъдата му за това, с което доказва, че милостта на вицепрезидента явно не е правилна.
Трудно обясним парадокс е и фактът, че половин година преди да влезе в сила присъдата на Н.А.А., вицепрезидентът вече го е помилвал. Той трябва да лежи в затвора 5 години за разпространение на наркотици, присъдата му влиза в сила на 15.07.2008 г., указът за помилването му обаче е издаден половин година преди това - на 31.01.2008 г. Така остава неясно лежал ли е или не Н.А.А. в затвора в Пловдив.
Близо половината от помилваните в Софийския централен затвор 65 човека, също са стигнали до там, защото са убили. Ангел Марин е помилвал частично дори и Д.С.Т., осъден на 119 години затвор за това престъпление. И така нататък...
Абсолютно съм сигурен, че в българските затвори лежат невинни осъдени, но те са единици. Предназначението на правомощието "помилване" е именно да поправя явни несправедливости от подобен род, а не да обслужва поръчките на тези, които си плащат. Много би ми било интересно да видя списъка с имената на адвокатите, обслужвали осъдените към момента на помилването им. Грам няма да се изненадам, ако списъкът е къс и част от имената се повтарят съмнително често. Някой май ще лее трета плоча на вилата...
Впрочем Ангел Марин е действал типично по комунистически - на едро, без задръжки, с широк жест и най-важното - без абсолютно никаква мярка. Нагло, очевидно и току пред очите на хората, защото в крайна сметка никой нищо не може да му направи.
Санкционни механизми за нецелесъобразно помилване не са предвидени никъде. Той даже авансово си е "измил ръцете" в преждецитираното интервю. Така че схемата пак ще бъде "всяко чудо за три дни". А какво е някаква си репутация, която и без това е лоша, на фона на келепира от проверената през вековете спекула с индулгенции? ШАМПАНЯЦ ЗА НИКОГО, Марин черпи!
А сега, вместо финал ви черпя с версия на брадат виц - "Бившата президентска двойка отива да закусва, а вие може да продължите с гимнастиката и спазването на закона".
