Някъде в Толедо има семейство от средната класа, което държи политическата съдба на Барак Обама в ръцете си.
В Толедо, Испания - не в едноименния град в щата Охайо
Общата европейска валута изчезва бързо в южната периферия на континента, буквално месеци преди изборите в САЩ - и нищо чудно реакциите на обикновените европейци на тяхната съдба да определят резултатите от изборите за американски президент.
Последните големи корпорации, склонни да решат буквално за нощ да вложат пари в Испания, Гърция и Италия, се оттеглиха преди около година. Шест месеца по-късно и последните големи частни инвеститори избягаха с парите си. Сега нестабилните банкови системи на тези държави оцеляват основно благодарение на факта, че обикновените вложители продължават да вярват, че спестяванията им няма изведнъж да бъдат превърнати от подкрепяни от Германия евробанкноти в песети, драхми или лири, или да бъдат заличени напълно във фалит на национални банки.
Банковата паника, започваща в Испания, няма да приключи там. Тя би могла да разруши остатъчното доверие в обременените с дългове държави, да унищожи еврозоната и да предизвика тотално икономическо цунами, преминаващо през държави по цял свят - от Америка до Азия.
Това, което би могло да бъде фатално за надеждите на Обама за преизбиране, е, че той не може да направи особено много, за да спре верижната реакция. На теория Обама би могъл да хвърли американската поразклатена икономическа мощ в борбата, като публично одобри насилствена интервенция от Международния валутен фонд (МВФ).
Той би могъл също така да притисне американския Федерален резерв да подкрепи своя европейски еквивалент, разменяйки долари за евро, за да подкрепи еврото, ако фискална атомна гъба се издигне над Мадрид или Рим. В замяна на известно международно покритие, Германия и други богати страни от еврозоната биха приели по-тясно политическо и финансово партньорство с по-бедните страни от средиземноморския регион.
Все добри стъпки, за съжаление - неприложими в навечерието на избори
Проблемът обаче е, че спасяването на Европа чрез Фед, или още по-зле, чрез международна институция, би било политическо самоубийство в година на избори. Ноемврийската битка вече се очертава стабилно да е на тема правилната роля на държавата в икономическото възстановяване на САЩ.
Почти можем да чуем как Републиканската партия подготвя рекламите, които би пуснала, ако Обама изцяло застане зад американски спасителен пакет за Европа, дори и ако САЩ спечелят от това.
А ако пък Европа се огъне и повлече слабото икономическо възстановяване на САЩ със себе си, републиканците ще заявят, че Обама е трябвало да направи повече. Перфектната клопка по най-тежкия въпрос на изборите.
Така че Обама в момента е в ситуация да оставя неспокойната Европа да се оправя сама, същевременно надявайки се, че долната й част няма да окапе. Той е изпратил по зам.-министъра на финансите на САЩ Лаел Брейнърд дълъг списък с неща, които европейците би трябвало да направят, от реорганизиране на фонда си за кризисна помощ до облекчаване на исканията за икономии от страна на олюляващите се южни членки на ЕС.
На пресконференция на 8 юни той призова Европа да предприеме "конкретни стъпки още сега, за да предотврати влошаване на ситуацията." Подходът засега изобилства от показни реплики, за сметка на което не достигат действия. На среща на Г-20 в Мексико на 18 юни, САЩ не направиха нищо, докато страните от третия свят увеличаваха средствата, достъпни за МВФ, на който никак не достигат пари за спешна намеса за спасяване на ЕВропа. Обезсърчените представители на фонда се оплакваха, че Обама и екипът му дори не се опитват да ръководят процеса откъм ариергарда.
Вярно е, че само Европа може да запази валутата си
Шефът на МВФ Кристин Лагард има някои предписания за преодоляване на проблемите на Евросъюза. Като начало, Европа се нуждае от еквивалента на американските застраховки за вложителите (реализирани там чрез федералната депозитна застрахователна корпорация - FDIC). Обхващаща цялата еврозона система, която да успокои малките вложители, би направила по-маловероятни всякакви предизвикани от паника банкови фалити.
Второ, Европа се нуждае от единна организация с властта да поема контрола над неплатежоспособните банки, също подобно на FDIC, който тихомълком превзе над 450 малки американски банки от началото на кризата през 2007 г. Но тези стъпки могат да проработят само ако Европа постигне истински финансов съюз, включително един общ орган, следящ и регулиращ банките, за да не допуска те да изпадат от самото начало в неплатежоспособност.
В крайна сметка Европа, и конкретно Германия, е необходимо да възприеме типа по-тесен политически съюз, който е позволил на САЩ да прехвърля ресурси от по-богатите си щати към по-бедните в полза на общия икономически растеж.
Това изисква ниво на доверие, което спада буквално с всеки изминал час. Въпреки че обикновените европейци може все още да вярват, че са част от паричен съюз, еврозоната вече практически е прекратила съществуването си, тъй като банките са спрели да отпускат заеми една на друга, а единният европазар вече е фрагментиран.
Европейските лидери, които ще се срещнат на 28 юни в Брюксел, знаят, че терапията на Лагард трябва да бъде приложена. Но ако единственото, което те правят, е да говорят, ни очаква катастрофа: вложителите от средната класа в Испания, Гърция и Италия ще изтеглят своите депозити, гласувайки срещу еврото и американския президент в полза на страха, а не на вярата.
