Глобалното (западно) общество все повече затъва в илюзията за постижимата абсолютна сигурност.
Нови и нови предохранителни мерки в самолетите и по летищата, камери следят всяка наша крачка в градовете, неприкосновеността на личните комуникации е тотално компрометирана, жертваме все повече права и свободи... за какво?!
Явно заради идеята, че всичко това някакси може да предотврати пренасянето на войната от Близкия и по-далечен Изток в нашите домове. Но това е утопия.
Във вечната борба между щита и меча, победител винаги е мечът.
Всяка защита, измислена от човешки интелект, рано или късно бива пробита от друг човешки интелект. Въпросът не е „дали", въпросът е „кога". И когато неизбежното се случи, колко ще е останало от нашите свободи и демокрация, които така щедро жертваме сега, и заради които терористите уж си умират да ни завиждат и да ни мразят.
В такава посока сме тръгнали - посоката на самозаблудата.
На анестезираното самоуспокоение. Че е възможно чрез дронове да избиваме* терористи плюс цивилно население, и това по никакъв начин да не се отрази у дома. Че е възможно развитите държави да продават оръжия за милиарди долари в Третия свят, където от това да загиват стотици хиляди хора, и това някак да ни се размине.
Че един американски, френски или български живот струва значително повече от животите на дузини мюсюлмани в другия край на света. Които даже често не ги показват и по новините - незначителни са.
12 загинали и 12 ранени при терористично нападение във Франция? Цял свят е „Je suis Charlie".
Над 150 загинали и 80 ранени при терористично нападение в Кения? „Je suis Kenya" - йок. Там може, там е нормално... ?!
Но пък постоянно се тръби за страшната заплаха от тероризъм, която ни дебне - нас, „цивилизованите".
„War on terror"...
Какво се постигна за 14 години война срещу тероризма?
Афганистан продължава да е в хаос, екстремистите се множат. Насилието в Ирак не спира за миг, вече подхранено и от пламъците на пожара „Ислямска държава", прехвърлил се от съседна Сирия. Йемен се разпада. „Боко Харам" се кълне във вярност на ИД, постъпват сведения и за други фракции, даже и от Кавказ, които са примамени от Халифата. Мюсюлманите в Европа се радикализират. Заплахата от терористични актове е по-висока от всякога. Старият Осама би подскачал от радост...
Нещо е адски сбъркано в целия подход.
Напомня за ламята, на която като й се отсече една глава, поникват нови три, от трите - девет и така до безкрай. А цената? Поне 1,7 трилиона долара е коствало само на САЩ (по данни на американския Конгрес), както и по най-консервативни оценки - над 200 000 убити (огромната част - не от САЩ).
От тях приблизително 50 000 терористи (предполагаеми, неразследвани, несъдени) и останалите 150 000 - невинни цивилни. А пък според най-нови данни, убитите цивилни всъщност достигат 1,3 милиона души (по данни от доклад на хуманитарната организация "Лекари за социална отговорност).
За допълнителна перспектива, сравнете с 685 941 души само в САЩ, които умират всяка година от инфаркт, според данните на Националния център за контрол и превенция на заболяванията. Или дори с 17 213, които намират кончината си при нещастни случаи (падания). Да сте чули за „Война срещу инфаркта" или „Война срещу подхлъзванията в банята"? Няма и да чуете.
Дъх на макове и затвори
Апропо „War on terror" е толкова катастрофален провал, колкото и „War on drugs". Производството на опиум в Афганистан гони 40-кратно увеличение от 2001 г. насам. Консумацията на наркотици в световен мащаб остава „стабилна" (в превод: не намалява), осъдените се множат и лидерът на свободния свят САЩ са държавата с най-голяма затворническа популация в света (по данни на Международния институт за затворите). Не Китай, не Русия, не Северна Корея.
Но поне започват да проявяват някакви признаци на здравомислие с легализацията на марихуаната в няколко щата. В Португалия (от 2001 г.) са си решили проблема чрез декриминализация, психолози, социални програми, медицинска помощ. В резултат употребата на наркотици, престъпленията, смъртните случаи осезаемо намаляватxi.
А ако някой би се осмелил да помисли за подобен ненасилствен подход към тероризма?! За някаква форма на диалог, за признаване правото на едни човешки същества да не желаят прехваления западен модел демокрация, нито пък да отдават природните си ресурси на западните корпорации... Да видим тогава дали ще напират чак толкова да тероризират...
Но едва ли, това би било скандално. По-добре със скалпел и насилие да премахваме, да отсичаме из корен опасното, неприятното, грозното. Или пък да се преструваме, че го няма.
Щастливи зайчета, усмихнати меченца и възмездие за всеки
Целият ни стил на живот е такъв. Розовият, сладък и пухкав като захарен памук живот - този мит, който ни продават медиите, който процъфтява най-вече в рекламите на модната, козметичната и фармацевтичната индустрии.
Вечно млади, вечно щастливи, съвършено-перфектни, недокоснати от времето. Но никога не ставаме напълно съвършени. И смъртта ще дойде за всеки един от нас. Дори този най-голям за всяко човешко същество ужас не е прието да се обсъжда. Когато се случи - адска трагедия!
Веднага се търсят виновни и как е можело да се избегне нещастието. Истината е, че понякога не е възможно. Често би могло и би следвало да се избегне, но колкото и да пазим съкровената ценност на човешкия живот, понякога нищо не може да се направи.
Каквито и чудеса от закони, драконовски мерки за сигурност, следене, сигнали, доноси и т.н. да има - все някога, някъде, някой ще застреля или взриви други човешки същества. Или ще направи катастрофа и ще загинат невинни. Страшно, ужасно, печално, обаче... реалност. Това също е част от човешката природа. И природата на света изобщо.
Иска ни се да го избегнем някак, но няма как. И още повече се ужасяваме. А медиите хищно експлоатират и преекспонират всяко насилие, всяка смърт, всяка капка кръв изтискват. И парадоксално, вместо да се предпазим от най-страшното, ние го изживяваме на ден по хиляди пъти, и когато се случи, пак сме фатално неподготвени за него.
Така е. Страх ни е дори от грипа, какво остава за смъртта. За най-невинната настинка лекарите предписват антибиотици и обезболяващи, които биха уморили кон. Нас - не, защото вече сме развили толерантност. Но пък и болестотворните щамове са хитри и развиват резистентност.
Пада мрак, зора изгрява
След деня идва нощта, след лятото - есента и зимата, след възхода на една цивилизация - нейният упадък. И после отначало. В хода на махалото на Доброто и Злото, все ни се иска да го задържим, да останем само от едната страна. Уви, не е възможно, най-много мъничко да го забавим, преди да се впусне с още по-голяма скорост наобратно.
А понеже явно не ни стигат нещастията (или все пак имаме дълбоко несъзнателна нужда от тях?!), глезени кифлички, абсолютно незаинтересувани от хилядите човешки животи, погубвани ежедневно от война и глад, потропват с краче във Facebook и надават стон и вопъл: „Омръзна ми да е зима-а-а-а... Искам лято пък!" Или обратното.
И страдат безутешно. Що за прищявка от страна на сезоните да не следват желанието на кифлите, а собствения си ход?!
Кифлите може да са смешни, но когато цели общества изповядват същата менталност, вече става тъжно.
* Българите реално не избиваме никого, освен себе си по пътищата, но щом сме част от антитерористичната коалиция, отговорността е споделена.
