Последните избори показаха, че българският избирател е несправедливо подценяван. Това твърдение звучи еретично, тъй като негласно споразумение гласи, че за българския избирател трябва да се говори или лошо, или нищо.
Той е обвиняван, че не мисли и само се разхожда до урните. Неграмотно зачерква 15 на грешната листовка
Зад тези на пръв поглед шеговити обвинения прозира дълбокият народопсихологически страх, че българинът е поставен много отдавна по път на политическа саморазруха, от който не може да избяга.
От гледна точка на теорията на модернизацията, българинът не е претърпял необходимия скок в автономното мислене, породено от индустриализацията и съпътстващите я образованост и грамотност. В плен е на провинциалното, инертно и патриархално мислене, характерно за аграрното общество.
От гледна точка на историческата социология, българското самосъзнание страда от липса на онези критични моменти на самоутвърждаване на суверена като Френската или Американската революции, Пражката Пролет или Унгарското въстание от 1956 г.
Географски се намираме в периферията на Европа и сме далеч от обмяната на идеи по време на Просвещението и Реформаторството. Времето между турското робство и тоталитаризма не е било достатъчно да се определи националното самосъзнание. От песимистичната теория на Хаджийски сме преминали директно в „българската меланхолия" на Фотев.
Накратко, българският избирател е обвиняван, че е в плен на структурни фактори, които не му позволяват да реаргира автономно на политическата обстановка.
Последните избори обаче показват, че българският избирател може да преобърне дългосрочни тенденции в пет различни насоки
Първо, изборите показаха, че за разлика от много европейски народи, българинът не е залитнал по национализма и ксенофобията
Последната тенденция се наблюдава не само в утвърдените демокрации като Англия, Франция, Италия и Дания, които може да са уморени да "плащат сметката" от разширяването на ЕС, но и в Унгария, смятана за отличник на пост-комунистическата демокрация, и в Гърция, която много кратно е спасявана от фалит.
В България „Атака", която е еквивалента на Евроскепрична партия, вече не се споменава, а толерантноста към малцинството направи ДПС почти втора политическа сила.
Тези факти показват, че напук на твърдението, че пияниците, които злословят срещу Европейския Съюз в селските кръчми, изразяват мнението на гръбнака на обществото, българският избирател има друго, европейско самосъзнание.
Второ, българският избирател върна на политическата сцена десницата, въпреки немощния ѝ обществен заряд
Не е ясно какво обуславя в по-голяма степен замирането на десницата- изчерпването на анти-комунистическата реторика, липсата на задружие между партиите и лидерите на Реформаторския Блок или неспособността да се направи политически капитал от протестите. Но едно е сигурно: поголовната липса на политическа харизма (Вебер) е съкрушаваща.Между строгото говорене на Кунева и несигурното представяне на Кънев, българският избирател се чувства неполаскан и пренебрегнат.
Да си представим българският избирател като пациент. Болестта на българския избирател е унижението от бедността. Как лекува Реформаторският Блок това унижение? Влиза в болничната стая, заявява, че болестна е неизличима и трябва още по-горчиво лекарство. Какво прави Бареков? О, Бареков чувства болката от унизеност, и предлага чуден лек. Разбира се, цяла бездна дели популизма от реализма, но съпричастността и умелото политическо говорене не са най-силните страни на Кунева и Кънев.
Всъщност, 6.45% от отишлите до урните са преглътнали, напук на всички очаквания, не само невниманието, а и надменността на десницата. Ето още един пример: Борисов казва: "Аз съм прост, вие сте прости, затова се разбираме." Реформаторският блок казва: "Вие сте прости, ние не сме." И електоратът чува: "Гледайте си работата."
Подтекстът е, че десницата осветлява, но не просветлява. И как се обяснява, че на фона на това демонстративно пренебрежение, българският избирател съживи буквално с изкуствено дишане десницата? Автономност.
Трето, българският избирател не възнагради подобаващо ББЦ
Реално погледнато, ББЦ трябваше да е победител на тези избори. Тази партия има завиден финансов ресурс, собствена телевизия и медийно обигран лидер. Най-важното е, че за продукта, който ББЦ продава на политическия пазар, има огромно търсене. Този продукт, а именно антисистемна партия с флуидна платформа и талантлив лидер, донесе победи на НДСВ и ГЕРБ, допринесе за метеорното изгряване на БББ на Жорж Ганчев и „Атака".
Новината е не, че ББЦ се представи успешно, а че спечели толкова малко в сравнение с предходните си образци. Българският избирател преобърна тази тенденция и промени формулата.
Четвърто, българският избирател не последва тенденцията да отпише ГЕРБ
ГЕРБ би трябвало да продължи пътя на забвение, очертан от НДСВ. Безславното падане от власт, отцепването на партийната група, парламентарното маргинализиране и появата на Бареков трябваше да превърнат ГЕРБ в замираща политическа сила.
Борисов направи много силно представяне на опечален и недоразбран победител. Той демонстрира, че е сърдит. Не сърдит, а бесен. И българският избирател естествено симпатизира на това истинско и вдъхновяващо изпълнение, забравяйки, че обидата най-вече е породена от притеснението, че Борисов не е шеф на държавата и център на вниманието.
Емоционално ли е реагирал българският избирател или рационално е решил да не отрича всичко старо? Автономността му в случая се състои в това, че той реши да не държи ГЕРБ на наказателната скамейка. Благодарение на българския избирател, ГЕРБ онова е център-нападетел.
Пето, българският избирател за първи път се опълчи срещу столетницата
Това е първият такъв недвусмислен наказателен вот, ако не се брои извънредната ситуация на Виденовата криза. Отцепничеството на АБВ не е в състояние да стопи твърдия електорат на КБ до такава степен. Последните избори доказаха, че избирателят на социалистите вече не е в плен на дългогодишни структурни фактори, като по-малко образовани, по-възрастни хора от по-малките населени места с дълбока носталгия по комунизма.
Вариациите в електоралните нагласи сочат към повишена автономност на мисленето
Като се има всичко това предвид, може ли да кажем, че ако последните избори представиха Европа като място на политическо сътресение, България се открои като положителен пример на стабилност и цивилизованост?
