Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Що е то "Базов доход" и има ли почва у нас?

Неравенството забавя икономическия растеж
Неравенството забавя икономическия растеж

Преди, около година съвсем случайно попаднах на икономическия термин "Базов Доход". Изгледах филмът-есе на Даниел Хани и Ено Шмид, озаглавен "Базов Доход - културен стимул" (виж вдясно) и бях учуден защо тази икономическа мярка не е широко обсъждана у нас и не съм чувал преди за нея.

Изучавал съм икономика и финанси при светила от ранга на проф. Коста Пергелов и въпреки че България се нуждае отчаяно от нова, свежа вълна в икономическата си конюнктура, на мен ми се стори, че на тази мярка не се обръща необходимото внимание. Затова и реших да се запозная с историята на тази идея от възможно най-достоверните източници, които успея да открия в Интернет.

Така достигнах до сайта на BIEN - Basic Income Earth Network ("Международна Мрежа за Базов Доход"), на който открих повече от необходимата ми информация. Оказа се, че тази организация е създадена през далечната 1986 г. в Белгия от "трима млади изследователи, решили да създадат работна група с цел да се изследва приложението на екстремно проста, нестандартна, но привлекателна идея".

Историята на тази идея е толкова обширна, колкото може би историята на самата икономическа наука. Темата за "универсално разпределение" присъства във всички икономически школи от класическите до нео-класическите и бива подкрепена от икономисти с радикално различни виждания за методите, по които трябва да функционира една работеща икономическа теория.

Единственият отговор, който изглеждаше логичен е, че самото икономическо неравенство, в което се намираме е причината да не се хвърля светлина по този въпрос.

Неравеството забавя растежа

Най-актуалните данни за влиянието на икономическото неравенство върху растежа и преразпределението, публикувани в доклада на Международния валутен фонд от февруари 2014 г., най-накрая доказват очевидното за всички - неравенството забавя икономическия растеж.

Неравенството не е само вредно, то е и конструктивно заложено в настоящата методика на функциониране на икономиката. Вредно е в толкова много аспекти от живота ни, че често се хвърляме да обвиняваме детайлите без да обръщаме внимание на самата конструкция. Често прибягваме до решения, които подменят изтритите гуми от предницата на автомобила, вместо да центроваме самата предница с цел да не износва гумите.

Ако разгледаме статистическите данни ще открием, че икономическият растеж в най-върховата си форма на икономически бум е неотлъчно следван от най-ниските нива на икономическото неравенство и това се забелязва, особено ярко в трите десетилетия след Втората Световна Война в икономиката на САЩ.

За жалост, ние сме издигнали в култ мита, че класата на богатите, която създава работните места, създава и икономическия растеж. Това просто не е вярно, защото истинската движеща сила зад растежа е средната класа, покупателната й способност и търсенето, което определя предлагането. Въпреки че този мит звучи добре, той реално не описва функционирането на икономиката, а по-скоро служи за оправдание и заявление от позицията на силата, позицията на център на Вселената: "Аз съм работодател, следователно всички трябва да се съобразяват с мен и моята сила".

Това е много удобна позиция, ако желаеш да оправдаеш настоящите рамки на преразпределение на печалбата или ако просто искаш да заявиш, че някой обикновен работник просто не разбира от икономика. Днес обаче обикновените работници доста по-често от преди са с висше образование и притежават достъп до свободна, глобална библиотека, от която да се самообучават и развиват в посоката, която са избрали и този мит за свръхспособностите на тези, които създават работни места започва бавно, но сигурно да се развенчава.

Работодателите не са центърът на икономическата вселена, защото чисто аритметически процентът на богатите хора в обществото винаги е прекалено нисък, за да оказва реално влияние върху съвкупното потребление в сравнение със средната, работническа класа. Центърът на икономическата вселена - това са работниците и потребителите, а за да го осъзнаете е необходимо просто да разгледате данните на места с бурно икономическо развитие, където ще откриете винаги и високи държавни инвестиции в средната класа и потреблението.

Процъфтяваща средна класа - повече потребление, съответно процъфтяваща икономика - повече работодатели, предприемачи и растеж, повече данъци и повече държавни инвестиции в инфраструктура, образование, здравеопазване и прочие.

Това е икономическият кръговрат водещ до растеж и икономически бум, който се задвижва благодарение на инвестициите на държавата в по-добри условия за развитие на... икономически бум, логично нали? Висококвалифицирани, амбициозни и осигурени потребители на стоки и услуги, които издигат по-предприемчивите, като работодатели и част от класата на богатите. Това е пътят от средната класа нагоре за индивидите и домакинствата, а в настоящите времена на липса на каквото и да било представителство на тази класа в политическия живот на България, кръговратът е в обратна посока.

Днес синдикалните организации са само бледа сянка на силата, която са притежавали в миналото. Лобистите на големите работодатели буквално диктуват политическите рамки на икономическия живот у нас, а липсата на представителство на средната, работническа класа дори в политически партии изградени на идеята за нейната защита е направо невъобразима и възмущаваща. Посоката на икономическия кръговрат е обърната в полза на работодатели и в ущърб на работници, което води до ниско потребление, стагнация на заплащането и инфлация на цените.

От това буквално страда бюджетът и държавните инвестиции, което от своя страна води до по-голям риск от изпадане в бедност на домакинствата, повишение на неравенството, а от там и на престъпленията, рисковете и стресът. Това е идеалната среда за процъфтяване на финансовия сектор, който разчита на ниската покупателна способност у домакинствата, за да печели чрез кредитиране и олихвяване на дългове, което от своя страна води до така "любимите" на всички дългови кризи.

Жалкото е, че с развитието на технологиите възможностите ни за производство се увеличават, но в една икономическа среда, в която няма кой да ги потребява, това не е от никакво значение. Липсата на силна средна класа, задвижваща целия процес на икономически растеж е предопределена от високите нива на неравенството, в което заслепени от собственото си великолепие работодатели не успяват да осъзнаят, че борбата им за политически преференции, обслужващи личните им интереси всъщност води до нежалания обратен ефект на ограничените печалби.

Базовият доход е икономическа мярка, която се бори с икономическото неравенство и крайната бедност, а когато рискът да изпаднеш в бедност липсва пътят е само един - напред и нагоре. Ако тази "екстремно проста, нестандартна и привлекателна идея" няма почва у нас, то аз не виждам къде би имала и къде би изиграла своята роля в един свят, в който за да оцелееш не е необходимо просто да си здрав физически и психически, но и икономически.

Не желая държавата ми да се крие от мен и да ме компенсира само в случаи, като загуба на трудоспособност или безработица - това е "след дъжд - качулка". Желая държавата ми да ме еманципира и да ми гласува доверие, защото качествата, които притежавам, са изградени от нея и ако тя не вярва в мен, то тя не вярва в себе си, а това е пагубно за всички.

 

Най-четените