Американският президент Барак Обама предупреди сирийското правителство, че всякаква употреба на химическо оръжие срещу бунтовниците „ще премине червената линия". Това води до два въпроси: Какво ще направят Обама и другите лидери, ако границата бъде прекрачена? Освен това, ако имаме предвид 40-те хиляди вече „конвенционално" избити от хората на Асад, защо евентуалната употреба на точно този вид боеприпаси предизвиква такава реакция?
Ен Би Си съобщи през миналата седмица, че сирийски военни са поставили нервнопаралитичния газ зарин в авиобомби. Смята се, че страната разполага с около 500 тона от бойното отровно вещество, а даже една десета от грама е достатъчна, за да отнеме живот. Накратко, ако Асад пожелае, вероятно би могъл да унищожи цели градове.
Това е една от причините, поради които химическите оръжия (и особено такива като зарина) се разглеждат като съвършено различен инструмент за водене на война. Затова те се наричат „оръжия за масово унищожение" - макар да са по-малко разрушителни от своите биологични или атомни братовчеди.
Поради тази причина и 188 държави са сключили през 1993 г. Конвенцията за химическите оръжия, с която се забранява продукцията и съхранението им. Сирия е една от едва шестте държави по света, които не са положили подпис. Останалите са Ангола, Египет, Северна Корея, Сомалия и Южен Судан.
Ярка червена линия разделя химическите оръжия от конвенционалните по морални, хуманитарни и правни причини. Не само Барак Обама, а и всичко останали лидери на страните по конвенцията са задължени да реагират изключително сериозно, ако Асад посегне към отровния газ. Само така ще бъде отправено ясното послание, че употребата на подобни оръжия няма начин да бъде приемлива в наши дни.
Оръжие или не точно?
Освен това, предупреждението на Обама е съвсем прагматичен ход. Като лидер на мощна държава, той е нормално даже да се страхува от химическите оръжия, защото те изравняват везните в конфликта. Отровният газ трудно може да даде предимство на по-слабия режим, но със сигурност става по-трудно лидер като Асад да бъде сплашен или свален.
В този смисъл, химическите оръжия са даже по-ефективни от ядрения арсенал, защото са мобилни и не се нуждаят от реактори, ракети, командни центрове и цялата останала инфраструктура, която не се движи и става лесна цел за врага.
Друг притеснителен аспект при боеприпасите с отровен газ е, че те не са оръжия в чисто военния смисъл на думата. Те са инструменти за сеене на хаос, полезни само на терористи, психопати и отчаяни тирани, които не искат да пуснат властта.
Няколко армии са използвали отровен газ през Първата световна война, особено на Западния фронт. Макар газовите атаки да са всявали ужас сред обикновените войници, те реално нямали особен ефект, особено след масовото внедряване на противогаза. Имало даже случаи, в които ветровете връщали смъртоносния облак обратно при атакуващите.
Даже само това спомогнало за постигането на консенсус по отношение на отровния газ: той просто не е твърде ефективно оръжие. Иран и Ирак са ги използвали един срещу друг през 80-те, но без особен ефект. През 1988 г. Садам Хюсеин използвал химическо оръжие срещу кюрдските бунтовници. Най-известен е случаят със село Халабжа, където за ден били убити 5000 души. Това, обаче, е по-скоро терористична атака - отровният газ е ефективен, когато искаш да убиеш голям брой незащитени цивилни.
След като си убил 40 000 от собствените си граждани, нищо не те спира да убиеш още толкова със зарин. Това и причината, поради която световните лидери са сериозно обезпокоени.
И все пак,
какво ще стане, ако Асад стъпи отвъд чертата?
По време на войната в Персийския залив през 1991 г. Садам Хюсеин притежаваше химическо оръжие. Той можеше да зареди с него своите ракети СС-23 („Скъд") и да ги изстреля към Израел. Заради това и държавният секретар Джеймс Бейкър публично заяви, че химическо нападение срещу еврейската държава ще е равносилно на ядрената атака срещу САЩ. Вероятно иракският лидер е възприел напълно сериозно думите му - десетки ракети излетяха към Израел, но пълни само с тротил.
За Обама няма да е добра идея да последва примера на Бейкър - особено при положение, че докато тече гражданската война в Сирия, западните страни се опитват да притиснат основния й съюзник Иран да не разработва ядрено оръжие. Освен това, директната атака на складовете с отровен газ не е възможна - местонахождението на някои обекти не е известно, а освен това изтичане на бойните отровни вещества в атмосферата отново ще убие хиляди.
Възможен вариант е да бъдат нападнати директно Башар ал-Асад и близките му съветници, но има и друг, дипломатически изход. Русия е сред най-големите защитници на Сирия, но даже и те нямат особено желание съюзникът им да използва оръжия за масово унищожение. Един ясен знак от Москва би принудил сирийския режим да се откаже от плановете си, поне ако иска да се ползва с руска подкрепа още известно време.
А после?
По-големият проблем идва по-късно - когато Асад все пак падне от власт. Смята се, че американски експерти вече са в Сирия, като мисията им е да обучат командващите на бунтовническата армия как да обезопасяват обекти, където се съхраняват химически оръжия. Дотук добре, но Пентагонът вече е сметнал, че ще са нужни 75 000 американски войници, за да опазят всички химически обекти на Асад.
Вместо тях, за отговорната мисия в момента се готвят сирийски бойци. Никой не знае колко от тях са чуждестранни агенти или джихадисти.
