Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Главорезите от Сребреница се прибират у дома

Главорезите от Сребреница се прибират у дома Снимка: Getty Images

На 18 ноември т.г. осъденият за геноцид Слободан Яковлевич се прибрал в своя дом в босненското село Скелани - 20 години преди деня, в който би трябвало да приключи наказанието му.

Пуснат след осем и половина години зад решетките, той бил посрещнат като герой. В местната православна църква организирали и тържество, на което се събрали съседи и съмишленици на Яковлевич. Според някои информации, купонът включвал стрелба с автоматично оръжие и хвърляне на гранати.

Босненският сърбин не е на свобода, защото вината му е под въпрос. Той бил пуснат заедно с деветима други военнопрестъпници (от които - още петима с призната вина за геноцид), защото международни магистрати преценили, че Босна ги е осъдила по погрешен закон. Това означава, че цялата съдебна процедура трябва да започне отначало.

Шок и ужас

Съдебното решение срина и без това слабото доверие към съдебната система в страната и разяри близките на осемте хиляди мюсюлмански мъже и момчета, убити при клането в Сребреница през юли 1995 г. - най-голямото зверство в Европа от Холокоста насам. Напрежението в района около града нарасна, защото малкото завърнали се след войната мюсюлмани и всички, които са свидетелствали в съдебните процеси се страхуват от отмъщение и репресии.

Впрочем, Яковлевич е бил осъден за участието си в убийството на около 1000 цивилни в склад.

„Нищо не е разклащало така стабилността на страната след войната, както това освобождаване на 10 осъдени военнопрестъпници. Все едно да върнеш лисицата в курника", казва Емир Сулягич, босненски мюсюлманин, преживял Сребреница, за да се завърне по-късно в дома си.

Председателят на асоциацията на жертвите „Майки от Сребреница" Мунира Субашич заяви, че е обжалвала решението за освобождаване в босненски съдилища. Според нея то е срамно и представлява гавра с паметта на загиналите. Субашич е загубила 22 души от семейството си във войната, свидетелствала е срещу военнопрестъпници и сега все още живее в областта.

„Вчера бях цял ден нащрек, оглеждах се дали някой не ме наблюдава. Полицията трябва да ни пази от тези, които преди 18 години разделиха съпруги от мъжете им и майки от синовете им и искаха да ни убият", категорична е тя.

С вина невинен

Историята на процедурната грешка, довело до толкова гняв и страх, е пълна с бюрокрация и недоглеждания. През 2005 г. Международният наказателен трибунал за Бивша Югославия прехвърлил повечето от разглежданите случаи на местните магистрати. Десетимата военнопрестъпници били осъдени според Наказателния кодекс на Босна от 2003 г.

През юли 2013 г. обаче Европейският съд за правата на човека в Страсбург постановил, че двама от осъдените всъщност е трябвало да бъдат преследвани по текстове от действалия по време на войната югославски Наказателен кодекс от 1976 г. В него за геноцид се предвижда смъртно наказание.

НК на Босна, в съответствие с европейските стандарти, изключва отнемане на живота на виновния, но предвижда по-дълги ефективни присъди и добавя текстове за престъпленията срещу човечеството.

Актуалният кодекс е изработен и наложен от Службата към Върховния представител в Босна и Херцеговина - международна институция с власт да отстранява политици и да лансира закони, наложена с дейтънския мир от 1995 г. Босненски съдии, специализирани в случаите на военни престъпления, има от 2004 г. и се смята, че са били притиснати от властта да прилагат със задна дата новите текстове.

Според съда в Страсбург, употребата на новия НК при решаването на дела за военни престъпления може и да не е нарушение на правата на подсъдимите, но всеки случаи трябва да се гледа поотделно. Скоро след това, Конституционният съд постанови, че срещу Слободан Яковлевич и останалите военнопрестъпници трябва да започнат нови дела.

Темида изглежда безпомощна

Сега вали дъжд от молби за преразглеждане на дела в Камарата по военните престъпления, която струваше стотици милиони долари и трябваше да е най-голямата инициатива за преследване на извършители на зверства от Нюрнберг насам. Вместо това, по-малко от 250 случая са приключени - има още около 1300.

Освен това, сръбски депутати вече са предложили законови промени, които биха отменили всички присъди, наложени според новия НК. Като цяло, босненските сърби са враждебно настроени към съдиите и прокурорите в страната, защото смятат, че са настроени срещу тях. Подобно е отношението им и към останалите общодържавни институции, поради което предпочитат децентрализация.

За да стане кашата пълна, босненските магистрати решиха през 2012 г. да засекретят обвинителните актове и съдебните решения по делата за военни престъпления, а много от подсъдимите се защитават сами, като междувременно са на свобода.

Така ли ще е в Сирия?

Случващото се в Босна е добър урок за следващите случаи, в които разрушени от война държави ще се наложи с чужда помощ да възстановяват върховенството на закона. „Дейтънското мирно споразумение имаше в себе си семената на разрухата и това вече се вижда. Ти или си правителството, или не си. Не сработи и това е ценен урок за Сирия", коментира Меделин Реес, която е работила за ООН в Босна, а сега е генерален секретар на международна женска организация за мир.

Подобно е и мнението на бивш служител на прокуратурата по военните престъпления, пожелал анонимност. Според него последните събития са прекършили и последното останало доверие в международните институции: „Местните загубиха вяра и няма достатъчно подготвени обвинители. В голяма степен това се дължи на бъркотията, която сътвори международната общност".

Балкански синдром

В близките дни десетимата мъже, сред които е и тържествено посрещнатият военнопрестъпник Яковлевич, ще трябва отново да се изправят пред съда. Поне за двама има голям шанс да останат свободни - напуснали са Босна, а споразумението за екстрадиция със Сърбия не предвижда връщане на осъдени за военни престъпления и геноцид.

Тези от останалите, които бъдат съдени по стария НК от втората половина на XX век, също може да не се застоят в затвора. Близките на Яковлевич, например, има шанс да организират ново тържество за него след година и половина.

Междувременно гневните мюсюлмани в Сребреница проклинат съдебната си система: „Няма повече да свидетелстваме пред съда. Няма да минаваме през това болезнено изживяване отново".

 

Най-четените