И аз като Мартин Лутър Кинг имам една мечта. Мечтая си в праведния сън на най-популярния ни министър - Цветан Цветанов, да му се присъни чуден папирос. А на папироса, с огнени букви, изписани членовете от 162 до 169 от Наказателния кодекс - за престъпленията срещу националното и расовото равенство, изповеданията, политическите свободи.
В този момент министърът се сепва и се събужда. Знае какво ще направи: ще обяви началото на акция „Нацистите".
Министър Цветанов се облича набързо и отива на работа, за да разпореди спешно старта на акцията. Още същия ден са арестувани огромна част от нео-нацистите, които от години тормозят хора с политически убеждения, цвят на кожата, етнос, сексуалност, външен вид или прическа не по вкуса им. Дават се на прокуратурата медиите и Интернет сайтовете, в които се проповядва расова, етническа или религиозна нетърпимост. Поставя се срок от една седмица за премахване на расистките и ксенофобски коментари в Интернет, в противен случай се търси наказателна отговорност на собствениците на съответните медии и сайтове. Съдът не се почесва, а признава съществуването на множество случаи на престъпления срещу правата на гражданите и дава адекватни наказания на извършителите.
В резултат на акция „Нацистите" много хора вече могат да се разхождат спокойно по улиците. Мъжете без бицепси не се страхуват да не бъдат убити, когато отиват в парка. Младежите с леви убеждения могат да отидат на митинг без да бъдат размазани с метални тръби. Чернокожите не ги бият и не ги наричат „маймуна". Ромите си отдъхват, че няма да бъдат кастрирани или направени на сапун. Гей парадът се провежда, без да се налага организаторите да се чудят откъде да съберат пари, за да платят на Охранителна полиция.
В този момент се сепвам и се събуждам от мечтата си. Забравила съм да напиша на мъжа си есемес, че съм се прибрала благополучно и не са ме пребили онези с железните тръби за наказание, че съм организирала митинг в защита на чужданците. Поправям пропуска.
И ме обхваща носталгия за времето преди неделя, 06.06.2010. Инициаторите на митинга за защита на правата на чужденците бяхме убедени, че можем да го организираме на практика без пари. Защо да си поръчваме винилови транспаранти, след като можем да се простим с някои стари чаршафи, да ги нарежем и да пишем върху парчетата? Защо да откриваме банкови сметки, след като всеки съпричастен може да допринесе с каквото иска и може? Защо да плащаме на Охранителна полиция, след като полицията така и така е длъжна да ни пази, а ние сме били на среща в СДВР по искане на общината и сме обяснили какви хора не бихме искали да бъдат допускани наоколо?
Беше толкова приятно изненадващо, че някой, когото дори не познаваш лично и не е свързан с организаторите, е произвел голямо количество баджове, друг е направил плакат вкъщи, трети е разпечатал листовки, четвърти си е направил тематична фанелка по своя идея. И толкова обнадеждаващо, че е възможно в името на каузата за защита на правата на чужденците различни групи да направят компромиси, за да може да се привлече по-широка обществена подкрепа.
Еуфорията продължи до момента, когато разбрахме за пребитите младежи. Защо се случи, къде сбъркахме? Нали съвестно и доброволно изпълнихме всички изисквания на общината? Нали, когато пристигнахме, отидохме да се представим на полицията и бяхме осигурили няколко момчета за коменданти, каквото беше предварителното желание на СДВР (въпреки че полицията, присъстваща на митинга, не прояви интерес да разбере кои са те)? Нали един от съмишлениците ни, който ни помагаше с организацията, още към 10.30 ч. предупреди полицаите, че около мястото, където десетина минути по-късно е станал инцидентът с трамвая, се навърта съмнителна група? Нима трябваше да платим, за да си свърши полицията съвестно работата?
Случилото се в трамвая и официалните интерпретации на институциите след това (начело с МВР, оглавявано от Цветан Цветанов) са поредният пример, че тези институции в България гарантират не правата на гражданите, а собственото си укрепване и възпроизводство.
Когато се представя инцидентът като конфликт между някакви анархисти, се гарантират топлите отношения с единствения сигурен коалиционен партньор - откровено националистическа и фашизоидна партия.
Когато се държат в „дома" в Бусманци хора, които по закон не бива да са там, се гарантира издръжката на този огромен комплекс от сгради и на персонала, който работи в него. А може би дори хартисват пари, ако се вярва на твърдението на директора на Дирекция „Миграция", че издръжката на един от „настанените" струвала 1000 лева на месец. 1000 лева на месец - това са един милион и двеста хиляди лева държавни пари за сто чужденци на година. А задържаните доскоро бяха близо двеста - смятайте! За тези пари, чужденците в „дома" дори не получават право на достъп до тоалетната нощем, а храната им е, по израза на директора на лагера Йотко Андреев, подходяща за „временно настаняване", а не за „постоянно пребиваване".
Когато големи групи чужденци се държат (понякога практически цял живот) без легален статут или с легален статут, но без право на здравеопазване и на безплатно средно образование, се работи по създаването на маргинализирани групи, за които после да се казва, че „създават проблеми" и така се укрепват ксенофобските нагласи.
Когато същите тези хора нямат гарантирано право на законова защита от административен произвол, стават податливи на корупция, от която е възможно да се облагодетелстват институциите, които упражняват въпросния произвол. Когато нямат гарантирано право на защита от расистки и ксенофобски посегателства, въпрос на време е да се стигне до ответно насилие.
Казах, че тези хора нямат гарантирано право на защита... а ние имаме ли? На митинга в защита на чужденците имаше и скандирания: „Всички сме нелегални". Да, изглежда, че май в собствената си страна всички сме чужденци.
И всичките сме нелегални.
