Алън Грийнспан: Капитализмът не е виновен за бедни-богати

Коментари (34)| Вашият коментар

Роден в Бронкс, син на разведени родители

Mediatimesreview.com

Грийнспан познава рецесията. Роден е на 6-и март 1926 г. в Ню Йорк Сити. И двамата му родители са евреи. Баща му, Хърбърт Грийнспан, е самообразовал се финансист, а 17-годишната му майка Роуз Голдсмит, момиче на забавите, танците и музиката. Три години след раждането на Алан Хърбърт и Роуз се развеждат. Тя се връща заедно със сина си при своите родители в Уошингтън Хейгс и започва работа в един склад за мебели близо до Харлем Ривър в Бронкс.

Грийнспан расте като единствено дете на самотна майка към която остава привързан (до нейната смърт през 1995 г. той й се обажда по телефона практически всеки ден в 7 сутринта). Неговият братовчед Уесли Халпърт живеел наблизо и двете момчета прекарвали часове имитирайки Лоуръл и Харди или играейки с топка.

В своята младост Грийнспан е момчето, което свири на саксофон и впечатлява приятелите на майка си с невероятното си умение да подрежда математически пъзели. След гимназията учи музика в музикалното училище "Джулиард" и постъпва на първата си работа като музикант в суинг група. Нотите отстъпват пред числата и той е приет като студент по икономика в Нюйоркския университет. Поради липса на средства, в началото на 50-те отпада от докторската програма на Колумбийския университет, а през 1977 г. Нюйоркският университет му признава докторска степен без дисертация.

Заедно с Уилям Таузънд създава консултантската компания Townsend-Greenspan & Inc., която просперира до 1987 г., времето, когато Грийнспан я разпуска, за да започне своята кариера във Федералния резерв.

Грийнспан - вежливият републиканец, за първи път вкусва публичния живот през 1968 г. като директор на групата за политически проучвания в президентската кампания на Ричард Никсън. Президентът Форд го назначава за председател на своя Съвет по икономическите въпроси.

Поема си въздух от правителството по време на администрацията на Картър и се връща във Вашингтон през 1987 г., когато президентът Рейгън го номинира за председател на Фед. Грийнспан се задържа на този пост при четирима американски президенти - свидетелство за неговата икономическа и политическа проницателност.

Има ли по-добър капитализъм

За Дейвид Рубинщайн, съосновател и управляващ директор на компанията за управление на активи Carlyle Group, лидерите трябва да работят бързо за преодоляване на сегашната криза - в противен случай играта ще бъде спечелена от "иначе различни модели на капитализма, като този, практикуван в Китай".

В резултат на тази рецесия, която очевидно ще се задържи по-дълго от всеки друг път и ще отнеме още години... ние ще имаме повече икономическо неравенство, казва Рубинщайн.

Имаме да работим още по тези проблеми в следващите 3-4 години... Играта ще бъде за типа капитализъм, в който много от нас живяха и мислеха, че е най-добрият вид.

Още за богатите, кризата, капитализма

• Младите не се боят от социализма
• Нов фашизъм настъпва в Европа*
• Съжаляваме, пичове. Вината е наша
• Великата Октомврийска
• Те не са тълпа, нито са леви, нито десни, нито от Обама
• Хей, пичове от Уолстрийт, погледнете надолу!
• Адреналин венозно
• Обама хвърли ръкавицата на милионерите
• Богатите да плащат, държавата да разпределя
• Уорън Бъфет призова за по-големи данъци за богатите
• Светът 2020 или какво ни очаква след 10 години
• Обама обвинен в най-страшния грях в САЩ
• Как 8 големи "опаковаха" кризата, за да я продадат

Повторение на бедствието

Финансовата криза ще се повтори, но тя ще се отличава от сегашната, заяви през 2009 г. бившият шеф на Фед Алън Грийнспан в интервю за BBС.

Кризите винаги настъпват след продължителни периоди на благополучие, казва той. "Характерна особеност на хората е, че по време на дълги периоди на процъфтяване, те си мислят, че това ще продължи вечно".

Ако не беше проблемът с токсичните активи, "рано или късно щеше да изплува още нещо", защото в крайна сметка всичко се определя от "човешката природа", развива любимата си теза за човешките слабости Алън Грийнспан.

Още

• Вой
• Пожар с дълговете
• Думички за милиони
• Смъртта на банкнотите

Говорете каквото искате за неравенството на доходите пред бившия шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан, само не обвинявайте свободния пазар.

В редакционна статия за вчерашния брой на Financial Times, 86-годишният Грийнспан, който, според слухове, пише всичките си речи във ваната, казва, че "справедливите опасения за нарастващото неравенство на доходите са резултат от глобализацията и иновациите, а не от капитализма."

По думите му каквато и да е намеса в пазарите ще доведе до бедствие. Това казва човекът, който беше най-дългогодишният шеф на Федералния резерв - Алън Грийнспан изкара на този пост от 1997 до 2006 г. През това време в Белия дом се смениха четирима американски президенти, Фед намали лихвите и осигури евтин финансов ресурс, който позволи на банките да предлагат ипотечни кредити и на най-неплатежоспособните и ненадеждни кредитополучатели. (Грийнспан се оттегли от поста при петия - Джордж Буш. Мандатите на шефовете на Фед са 4-годишни.)

Критикуван е днес заради политиката на Фед по негово време. Като председател на Резерва той контролира американската валутна политика чрез влияние върху краткосрочните лихвени проценти - стойностите за кредитиране на американските компании и потребители. Почти всичко въздейства върху живота на инвеститори и купувачи, обича да казва той.

И ножицата стана пропаст

Движението "Окупирай Уолстрийт", кандидатпрезидентската кампания в САЩ и бавното възстановяване на икономиката подновиха интереса на масите към нарастващото разминаване в доходите на богатите и бедните.

В САЩ горният 1% от богатите бележи рязък ръст на доходите в последните десетилетия, докато благосъстоянието на всички останали се е сринало, потенциално застрашавайки икономики в световен мащаб. Защо ножицата на доходите вече става пропаст? Този въпрос предизвиква много спорове.

И все пак основна причина за това разминаване, очевидно, е фактът, че най-богатите жители на планетата са станали много по-заможни. Пример колко точно широко се е разтворила ножицата на доходите: шестте наследници на веригата супермаркети Walmart са притежавали същите финансови средства, които имат най-долните 30% от жителите на САЩ през 2007 г.

Панегирик за капитализма - и малко критика

Роденият в Бронкс Грийнспан пише: "Откакто се е зародил през Просвещението, капитализмът жъне успех след успех. Стандартите и качеството на живот, след хилядолетия, близки до стагнация, са се повишили до безпрецедентни нива в голяма част от света.

Има драматичен спад на бедността, а продължителността на живота се е удвоила повече от два пъти. Увеличението на материалното благосъстояние, изразяващо се в десетократно увеличение в световен мащаб на брутния вътрешен продукт на глава от населението, при това в разстояние на два века, е позволило на планетата да се справи с близо 6 пъти нарасналото увеличение на населението й..."

Въпреки че е ясно, че централизираното планиране вече не може да бъде надеждна форма за организация на икономиката, интелектуалната битка с неговия съперник - свободния пазарен капитализъм, далеч още не е спечелена, смята той.

Грийнспан се чуди дали пък това не е някаква сделка, бартер, между тези, които смятат конкуренцията на пазара за твърде сурова, и останалите, за които материалният живот и блага са над всичко. Той дава за пример последното столетие, през което конкурентоспособността е довела до икономически растеж, създал ресурси, в пъти по-големи от необходимите за обичайната издръжка.

Според бившия шеф на Фед "този излишък, дори и в такива икономики с агресивна конкуренция като Америка, е бил използван главно за да подобри качеството на живот: напредък в областта на здравеопазването, по-голяма продължителност на живота и съответстваща й пенсионна система,  милион универсален система на образованието и значително подобрени условия на труд".

Републиканецът Грийнспан е категоричен, че независимо от несъвършенствата на свободния пазарен капитализъм, не се е намерила система - от фабианския социализъм до този в СССР, която да го замести и да успее в такава степен да отговори на нуждите на хората.

Но сега се страхувам, че - в  отговор на кризата, ще бъдат задействани безчет "подобрения" на капиталистическия модел. Силно се съмнявам, че тези "подобрения", погледнати по-късно в ретроспективен план, ще се окажат смислени, смята той.

Междувременно обаче продължаващата от 4 години криза е нанесла твърде големи поражения на обществото и разширява пропастта между "имащите" и "нямащите", признаха в Давос и финансовите лидери, което предполага, че капитализмът в западен стил може да бъде застрашен.

Докато Европа се бори с дълговата криза, а глобалната икономическа перспектива остава мрачна, в строго охранявания Световен икономически форум в Давос всички са наясно, че свободният пазар е подложен на изпитание.

Мнозина от събрания тук елит смятат, че трябва да се направи повече, за да се убедят критиците, че западният капитализъм има бъдеще и че може да извлече поуки от огромните си провали.

Не моделът е грешен, а хората

И все пак, капиталистическият модел трябва да бъде подобрен, допълва той, без да дава рецепти какво точно да се направи. Но дава ясно да се разбере, че проблемите идват от самите хора, които участват в системата. От една страна, казва той, "безмилостната пазарна конкуренция е в противоречие с вродения човешки стремеж към стабилност и сигурност".

Но "алчността и скъперничеството, често заклеймявани от противниците на системата, са характерни за човешката природа, а не за пазарния капитализъм". Грийнспан бил "потресен", че банкери - стожери на капиталистическото благоразумие, масово са пренебрегвали опасността, произтичаща от изтъняването на капиталовите буфери точно преди финансовата криза.

Най-силна обаче е антикапиталистическата реторика на тези, които бъркат "шуробаджанашкия капитализъм" със свободния пазар, коментира той.

"Шуробаджанашкият капитализъм процъфтява, когато правителството, в замяна на политическа подкрепа, регулярно прави услуги на хора от частния сектор или бизнеси. Това не е капитализъм. Нарича се корупция", казва Грийнспан.

Бившият шеф на Фед се обявява срещу имиграционните закони в САЩ, които допринасят неравенството да се задълбочава, тъй като бранят американци с високи доходи от висококвалифицирани имигранти.

Вината е на... глобализацията, обаче

Но докато Грийнспан хвърля вината върху самия процес на глобализация, проучване от 2003 г. на университета на ООН установява, че глобализацията е отговорна само за 7-11% от неравенството на доходите между страните в глобален мащаб.

Като допълнение към това изглежда, че нарасналата глобализация под формата на засилване на търговията не е допринесла особено много за раздалечаването на имотното състояние на американските богати и бедни през 90-те години, според доклад от 2010 г., публикуван в Slate.

Освен това има и фактори в отделните държави, които може сами по себе си да са допринесли за нарастването на неравенството на доходите повече от глобализацията. В САЩ например комбинацията от по-регресивно данъчно законодателство и нарастващи капиталови печалби - или продажбата на имоти и инвестиции - са увеличили неравенството на доходите.

Вероятно иновационните фактори, цитирани от Грийнспан, имат по-фундаментален ефект върху неравенството на доходите, отколкото самата глобализация. Такава поне е констатацията на доклад на МВФ от 2008 г., който открива, че технологичният процес има по-голямо влияние от комбинираните ефекти от търговията и финансовата глобализация.

Това е възможно, защото докато възходът на компютрите изисква притежание на повече умения от служителите, темповете, с които американците придобиват тези умения, се забавят, според доклада на Slate. С толкова малко квалифицирани служители, заплатите им растат, докато тези на по-малко квалифицираните им колеги не бележат такъв ръст.

Тази бариера пред образованието допринася за повишаването на на неравенството на доходите и по други начини. Повече от три четвърти от завършващите гимназия от богати семейства завършват и колеж или университет, докато само малко над половината от произлизащите от бедни семейства имат тази възможност, констатира изследване на Белия дом, което задълбочава разминаването между богатите и бедните. Също така студентите с ниски и средни доходи е по-вероятно да се откажат от кандидатстване в някои колежи заради стойността на обучението там.

А дори при студентите с ниски и средни доходи, които все пак постъпят в университет, много от тях биват обременени с дългове през голямата част от живота си. Около 60% от студентите вземат заеми, за да завършат висшето си образование, констатира поръчано от Белия дом изследване.

А и студентските дългове не са единствената бариера към изкачването нагоре в стълбицата на доходите. През двете десетилетия преди рецесията американците са засилили употребата си на кредитни карти, което е довело до почти петкратно повишение на револвиращите кредити - бреме, което им е попречило дори още повече, когато икономиката се срина.