Истерията тези дни ми идва в повече. Всеки, който има бръмбари в главата, държи непременно те да литнат. Но така е в ерата на всеобщата публичност. Големи мислители раждаше навремето селската кръчма. Големи мисли сега ражда интернет.
В едно общество най-важни са лидерите, затова е добре да се съсредоточим върху текущите дейности на първите държавни и политически мъже. Никога не съм считал т.нар. политическо тяло за различно от средата, която го произвежда и избира.
Доказва се днес - в многополюсния български какофонен свят има всичко, но не и нормалност, не е и ум, най-малко отговорност. Да започнем със слабосърцевия цезар.
Бойко Борисов. Как си тръгва този човек, който непрекъснато ни уверяваше колко голям мъж е, какъв огромен държавник и водач е? Тръгва си жалко, малодушно. Живеем в условията на Бойкова зима и тя ще остане в учебниците. А той все още се смята за единствен и неповторим. Върна мандата на Плевнелиев с пренебрежение, "изплаши ни" с готвен срещу него атентат от Доган. (Разузнаването, на което се позова, не знае, ама айде сега, на подробности ли ще обръщаме внимание?) Спретна си и агитка на изпроводяк, скандираща "Бойко, на кого ни оставяш!" Стига! Ние вече разбрахме колко голям мъж е Бойко Борисов. Анна-Мария Борисова се оказа по-голям. Тя поне не забрави, че е намерена на кръстовище, и като видя, че не се справя, се върна на него. А с Борисов още ще патим.
Да се спрем и на Сергей Станишев. Така и не разбрах какво иска БСП. Преди два месеца желаеше оставка на Борисов и предсрочни избори. Получи едното, ще стане и другото.
Въпреки това БСП е недоволна, нажежава обстановката, истеризира. Станишев казва днес, че отечеството му е по-мило от тяснопартийните цели, призовава да се спре популизмът. Моля? Целият наличен състав на БСП е изкаран на улицата, областни и общински председатели зоват "на оръжие". В размирна Варна БСП иска оставката на областния управител, защото, моля ви се, той щял да организира изборите. Не трябвало той, трябвало друг. И кой, братя другари, кой? Кирил Йорданов ли, с когото довчера деляхте баницата? България се нуждае от стабилност, работещи институции, а вие клатите лодката, в която всички сме качени.
Върхът на популизма бе предупреждението, което БСП отправи преди големия митинг на 24 февруари. Антон Кутев каза, че криминални субекти се въоръжават с боксове, ножове, бомбички. Ако се стигне до кръв на протеста, виновен ще е Цветан Цветанов, поясни Кутев. С което аз разбрах, че ако случайно полицай пребие въоръжен, Цветанов ще е виновен.
Не знам дали трябва да се спираме на Волен Сидеров. Превърна в цирк дори заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност в сряда. Но знам на кого трябва да бъде обърнато голямо внимание. Това е Яне Янев.
Като гледам как гостоприемни са медиите за него, как безпрепятствено излива безумия, се притеснявам да не би Яне да стане лицето на революцията.
Бъдете сигурни, че идва времето, когато ще съобщи, че той е уволнил Бойко Борисов.
Трима души казаха нещо смислено тези дни. Иван Костов заяви, че с предсрочните избори ГЕРБ хвърля властта директно в ръцете на БСП и ДПС. И че нищо, ама нищо от поисканото от улицата няма да се случи при служебен кабинет. Президентът Плевнелиев заяви, че инфраструктурата е важна, но по-важно е случващото се в училище, важни са възпитаваните ценности. Писателят Георги Господинов каза, че лесно загърбихме анализа, литературата и решихме да запълваме екзистенциалните си кризи със "забавляване до смърт".
Но няма кой да чуе? Тълпата си иска Янета, Станишевци, Борисовци.
И ще ги намери, с други имена.
Накрая няколко специални думи за Плевнелиев. Най-напред показа недоволство, че Борисов хвърли оставка. Прав бе - сдаването на властта е бягство от отговорност. После, след като обществото не можа да формулира единно искане, а водещите партии показаха, че не желаят мандат, се обяви за предсрочни избори. Пак бе прав. Не се изкуши да реди задкулисно власт като Георги Първанов. "Поемете ясни ангажименти в предизборната кампания, дайте реални обещания и ги изпълнете", обърна се той в четвъртък към политиците и отново е прав. От политиците зависи всичко, така е било, ще бъде. Приказките за "народни колективи", "обществени съвети" и т.н. ще бъдат забравени най-напред от тия, които ги предлагат. Пътят, по който трябва вървим сега в екстремната обстановка, е начертаният от президента - спешни промени в законите от този парламент (ако въобще са възможни), реформи в следващия, прозрачност, електронно правителство, отваряне на партиите към гражданите.
Сега големият огън ще бъде насочен към Плевнелиев. Може да живеем в поредица от нестабилни парламенти и с правителства, назначени от президента. Яне Янев, който тия дни е неформален говорител на Бойко Борисов, постепенно го взема на мушка. Истерията е на макс. Но се чудя къде е доброто бъдеще на България, къде е отговорността, която всеки нов или стар лидер трябва да носи към обществото.
