Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Райчев Positive

Българинът попадна в реалността и обитава тази реалност, смята Райчев Снимка: БГНЕС
Българинът попадна в реалността и обитава тази реалност, смята Райчев

„За първи път сега българите могат да разговарят необременено за бъдещето си. А следователно, за първи път е възможно и да преговарят за него. Не че някой беше забранил това. Но преходът е нещо като матрица, която структурно ограничава възможностите на участващите в него".

Кратка част от трактовката на Андрей Райчев за постпреходната ситуация в България от книгата „Какво се случи" в съавторство с Кънчо Стойчев, в която двамата социолози интерпретират т.нар. български преход и обявяват неговия край.

Табутата от 90-те вече ги няма. Ако по време на прехода не можеше да се проблематизира бъдещето на България, „следпреходното политическо пространство бързо се изпълва с носителите на алтернативни идеи, с националистически платформи и партии, с комунистически такива, с евроскептични нагласи, с антидемократични намерения...

Самата борба за свобода става някак си свободна, което не е малко", казва прекият свидетел на прехода Андрей Райчев, в чийто BG Positive модел основните линии са пътят на България към Европа, скъсването с двуполюсният модел в политическото пространство...И боравенето със свободата - макар и с двете й остриета.

Личността

За съжаление повечето хора, които заслужават внимание през последните десет години са политици.

Макар и като цяло да е подложен на съмнение от хората, най-общо казано българският политически елит - тези, които ръководиха държавата, от най-синьо до най-червено, се справиха с политическата си задача. С основната задача да вкарат България в Европа. Не беше никак лесно. Но те се справиха.

Разбира се, имаме и творци, с които можем да се гордеем, като например Виктор Пасков. Писател, когото нацията трябва чете и да изучава в училище.

Не мога да пропусна и големите успехи на гросмайстора Веселин Топалов, световен шампион за 2005-2006 г., и на Антоанета Стефанова, която през 2004 г. стана световен шампион по шахмат за жени.

Събитието

1 януари 2007 г. България официално стана член на Европейския съюз. 

Българите много искаха да влязат в Европа и продължават да искат да бъдат в Европа. Но къде поради типично по български подценяване на хубавото и надценяване на лошото, къде просто поради къса памет, забравят за това огромно постижение. А това постижение е не само на елита, то е постижение на целия народ. Който го изгладува - и какво ли не още, за да се случи.

Колкото до това дали българинът се възползва от това събитие - той го използва всеки ден, всяка секунда. Българинът е в принципно друго, в най-доброто възможно в историята си международно и човешко положение.

Явлението

Това явление, както всички явления, е нож с две остриета - българинът през последните 10 години стана свободен. Той формално беше свободен от 90-те години, но тогава някакси хората се чувстваха задължени - да гласуват за еди-кой си, да мислят еди-какво си, да не се изложат  пред чужденците...

Българинът се чувстваше длъжен да избира между някаква предишна червена и сегашна много важна и модерна синя сила.

Това отпадна. Човек се чувства изключително свободен в политическото си, апропо - сексуално поведение. Българинът видя света какъвто е, попадна в реалността. И обитава тази реалност.

Друг въпрос е резулатът - на българина малко груби неща продължават да му харесват: скара се с елита си, избира хора, на които им липсват минимални културни предпоставки, но всичко това е обратната страна на тази свобода и безспорно най-важното явление за последните 10 години.

Откритието

За огромно съжаление, точните науки чисто и просто увяхнаха. Не са били в кой знае какъв разцвет никога, но в момента са съвсем зле.

Но в хуманитарните науки има много интересни постижения, като тези на Деян Деянов и редица  други автори. В Софийския университет например катедрата по културология е изключително интересна, както и работата на  Харалан Александров в Нов български университет. Има разцвет на хуманитаристиката, но тя е свързана с пълна липса на интерес към нея. Просто българинът не се интересува в момента от нищо, освен от пари.

Творбата

От нещата, които много ми харесват, е „Ези-тура" на Деян Енев, предпоследният му сборник с разкази, който излезе през 2000 г. Голямо произведение, което дълго ще съществува.

Мисля, че Бойко Ламбовски разцъфтя като талант, а не мога да пропусна и Виктор Пасков - макар че вече го споменах.

За жалост не знам какво е положението в българския театър, защото не ходя, а за другите области на изкуството нищо не смея да кажа.

Българското кино никога не е било на кой знае какво равнище - нито лошо, нито добро, средно ниво. Бих отбелязал обаче българската сапунена опера („Стъклен дом"), която тази година започна по бTV. И то като голямо културно събитие, което имаше особен предвестник - интереса към турските сериали. Това показва, че нацията започва да води някакъв интимен задушевен живот. И един от глупавите, признавам, но важни еквиваленти на този живот е тази сапунена опера. Така че този филм е голям успех.

Повратната точка

Влизането в Европа, разбира се, от международна гледна точка, а от вътрешна - идването на цар Симеон. Неговата поява скъса двуполюсния модел. Ние за месеци унищожихме отрицателното наследство на 90-те години - омразата, подчинена на разделението между червени и сини, свръхполитизацията. Това всичко приключи със Сакскобургготски в началото на неговия мандат.

Незабравимото

В България няма незабравими неща. Нашата нация много бързо забравя. Може би това, че вървим към Европа. Събитие, което ще има столетни последствия за България.

 

Най-четените