Ценни ли са Царските имоти? | webcafe.bg
Webcafe

Ценни ли са Царските имоти?

webcafeДияна Костова
05.09.2018, 15:18 (обновена 09.09.2018, 19:49)
симеон сакскобуррготски по време на първото си завръщане в българия, 1996

Снимка: © Getty Images

Кой можеше да прогнозира, че делата срещу Сакскобургготски ще се водят от 3 правителства, начело на които стои бившият му бодигард Бойко Борисов? А че едно цяло ново поколение българи ще се роди, ще отрасне и ще навърши пълнолетие, преди въпросът за дворците и горите на Симеон да бъде решен?

Спомняте ли си 6 април 2001 г. - деня, в който Царят произнесе прословутата реч за 800-те дни от моравата в парка "Врана"?

Кой ли можеше да предположи тогава, че Симеон Сакскобургготски ще бъде обявен за неправомерен владелец на бащиния си дом? Кой би си помислил, че наследникът на последния български цар ще заведе имотно дело срещу родината си пред Съда в Страсбург? Кой си спомня, че на въпроса дали има имуществени претенции към България Симеон отговаряше:

"Как? Не! Към собствената си страна? Не! От мене това няма да се види. Независимо от обстоятелства, обстановки, становища или положения. Категорично не!".

Кой можеше да прогнозира, че делата срещу Сакскобургготски ще се водят от 3 правителства, начело на които стои бившият му бодигард Бойко Борисов? А че едно цяло ново поколение българи ще се роди, ще отрасне и ще навърши пълнолетие, преди въпросът за дворците и горите на Симеон да бъде решен?

Драмата около собствеността на т.нар. царски имоти е кутия на Пандора, която не може да бъде затворена вече 20 години и която създава сериозно политическо напрежение за всяко следващо правителство.

Сакскобургготски (81 г.) протестира срещу "неприятното и унизително преследване в края на живота му" по делата за имотите и предупреждава, че е "грозно да го принудят към второ изгнание в една демократична България". Мобилизирани са и повечето бивши министри от кабинета на НДСВ, които имат план да привлекат подкрепа от дипломати и чуждестранни лица за оказване на натиск върху правителството за приключване на спора.

На пръв поглед изглежда, че протестът му има право.

Царските имоти са конфискувани скоро след извършването на държавния преврат от 9 септември 1944, две години след разстрела на регентите, сред които - принц Кирил. Конфискацията става в момент, в който засегнатите наследници вече са напуснали България и нямат възможност да защитят правата си - това са 40-годишната вдовица на цар Борис III царица Йоанна и непълнолетните й деца Симеон (на 10 г.) и Мария-Луиза (на 14 г.).

Обществено известен факт е, че дворецът "Врана" е бил личната резиденция на царското семейство, строен по време на Фердинанд. Това е родният дом на престолонаследника. Там е бил препогребан и цар Борис III, преди вторият му гроб да бъде осквернен, а параклисът - унищожен през първите години на комунистическата власт.

От 2001 г. Симеон Сакскобургготски живее в по-малката вила в комплекса, в чийто основен ремонт и реконструкция влага над 1 милион лева. Стопанисваните дотогава от Столична община имоти във "Врана" са в тежко състояние: с пробити и съборени покриви, паднали греди, изгнила подова конструкция между етажите, наводнен сутерен, с изпочупени витрини и гипсови корнизи, прекъсната ел.инсталация, хлебарки, въшки и влага в мазето (по описание на свидетели по делото).

Това е състоянието, в което държавата и общината са допуснали да изпадне един национален паметник на културата на входа на София. Неадекватната политика и небрежност към историческото наследство явно не се дължат само на липсата на средства, доколкото продължават да се мултиплицират и до днес (пр. състоянието на Царските конюшни).

Царското семейство преди изгнанието от България

Главният проблем е в това, че бившият премиер така и не успява да докаже пред съда по безспорен начин, с писмени доказателства, че имоти като "Врана" са купувани със собствени средства на баща му или дядо му. Не успява и да докаже, че царете са ги придобивали по давност през десетилетията на "явно, спокойно и необезпокоявано владение". Съдът признава само собствеността на Интендантството на цивилната листа на Н.В. Царя на българите, а то според тълкувателно решение на ВКС е държавна, а не частна институция.

Добре - казват защитниците на Сакскобургготски - но ако имотите на Фердинанд и Борис са били поначало държавна собственост, защо през 1947 г. се приема нарочен закон за одържавяването им?

И защо към него е прикрепен опис, в който се прави разлика между "изцяло държавни имоти", "смесена собственост" и "изцяло лични имоти на царското семейство"?

Отговорът се крие в контекста на времето - монархията току-що е отменена с (фалшифициран) референдум, голяма част от стария политически, военен и културен елит е ликвидиран, изселен, арестуван или следен, но страхът на "народната власт" от реванш не е отминал. Така се стига до приемането на Закона за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИС). Това не е нищо повече от политически акт, мотивиран от опита на ОФ и БКП да прекъснат всички потенциални възможности за връщане на престолонаследника. Списъкът на трите групи имоти, макар и одобрен от Народното събрание, не е легитимен документ за доказване на собственост.

През 1998 г. КС обяви за противоконституционен ЗОДСИС, като прие единодушно, че конфискацията е нарушила правото на собственост, наложена е принудително, без обезщетение, на базата на произхода и общественото положение на засегнатите.

Актът на КС обаче действа само занапред - това, което е обявено за държавна собственост, остава държавна собственост.

За да може Симеон Сакскобургготски да получи обратно някои от конфискуваните имоти, трябва да го направи на базата на ново законово основание.

А такова основание липсва в съществуващото законодателство - онзи ЗОДСИС от 1947 г. не е отменен до ден-днешен. Нито едно правителство или парламентарно мнозинство, включително по време на кабинета "Сакскобургготски", не е предложило за гласуване специален реституционен закон за царските имоти.

Защо? Защото не може да се гласува специален закон за конкретно лице, независимо кой е човекът и каква обществена позиция заемат, смятат царските правни съветници.

Затова Сакскобургготски започва да си връща имотите не с единен акт на централната власт, а с множество решения на втория административен ешелон - областни управители или кметове, които по силата на временни служебни задължения се разпореждат с именията.

От 1999 г. насам наследниците на цар Борис III успяват да придобие актове за собственост върху къщата на леля си княгиня Евдокия в София (впоследствие продадена и разрушена), къща в село Баня, комплекса "Саръгьол", именията "Врана", "Бистрица" и "Ситняково", и около 1650 хектара гори в Рила.

Четири от имотите са прехвърлени между 2002-2004 г. с решения на областни управители, назначени от самия Симеон Сакскобургготски в качеството му на министър-председател.

Този сериен етичен конфликт на интереси беше една от причините, довели до трудно поправимите щети върху общественото доверие в Царя, които не са забравени и днес. Закономерно, след разпада на НДСВ няма нито една голяма партия, готова да пожертва собствения си политически рейтинг и да се споразумее със Сакскобургготски извън съда.

През декември 2009 г. парламентът отне безсрочно правото на Симеон и Мария-Луиза да се разпореждат с върнатите имоти до изясняването на собствеността им, а през 2011 г. МРРБ започна да води дела за отмяна на актовете за собственост, които засега царските наследници губят едно след друго. В момента бившият премиер и сестра му водят дело срещу България за нарушени човешки права пред Съда в Страсбург. Процесът все още не е приключил, но какъвто и да е резултатът, той ще има критични политически последици и за двете страни. Победата за всяка от страните ще е пирова.

Изясняването на спора за собствеността на царските имоти по съдебен път е задължително, колкото и неприятно да е за страните. То обаче не е решение на базовия политически въпрос: какво отношение има България към наследството на последния си цар.

Големият проблем на Симеон Сакскобургготски е, че обществен кредит на доверие от преди 6 април 2001 г. беше изчерпан до критично ниски нива след 8-те му години в активната българска политика. Една част от лоялните му симпатизанти се изчерпаха по поколенчески причини, други се отрекоха от него, след като станаха жертва на собствените си политически илюзии, инвестирани на сляпо в НДСВ.

Затова комуникацията му с публиката и призивите за разбиране срещат толкова големи препятствия през 2018. Още по-неуспешни са и агресивните опити на говорителите му да внушат, че Борисов - "онзи, когото Царят направи човек" (по Вл. Каролев) - има морален дълг да спре делата и да подари дворците на някогашния си политически ментор.

И все пак, цялата културна, историческа, архитектурна и обществена ценност на двореца "Врана" произлиза от царското семейство - не от комунистическите ръководители Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков, които се настаняват в него през 40-те години, не от УБО на Държавна сигурност, което го стопанисва до упадъка му в края на тоталитарния режим.

През последните 18 години "Врана" е постоянният адрес на Симеон Сакскобургготски, тук посреща гостите си, тук се намират последните му връзки към монархическия произход. Владението на двореца (с или без законен нотариален акт) е доста важен елемент за собствения му политически актив, но преди всичко е символ на родовата му идентичност. Няма по-силен мотиватор от този.

Сакскобургготски има всички причини да се съмнява, че който и да е държавен чиновник би вложил същото внимание към детайла, каквото е вложил той във възстановяването на бащиния си дом.

Крайните варианти за изход от ситуацията са два - 1) съдът признава претенциите за частна собственост и принуждава държавата да плати обезщетение за 7-годишния мораториум върху царските имоти, 2) съдът признава всички имоти за държавна собственост и дава право на МРРБ да покани Сакскобургготски да напусне "Врана", след като му възстанови парите за основния ремонт.

Всяка от тези опции е нежелателна за една от двете страни, а и сама по себе си, не е гаранция за защитата на обществения интерес.

Важният въпрос е дали обществото е готово да се грижи като добросъвестен собственик за имотите, останали в наследство от цар Борис III - т.е. готова ли е държавата да отделя по няколко милиона лева на година за ремонт, реставрация и внимателна поддръжка на сградния фонд на бившата монархия, както подобава на исторически паметници от национално значение.

Ако отговорът е положителен, то пожизненият достъп на Симеон Сакскобургготски може да се превърне в добавена стойност - било то срещу символично заплащане или със споразумение за прихващане от сумата, вложена от него за ремонт. Подобно решение ще е силно непопулярно, но заслужава да бъде обмислено, ако съдът признае собствеността на държавата окончателно.

В този случай, би трябвало да бъде въведена пълна забрана за смяна на собствеността, прехвърляне по давност или "заменки" с части от имотите, а инвестициите за поддръжка да се подкрепят с дарителски фондове и приходи от продажба на билети за посетители - така както се прави с повечето стари дворци и аристократични имения в Европа.

От друга страна, ако съвременното поколение реши, че не дължи нищо повече на наследниците на Кобургите и няма полза от поддържането в изряден вид на имуществото на последната монархическа династия, то целият спор за собствеността му е бил загуба на време.

Ако сградите продължат да се рушат, скоро няма да остане смисъл от съществуването им, а конспиративните теории за интерес на "добре облечени бизнесмени" от придобиването на терените може да се окажат по-близки до реалността, отколкото ни се иска.

Oще: бистрица  врана  интендантството на цивилната листа  паметник с национално значение  парк врана  саръгьол  симеон сакскобургготски  ситняково  фердинанд  цар борис iii  цар симеон  царска бистрица  царските имоти  царя 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.05.2010, 15:34

23 neptun | 12.09.201816:53

Преди време един умен човек беше казал нещо за 80% от населението и до голяма степен е прав!
И двате основни опорни точки да мразим царя са силно манипулируеми и мнозинството се хваща. Или поне 80%.
Първо, за мен поне по-важно, никога не е обещавал "ДА НИ ОПРАВИ" за 800 дни! Ставаше дума за трудолюбие и промяна в живота и стана точно така поне за повечето ми познати. Сигурно сме по-трудолюбиви или поне по-образовани, но за мен мандата на царя като премиер беше най-успешния в новата ни история.
По втората точка за интервюто с Кеворкян има един тънък момент. Въпроса беше ще търси ли ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за годините в изгнание. За мен поне има разлика между обезщетение за някакви вреди и възстановяване на отнетото. Хората търсят обезщетение и за ударен шамар и за обидна дума.
Отделен въпрос е разбира се дали има отнета собственост или не, не съм специалист в това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

22 Specifier | 07.09.201820:40

Свинката логика е непостижима за Човека...
Тъпомерът е разбит на атоми.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 21.06.2014, 15:10

21 VK | 07.09.201814:36

Лигльо
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

20 deowin | 06.09.201823:50

Докато отлично разбирам защо ти е нужно да си въобразяваш, че би ми хрумнало да правя нещо такова (отново, каквото и да си искал да кажеш с безсмисленото иначе "да спорим за интелект"), самата идея не би могла да ми се струва по-безумна.

А, да, с прости думи като за теб - не, не мисля.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 21.06.2014, 15:10

19 VK | 06.09.201820:26

А , ако не е станало ясно - царчето да си оди у Мадрид! Ако си беше поискал бащинията(България) може и да беше намерил симпатизанти, ама ставайки лице на тея , дето го пратиха в чужбина, загуби и последните си симпатизанти.
Така че....
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

18 deowin | 06.09.201816:00

>един въпрос - за правдата.
>Е, давай го правилно и ще получиш адекватен отговор!

Нека позная, искаш да задам въпрос, на който ти да отговориш какво ти мислиш за правдата, каква е твоята субективна преценка по въпроса, какво ти преценяваш, че е "правилно".
Ми не, сори.
Трудно мога да си представя нещо да ме интересува толкова малко, колкото личното мнение на някой си полуанонимен човечец в интернет. Всеки от нас, 7те милиарда, си има лично мнение. Защо изобщо ще ти хрумне, че може да ме интересува твоето? Защото ти се иска то да е важно, то да е единственото обективно, то да е по някакъв начин качествено различно от това на всеки друг? Не е. Deal with it.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

17 Бобо | 06.09.201814:02

Най кървавото ограбване в Човешката История на Собствеността на Народа ( от Царя до последния селяк) беше наречено "революция" и диктатура на пролетариата и осъществено в България от ДС към КГБ. Бесен Бесен Бесен

След като Реституцията върна едва 25% от заграбената собственост на хората а 75% от държавната собственост отиде чрез намислена в лабораториите на КГБ "Приватизация" в ръцете на "бившите" им подопечни десари е необходимо на "бившите" комунали(вече демонократи) да покажат че дори и Царят няма възможност да направи нищо срещу тях и така да докажат че са "справедливи" по своему.

Това не само няма да донесе никаква полза на никого, но ще докаже че тези червенясали хрантутници мимикрират за да не се променя нищо в тяхното оглупяващо и престъпно съществувание. Идея Стрелка Кул
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

16 Уточнител | 06.09.201800:43

ФАКТОЛОГИЯТА В СТАТИЯТА

е общо взето вярна, но коментарите и изводите представляват отчайващ симплизъм...
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

15 Уточнител | 06.09.201800:39

ТОЗИ ПРОБЛЕМ С ЦАРСКИТЕ ИМОТИ Е КАТО ЛАКМУСА В ХИМИЯТА

Защото тук не е важна жалката личност Сакскобуготски.
Важна е царската Институция и Правото.
Който казва: "бившият цар", значи подкрепя комунистическия "референдум", проведен в една окупирана страна от комунистите и съюзниците им от ОФ. Тоест ПОДКРЕПЯ КОМУНИЗМА (точка)
Да видим за какво става дума:
Относно Цивилната листа - това е сумата, която парламентът отпуска на монарха за личните му и представителни нужди. Същото, както министерската заплата, само че се гласува всяка година в бюджета. Ако "народът" ви плаща заплата, като чиновник, например и вие си построите къща, значи ли това, че къщата е на народа. Така поне твърдят комунистите. Случаят с „царските имони“ е същия, защото конституционният монарх е един вид държавен чиновник на безсрочна служба. Държавата дори иможе да го уволни – т. е. да го принуди да абдикира.

За прословутото Интенданство: Интедантството се назначавало и отчитало САМО и ЕДИНСТВЕНО пред княза/царя. САМО и ЕДИНСТВЕНО той го е издържал (документирано). Интенданството НЕ фигурира в НИКАКВИ държавни отчети и ревизионни актове. Веднага е видно, че това е частна служба на монарха. Това е един вид Стопанска канцелария на монарха. Ако НЕ беше така, ЗАЩО комунистите и ОФ-ейските им съюзници КОНФИСКУВАХА имотите на ЦАРСКОТО семейство, а не на ИНТЕНДАНТСТВОТО, а? Защото са използвали видни юристи, на които такава глупост не може да им дойде в главата (виж по-долу).

А сега, защо го измислиха това нашите магистрати? Ами така им диктувала "съвестта"!
А иначе е много просто, защото моралната деградация и безчестието в т. нар. "съдебна система" е достигнала невероятни нива. А пък и общественото мнение ги подрепяше. Подкрепяше, защото 70 години училището и медиите му набиваха в кратуната комунистическите „истини“ за монархо-фашизма, но пък и царя допринесе с абсолютно неадекватната си политика...
В съдебната система магистратите към момента се рекрутират на 70 - 80% от децата и внуците на АБпФК (и в много по-малка степен от Слугите/Клиентелата на АБпФК). Както е известно самите АБпФК ( повечето безсъвестни убийци, примитивни и необразовани личности), ненавиждха най-много, както беше казал народа:
Бога
Царя
КапитализЪма
Англо-американците
Техните наследници, вече хора с образование, по наследство мразят вече само първите две категории. Сред такива потомци можете да срещнете най-яростни атеисти, а пък само ако споменете за Царя (който и да е от последните трима) подскачат до небето… Така, че историята с царските имоти си е от начало докрай вътрешен заговор на генеричните потомци на АБпФК.
Че е чисто вътрешна, личи и от следните съображения. Царя извърши предателство към родината си и българския народ, като се съюзи с комунистите и зае ярко проруска ориентация. Обаче в казуса с имотите това изобщо не му помогна. Явно българските слуги на Москва толкова са заслепени в омразата си, че дори не се вслушват в руските съвети (доколкото ги има, разбира се). Има е нещо друго, обаче. Сред магистратите е значителна квотата на наследниците на бившите съюзници на комунистите от ОФ-то. Една част от тях пък са наследници на тези, които лежаха по комунистическите затвори и са антируски настроени, а съответно също мразят Царя.
Във всички случаи казусът е омерзителен. Правото е най- нагло и дръзко потъпкано, като е заместено с омразата и отмъщението. Какво добро може да се очаква от такова правораздаване. Всеки, който се е сблъсквал със съдебната власт на административно-правно ниво, знае много добре какво значи корупция и потъпкване на правото.
От друга страна, Царят си получи заслуженото. Беше решил, че ще е новия Франко, който ще прекрати състоянието на Гражданска война и ще обедини българския народ. Заблуждаван десетилетия наред от агентура, инфилтрирана в най-близкото му обкръжение, той си повярва и направи съюз с комунистите, т. е. продаде си душата на Нечестивия. Потъпка паметта на баща си и на чичо си … Но комунягите не му простиха, ха-ха-ха.
Както е известно от историята, който се съюзява с комунистите, накрая бива унищожен
Пак повтаряме, доброто в случая, е че казусът показа кои са прокомунистите/лъжедемократи около нас. Много дълго тия хора мимикрираха с един измислен лъжеантикомунизъм. СЕГА ДОЙДЕ ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА.

А пък казусът ще намери решение, само че не тук, а в Европа. Споко!
Европейският съд ще върне ВСИЧКО на царското семейство, което им принадлежи по право. Няма как, ония не са подвластни на тия ниски страсти, които се вихрят у нас.
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

14 Specifier | 06.09.201800:22

ДАЙТЕ да прочетем какво казва ДЪРЖАВАТА по въпроса.
— запитвания по форумите

На чети:

"Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници: “Обявяват се за собственост на Народна република България всички движими и недвижими имоти… на бившите царе Фердинанд и Борис, ЛИЧНО ПРИДОБИТИ И НАСЛЕДЕНИ”

1947 година, Народен съд "

...............................................................................................................
А преди това........................................

"Опис на недвижимото и движимо царско имущество според Заповед № 56 от 3.VІІІ.1946 г. на министър-председателя Кимон Георгиев:

1. Изцяло държавни имоти: Софийският дворец и двореца в Евксиноград, автомобилният парк и конюшните, зоологическата и ботаническата градини, детска градина, електрическа централа и Естествено-историческия музей с Бурмовата къща.

2.Смесена собственост, строени с лични средства на монарха, но на държавни или общински земи: дворците в Кричим, Ситняково, Саръ-гьол и две ловни хижи в Овнарско и в Среден нос.

3. Изцяло лични имоти на царското семейство – дворците във Враня, Чамкория, Баня (Карловско), интендантството при Софийския дворец и две незастроени места в гр. Созопол и на остров “Св. Тома” на река Ропотамо.

(п) Кимон Георгиев"
   

оценка

+1 -2