Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Златна епоха за мръсния газ

САЩ искат да не са зависими от близкоизточния петрол, но дали политиците и бизнесът са готови да платят голямата екологична цена? Снимка: Getty Images
САЩ искат да не са зависими от близкоизточния петрол, но дали политиците и бизнесът са готови да платят голямата екологична цена?

През миналата зима привържениците на изкопаемите горива в САЩ тържествено обявиха новата "златна епоха на петрола", която ще даде тласък на американската икономика, ще създаде милиони работни места и ще освободи страната от нефтената й зависимост.

Анализатори отбелязваха, че САЩ има най-бързо растящите петролни добиви в света и ще запази тази си позиция през следващите 20 години. "Северна Америка е новият Близък изток", посочи преди време един от експертите.

Наред с това нараснаха добивите от шистовия газ - в момента една трета от американския газ се добива от шисти. През 2009 г. САЩ поставиха световен рекорд по добив на газ и за първи път от 2002-а изпревариха Русия, където добивът намаля с 12.3% до 583 млрд. куб. м. В САЩ нарасна с 3.2% до 620 млрд. куб.м.

Действително, прогнозираният енергиен бум от канадските катранени пясъци, шистовите пластове в САЩ и извличаният от голяма дълбочина нефт даваше увереност на анализаторите, а и на Мит Ромни, който планира да направи САЩ енергийно независима държава до 2020 г.

Оказва се, обаче, че бъдещето не е такова, каквото енергийните компании са си го представяли. За да достигнат до амбициозните си цели, те трябва да преодолеят сериозни геоложки и природни бариери. Събитията от последно време показват, че това може и да бъде трудно за тях.

Цялата "златна епоха" се крепи на неконвенционалните петролни ресурси - шистов нефт, арктически нефт, битум и нефт, добиван от голяма дълбочина в морето. При конвенционалния нефт се очертава 40-годишният спад на добивите да продължи.

Неконвенционалните методи за добиване на петрол често включват много сложни и често опасни технологии, а освен това и изискват специфична локация. Шистовият нефт, например, се добива от шистови скални пластове чрез хоризонтални сондажи, съчетани с т.нар. хидравличен фракинг.

За сондирането се използва смес от вода, пясък и химикали, които се вкарват под налягане. В резултат на хидроудара стените на газовите колектори се разрушават, газът се освобождава и излиза на повърхността - дебитът се увеличава многократно

При него се използват милиони литри вода и химикали, за да бъде добит кероген, който след това трябва да бъде разтопен. В резултат от целия процес остават огромни количества силно замърсена вода, а и се изразходват големи количества енергия.

През юни 2009 американският Potential Gas Committee обяви радикално преоценяване на резервите от природен газ в САЩ - от 36.8 трилиона до 52 трилиона куб. м, преди всичко благодарение на шистовия газ. Това означава, че Америка разполага с достатъчни газови резерви за следващите 100 години.

Катранените пясъци също се нуждаят от стопяване и третиране с химикали преди транспорта си до рафинерия за преработка. Добиването на нефт в Арктика също е предизвикателство заради високата цена на сондажните платформи и изключително тежките условия, в които трябва да оперират.

Но...

Като цяло, всички технологии имат поне по едно общо нещо: всяка достига до ръба на технически възможното добиване на нефт и газ при условия, които реално не позволяват това. Енергийните компании трябва да сондират при екстремни температури, непоносимо време, огромно налягане или голяма опасност - а често и при комбинация от всички.

Техническите проблеми, авариите и инцидентите при тези технологии със сигурност ще са много по-чести, а последиците - много по-сериозни. Нека си припомним какво се случи с дълбоководната сонда на "Бритиш Петролеум" в Мексиканския залив през 2010 г.

Арктическите добивни също изглеждат някъде далеч във времето. "Шел" инвестираха 4.5 млрд. долара в технология за тази цел, но тестовете претърпяха пълен провал. Природозащитни организации и представители на местните хора все още съдят компанията.

Един от най-големите проблеми пред "златната епоха" в американската енергетика е свързан със... сушата. През това лято падна незапомнено малко дъжд над Северна Америка и 80% от нейните обработваеми земи все още не са се възстановили. Климатичните промени вероятно ще превърнат подобни лета в новата норма, а това неминуемо ще доведе до конфликт за вода между фермерите и компаниите, които добиват шистов нефт и газ чрез фракинг.

По-слабите валежи поставят в шах и тези, които са заложили на битума, добиван от катранените пясъци в Албърта, Канада. Там сушата също е проблем, а извличането на самите пясъци изисква големи количества вода. Освен това, този процес е свързан с отделянето на много повече парникови газове, отколкото при стандартния добив.

Смесеният с химикали битум се транспортира през тръбопровод до рафинерии в САЩ, но винаги съществува риск от течове, а бъдещото гориво е изключително силно токсично. "Зелените" организации се опасяват от отравяне на ключови вододайни зони и се смята, че заради общественото несъгласие сложната инфраструктура няма да бъде построена. Европейският съюз обмисля да включи катранените пясъци в списъка на "мръсните" горива и да въведе глоби при вноса им.

Така или иначе, вече има много доказателства, че "златна епоха" за петрола не само в САЩ, но и в цялото Западно полукълбо, няма да дойде. Вместо нея, имаме пред себе си само различни видове плашещи сценарии. Хората като Мит Ромни, които твърдят, че Америка може да стане независима в близко бъдеще, лъжат себе си или част от обществото.

Те наистина могат да прибегнат до подобни тези, ако имат желанието да прегазят защитата на природата. Даже и САЩ някакси да станат независими от Близкия Изток и Африка, тази пирова победа ще е с цената на това страната да използва най-"мръсните" горива на планетата с всички чудовищни последици.

Има само един начин за достигане до златна енергийна ера и независимост от изкопаемите горива - да се полагат нужните огромни усилия за пробив във възобновяемите енергийни източници.

 

Най-четените