Всеки познава поне един човек, преживял ужаса на 21 век - неочакваната и разоряваща сметка за мобилен телефон. В повечето случаи шокът е по-поносим от този на мъжа от Калифорния, платил 22 000 долара за Интернет похожденията на сина си на Verizon Wireless. Или на семейството от Ню Йорк, платило 4800 долара, защото апаратите iPhone автоматично проверявали пощата им за нови имейли, докато били на средиземноморски круиз.
Но тези инциденти не са просто истории за човешка глупост и корпоративна алчност, те са първите признаци на по-сериозен проблем: недостигът на бендуид, който се дължи на увеличаващият се апетит за комуникации. През 2010 г. в САЩ едно семейство харчи стотици долари за кабелна, мобилни телефони, Интернет и стационарен телефон. Някои домакинства вече харчат същите суми за бендуид, каквито и за енергия.
Да си го признаем: американците обичат своите смартфони толкова, колкото и колите и климатиците си. Когато имаме оскъден ресурс, индустрия, управлявана като олигопол (пазарна структура с малък брой участници, поне един от които може да влияе на цената и предлагането) и потребители, които просто не могат да се наситят на суровината, получаваме всички съставки от идеалната рецепта за първата криза на ресурсите за новото хилядолетие.
Технически най-простото определение на „бендуид" е капацитет за придвижване на информация по комуникационен канал. Колкото повече информация придвижваме, толкова повече бендуид потребяваме. Следователно видео файловете изискват повече бендуид от текстовите имейли. Недостиг на този ресурс имаме, когато количеството информация, което се опитваме да изпратим, надвишава капацитета на канала. В този смисъл ако всеки притежател на iPhone в Ню Йорк реши да гледа видео или да сърфира в Интернет, каналите ще се претоварят и никой няма да може да използва мрежата на AT&T.
След време забавянето, на което сме свидетели днес, ще се превърне в масови „задръствания" на комуникационния трафик. В резултат на това ще се появят по-големи проблеми като вдигане на цените и печалбарство. Тъй като търсенето се увеличава, доставчиците логично ще могат да вдигат цените, както се случва на пазара на енергия.
Можем ли да разчитаме на частна индустрия - кабелните и телефонните компании, да намерят изход от този проблем? Може би. Всеки индивидуален доставчик на бендуид като Comcast и AT&T ще изгуби клиенти, ако качеството на услугата се влоши рязко. Трябва да признаем, че тези компании в момента инвестират милиарди в подобряване на инфраструктурата.
От друга страна индустрията като цяло се двоуми какъв капацитет й е необходим и за колко е готова да плати. Още от 70-те години е ясно, че инсталирането на оптични кабели, които използват лазер за пренасяне на информация, ще реши голяма част от проблемите с домашното потребление на бендуид за много дълго време.
Но като изключим Verizon и тяхната програма FiOS, бендуид индустрията в САЩ упорито отказва да се раздели с медните жици. От една страна преминаването на оптичен кабел е много скъпо. От друга страна обаче, ако предложиш на потребителя огромен Интернет бендуид, той ще бъде много по-склонен да се откаже от кабелните и телефонните услуги, защото ще ползва всичко това онлайн.
Истината е, че ако всеки продължи да използва Интернет и останалите комуникационни услуги колкото му се иска, рано или късно ще ни представят сметката. Няма изгледи апетитът на американците за бендуид да отслабне скоро. Дори не сме наясно дали искаме търсенето да намалее. Но ако държим да се ползваме от привилегиите и удобствата на неограниченото бендуид потребление, някой много скоро ще трябва да намери решение на комуникационната дилема.
*Тим У е професор в Колумбийския университет и автор на дългоочакваната книга „The Master Switch".
