Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Граждани бият прасета

Художникът Правдолюб Иванов с поредния си лозунг Снимка: Явор Николов
Художникът Правдолюб Иванов с поредния си лозунг
Граждани бият прасета Снимка: Стоян Георгиев
Граждани бият прасета Снимка: Явор Николов
Граждани бият прасета Снимка: Явор Николов
Граждани бият прасета Снимка: Явор Николов
Граждани бият прасета Снимка: Стоян Георгиев
Граждани бият прасета Снимка: Стоян Георгиев
Граждани бият прасета Снимка: Стоян Йотов
Граждани бият прасета Снимка: Стоян Георгиев
Граждани бият прасета Снимка: Стоян Георгиев
Граждани бият прасета Снимка: Стоян Йотов
Граждани бият прасета Снимка: Явор Николов
Граждани бият прасета Снимка: Явор Николов

Няма павета, няма пребити, както и потрошени коли и витрини. Палец горе за всички зачервени от яд демагози и обикновени манипулатори - скъпи пичове, прави сте, че Тоя протест не е като Оня.

Само дето упорито не схващате, че "февруарските" и "юнските" хора са едни и същи. Просто заради вас те развиха най-мощната имунна система на свободния разум - творчеството и иронията.

Хаштаговете на Facebook проходиха с #ДАНСwithme, когато просто с никоя обикновена дума не можехме да си обясним чия е "Божията ръка", която вкара Делян Пеевски в родното ФБР като топка във вратата на Питър Шилтън през 1986 г. Остроумието, каламбурът или находчивият колаж са в състояние да заместят най-добре тирадите от възмущение след поредната управленска глупост.

Особено, когато хиляди излязат от възрожденската механа на социалните мрежи и кажат в прав текст: "Не ви понасяме, махайте се!". Посланието е ясно, но всеки го изрича спокойно пред камерата на своя собствен език.

Хората идват на протеста и са горди със саморъчно надраскания с маркер "позив" върху най-обикновен лист (може и да има екстра - папка-джоб). Някои са оригинални, други не дотам. Самородните творци ни най-малко не се притесняват от чужди очи, даже търсят "лайкване".

Един ден ще си спомняме хорото на Орлов мост, велосипедите с помощни колела, които правят слалом покрай кордона, десетките балони около металните заграждения пред парламента пък или чучелото на Станишев, но със сигурност няма да забравим и стотиците начини да кажем "Не те обичам!" на властта.

Може да е "Вдигайте си чуковете (и сърповете)!" (придружено с червен ботуш), "Фалит на мутрокрацията", "Изгонихме Калинките, ще изгоним и Делянките!", "Мама ме покани на ДАНСинга",  "Моника да ти прости, София не вярва на сълзи!", "БСП и ДПС експертно ще преодолеят кризата чрез катастрофа", а може и да са импровизирани гигантски корици на приложимата в случая литература - "1984 г.", "Фермата на животните" и други.

Попаденията са добри: NORESHARSKI! NOLIGARCHY!, "Не хвърляйте яйца по Мая Манолова, знае се какво ще измъти!", роди се даже и бизнес (освен със свирки и знамена), и сайт - fostavka.tumblr.com, където, стига да имаш идея и снимка, с малко дооформяне и "облагородяване", се получава един PDF, с принт качество, така че да си подготвен.

Може да е "висящо кафе" в ранни зори пред парламента; а може и да е: "За това правителство днес кафе, а утре - жито", в комбинация с няколко летящи яйца и кроасани. Десетки варианти да чуеш едно и също и нулев шанс да го забравиш.

Това отличава сегашните протести от трудовите маси, които заливат София по синдикална команда. Това прави разликата и в сравнение със зимата, когато самозвани "лидери" присвоиха привилегията да дават тон на хиляди гърла.

Без подправки

Поне засега обществото лепи шамар на всеки, който се опита да вкарва недоволството му в предизборни програми. Затова и цял наръч професионално изработени знамена с надпис "100% мажоритарни избори" цопват във фонтана до президентството. Едно момче и една силно притеснена от журналистите дама скачат като попарени, но след това подвиват опашки (вероятно към партийната си централа).

Активното мероприятие за вечерта е провалено от един висок, слаб и рано побелял художник и преподавател от Академията, който всеки ден вдига кръвното на политиците с оригиналните си лозунги. Правдолюб Иванов е човекът, когото всъщност хиляди цитират, когато казват: "Не съм платен, мразя ви безплатно!".

За него скъпите еднакви знамена и плакати са "политически спам", особено когато са в подкрепа на избирателна система, която смята за най-порочна.

Неговите плакати са "самиздат" с участието на принтер, обикновени листове А4 и лепило за хартия. "Всеки ден реагирам на различно нещо. Някои от тях ги правя буквално 10 минути преди да изляза - влизам в Интернет, виждам поредното безумие, отпечатвам го на принтера, слепвам го и идвам тук", разказва той. Напоследък измисля и по два лозунга дневно - за лице и гръб.

Гняв срещу злото

Гневът срещу международното споразумение ACTA вероятно първи пренесе Интернет хумора на жълтите павета, но сегашната протестна вълна е несравнимо по-голяма като мащаб и продължителност.

Рекламният експерт проф. Христо Кафтанджиев е на мнение, че с #ДАНСwithme протестиращите интелигентни, образовани и компютърно грамотни хора са пренесли поетиката на социалните мрежи и в реалния свят.

Според него, някои говорят за "красив" протест не заради статуса на участниците в него, а защото "на подсъзнателно ниво свързваме красотата с добротата и моралното. За повечето българи политиците са инкарнация на злото, мрака и ада, а следователно и на грозното, и на мръсното. Някои от политиците са действително грозни - например невероятно затлъстели. Мутрите също са отблъскващи като външност".

Според Кафтанджиев, решителните, но и усмихнати и спокойни лица до плакатите са нещо нормално: "В някои аспекти творчеството е свързано със свободата. Наистина хората се отърсват от страха и по този начин". На този фон Правдолюб Иванов припомня, че на първите демонстрации в защита на кабинета "Орешарски" хората са се криели от камерите.

По-важното от плакатите

Рекламистът намира типично българското в протеста в някои от знаците му, като знамената и носиите, а универсалното е в съдържателните аспекти - "съпротивата против политическата класа, която обслужва и обгрижва олигархията".

Според Иванов, много по-важен от естетиката на протеста е самият факт, че толкова дни хиляди хора намират сили да излязат и да отправят призива за оставка. "Имам една колежка, която 20 дена е тук. Тя е тих и кротък човек, дори не вика. Тя седи и присъства. Толкова е ценна за протеста, колкото и аз с - всеки ден с различни плакати", смята той.

Става ли реклама от това?

Христо Кафтанджиев коментира, че колегите му у нас или странят от протестите, или не разбират напълно възможностите, които подобни събития им предлагат. Той веднага дава пример с реклама на еротично бельо в Западна Европа, която се закача със скандала около системата за повсеместно следене PRISM: оскъдно облечена красавица пита "къртицата" Едуард Сноудън дали не иска да разкрие и още нещо...

А ако гледаме на #ДАНСwithme като на комуникационна кампания, насочена към политиците? Констатацията на Кафтанджиев не е много радостна: "Ако ще и Господ да им говори, пак няма да го чуят. Очевидно е, че балканските политици са гьонсурати. Но тук все пак сме в Европа, макар и в периферията й. Вижте какво става в Турция, Египет и особено в Сирия...".

Правдолюб Иванов също не смята, че оригиналните послания отекват достатъчно ясно в съзнанието на хората с власт. Неслучайно и един от лозунгите му гласи: This is not a joke, the mafia government doesn't have a sense of humor.

Факт, няма. Но не пречи гражданите да продължават да бият прасетата. Вместо да ги заколят.

 

Най-четените