Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Убийствената номинация на БХК

Строшен ли е моралният компас на Хелзинкския комитет? Снимка: ABC: David Barbeler
Строшен ли е моралният компас на Хелзинкския комитет?

Провокация, тролене, недоразумение, част от съдебна кампания, политическо послание, монументално морално объркване... Идеята на правозащитната организация Български хелзинкски комитет да одобри номинацията на осъдения за убийство австралиец Джок Полфрийман за техните награди "Човек на годината" може да бъде обяснена по много начини, ала нито един от тях не идва със сноп от топла, позитивна светлина.

Катарзис няма и след като от БХК в крайна сметка оттеглиха номинацията на Полфрийман след няколко напрегнати за тях дни, белязани от силен обществен натиск, протести и възмущение.

В последния им, засега, опит да менажират кризата, която сами създадоха, правозащитниците излязоха с поредна официална позиция и този път поднесоха извинения на близките на жертвата Андрей Монов.

Полфрийман излежава 20-годишна присъда в Софийския затвор за отнемането на живота на Монов в малките часове на 28 декември, 2007-а година.

Тогава, на площад "Света Неделя", неговият нож пробива тялото на Монов отстрани на гръдния кош и прекратява дните му.

Според версията на защитата на Полфрийман през онази вечер той се е притекъл на помощ на роми, които са били бити от компания футболни фенове, сред които и Андрей Монов. Извадил своя нож тип "пеперудка", за да уплаши и разгони нападателите, но те се обърнали срещу него.

Австралиецът не помни какво точно се случва в сърцето на боя, но и не отрича, че е използвал хладното оръжие.

По време на делото страната на Полфрийман пласира неуспешно тезата за самозащита.

Според обвинението 21-годишният тогава австралиец напада групата от 15-ина младежи непровокиран, убива 20-годишния Монов и ранява 19-годишният Антоан Захариев.

В крайна сметка през юли 2011-а Върховния касационен съд потвърждава първоначалната присъда от 20 години затвор за убийство по хулигански подбуди.

Изключително важно е да се маркира обстоятелството, че председателят на БХК Красимир Кънев води дело и кампания за екстрадирането на Полфрийман в Австралия, където да излежи остатъка от присъдата си.

През 2013-а първият опит това да се случи се проваля, след като главният прокурор отказва трансфера на Джок Полфрийман до родината му.

Тогава от БХК публикуват серия от критични публикации, сред които и официална позиция, озаглавена

„Отказът на главния прокурор да разреши трансфер на лишения от свобода Джок Полфрийман в Австралия е озадачаващ".

Правозащитната организация си сътрудничи с Полфрийман и неговото НПО за затворнически права.

От този ъгъл първоначалното решение за приемане на неговата номинация за "Човек на годината" вече изглежда повече като (не)добре калкулиран ход от кампания, отколкото като принципна загриженост за правата на затворниците.

Уви, не бе възможно българската общественост да реагира безкритично на всичко това.

Фойерверки от гняв осветиха социалните мрежи с предаващата се като вирус информация за решението на БХК.

В циклона от противоречия, от правозащитната организация първо излязоха със свое становище, в което защитават номинацията на Полфрийман за тяхната награда.

Ето какво пишеше в тогавашната им официална позиция:

"Номинацията на Джок Полфрийман напълно отговаря на критериите и изискванията, които сме поставили предварително, и въз основа на това, няма аргументи, с които да откажем включването му сред номинираните.

Номинацията е изцяло базирана на правозащитната му дейност, като активист за правата на затворниците, и приемането й по никакъв начин не е относимо към деянието, за което той е осъден.

Тя не омаловажава живота на Андрей Монов или скръбта на роднините и приятелите му. БХК освен това не проверява съдимостта на никой от останалите номинирани за "Човек на годината".

Как така номинацията не е относима към "деянието", за което Джок Полфрийман е осъден?

Оттук докрая на дните му това "деяние" ще бъде централен елемент от характера и профила на Полфрийман.

Доколкото е известно, той не е изразил публично съжаление за стореното, а в някои австралийски медии продължава да бъде представян като импулсивен отмъстител и носител на справедливост за малцинствата, който спасява онеправдани клетници в нощта на потъналата в расистки стереотипи пост-комунистическа София.

Съществува добре поддържан, лишен от нюанси наратив, според който Джок е добрият, героят.

Портретът на Полфрийман като политически ангажиран, чувствителен борец за права, попаднал в коварния капан на българската съдебна система изглежда толкова деформиран, колкото и персонажа му на брутален психопатичен касапин, който се опитват да наложат от отсрещната страна.

Факт е, че дори в самата правозащитна организация нямаше монолитна позиция по казуса.

Разгръщането на противоречието предизвика разнопосочни реакции отвътре. В своя профил във Facebook директорката на правната програма на БХК Маргарита Илиева написа:

„За който се интересува, не одобрявам допускането на номинацията на Дж. Полфриймън за "Човек на годината" от страна на тези, които сега се занимават с наградата".

БХК имат критерий за допустимост на номинациите, а именно:

"Цялостната дейност на номинирания човек/организация не трябва да противоречи на общия правозащитен дух на наградите.

Например, няма да допуснем номинации на хора, които защитават децата, но проявяват хомофобия; или защитават гей общността, но проявяват предразсъдъци срещу хората с ментални увреждания."

"Въз основа на този критерий са били отхвърляни по допустимост голям брой номинации през годините", пише Маргарита Илиева.

"Защитаването на правата на затворниците е ценно, но то не отменя значението на убийството. За отбелязване е също, че тази дейност е преди всичко самозащита в случая и не говори за изживяна вътрешна промяна по отношение на убийството. Не е като полицаят, застрелял афганистанското момче, да е основал дружество за защита на чужденците и малцинствата от полицейски произвол и насилие.

Изтърпяването на наказание за убийството не отменя по-горния критерий за допустимост. Наградите не са право, а въпрос на заслуги.

Считам, че номинацията и допускането й са израз на огромно незачитане на близките на убития."

Скандалът трябваше да ескалира и да напрегне голяма част от публичното внимание в акт на възмущение, за да се сетят от БХК да преминат в режим на базов "демидж" контрол.

Те оттеглиха персоналната номинация на Джок Полфрийман, но оставиха общата номинация за Българско затворническо сдружение за реабилитация, в което основна фигура е австралийският гражданин.

Истина е, че наградите на БХК "Човек на годината" нямат особено значима обществена тежест (не че нещо в България има), и че могат да бъдат описани като тържество за кръг от приятели и съмишленици.

Гафът „Полфрийман" обаче премести това взаимно потупване по рамото, организирано в един кръг от активни журналисти и нпо-хора от ъгъла на социалните мрежи до дневния ред на нацията.

И предизвика щети, от които реномето на Хелзинкския комитет може никога да не бъде ремонтирано напълно.

"На БХК трябва да се обърне внимание, че правният формализъм, свързан със загуба на здрав разум, води до правозащитна метафизика. В нея играта с нормативни понятия става самоцелна игра. Това води до вампирясване на самата правозащитна идея, тъй като тя не е игра, а нещо сериозно", написа по повод на скандала Стефан Попов от РискМонитор.

А не беше ли моралният компас на БХК строшен още преди горчивия казус с "Човек/убиец на годината"?

Травмите в БХК са по-дълбоки от един инцидент, който в най-безкритичния вариант би могъл да бъде обяснен като некрасиво недоразумение. Проблемът е с цялостната им визия за света, с посланията и идеите, изпращани в публичното пространство (и в съдилищата) от колекцията активисти и правозащитници.

БХК и сродният сайт "Маргиналия" са локални примери за движението на съвременните войни за социална справедливост - привидно либерални, предимно западни фигури, които инженерстват нов социален ред с оруелски привкус.

Те желаят да кастрират свободното изразяване и да пласират наратив, според който всяко слово, което хипотетично би могло да обиди или накърни чувствата на малцинствени групи трябва да бъде дефинирано като "реч на омразата". И съответно цензурирано.

Така на практика те самите маргинализират идеята за защита на човешките права, бранейки я селективно.

БХК безвъзвратно се позиционира в лагера на авторитарните организации с глобата, която издейства от Комисията за защита от дискриминация да наложи на Мартин Карбовски за употребата на колкото безвкусна, толкова и безобидна менструална метафора в свой политически текст.

Правозащитниците работят с държавните институции и произвеждат жалби на поточна линия в своя кръстоносен поход за налагането на забрани върху свободния пазар на идеи.

Това дори не е всичко.

Последната подправка в моралната каша на БХК и "Маргиналия" е своеобразно "слово на омразата", насочено срещу... карикатуристи.

Да, дъното е ударено още през 2006-а година.

В сайта на БХК е публикувана статия със заглавие "Ислямският mene, tekel*" с автор главната редакторка "Маргиналия" Юлиана Методиева.

Този текст разкрива почти всичко, което не е наред с въпросните организации.

В статията Методиева заема страната на религиозните фанатици, които предизвикаха погром над цивилизования свят след публикуването на карикатури на ислямския пророк Мохамед в датски вестник преди девет години.

Материалът съдържа анти-либерални, про-ислямистки послания и импликации и поставя знак за морално равенство между няколко свободни датски артисти и нацистите, изтребили милиони евреи по време на Втората Световна война.

Този документ на омразата към свободата на словото, плурализма и секуларните общества все още стои в сайта на БХК. Той, за разлика от номинацията на Джок Полфрийман, не е оттеглен.

Преглътнете добрия си вкус, подгответе се за възмущение и го прочетете.

Тогава ще разберете защо гафът с "Човек на годината" не е аномалия.

 

Най-четените