Да бягаш в Морската градина във Варна сутрин - или по брега на морето, е като джакузи за чакрите | webcafe.bg
Webcafe

Бягай, Гошо, бягай

Мариан Желев
31.05.2011, 14:16 (обновена 01.06.2011, 17:43)
море, бягане, плаж

Тичането край морето е страхотна благодат

Човешкото тяло е съвършен организъм. Колкото и да си мислим, че го познаваме, в много отношения то остава загадка за науката. Ако вземем за пример възобновяването...

По подобен начин започват повечето научно-популярни филми на BBC.

Къде са ми цигарите. Кафето в машината е мухлясало; пак ще пия от автомат. Колата ми харчи повече, но не мога да я зарежа. Знам, знам, че хамбургерите са вредни. Но аз толкова ги обичам. Пък и нямам време. Главата ми бучи - сигурно е от кръвното. Една водка довечера и всичко ще си дойде на мястото...

А това е начинът, по който започва и завършва денят на много българи в големия град - София, Варна, все едно...

Някъде по средата, без да е задължително да е в центъра, стои нашата воля. Благодарение на нея ние решаваме дали да ядем мазно, калорично, или зарязваме нездравословните храни и започваме да спортуваме. Бягането - това е първата проява на здрав разум в нас, когато килограмите ни станат повече, започнем да се задъхваме или пък си вземем резултатите от кръвния тест или премерим холестерола си.

Тенденциите, според последното преброяване, са населението на страната ни да се скупчва в големите градове. Това води до... задръствания - както по булевардите, така и по кръвоносната система. Стресът, който неминуемо се трупа като грешна информация в човешките клетки, опропастява нашия съкровен баланс и душевна хармония. А това води до рязко влошаване качеството на здравето ни. С бягането започват да се решават няколко проблема - накуп.

Да вземем за пример Варна, преди да разделим бягащите на две възрастови групи.

Да бягаш в Морската градина сутрин е като да си направиш джакузи на душевните чакри. Благодарение на бягането тялото е в пълен резонанс с вътрешната хармония и природата, което се подхранва от шума на морските вълни. Може да изглежда клиширано, но ако запитате варненец защо обича да бяга край морето, първо ще видите усмивката му. Останалото са думи.

И все пак прави впечатление, че любителите на джогинга край брега имат една възрастова граница, под която рядко слизат. Тоест трудно могат да се видят младежи да тичат в такт с морските вълни.

Във Варна, както и в повечето градове, те предпочитат фитнес-салоните, където на плазмата тече сериал, мач или реклами, а бягащите пътеки са подредени като места в киносалон. Но не толкова култивираната процедура на спортуване привлича, а наличието на големи, леко уголемяващи бицепсите огледала.

Което идва да ни каже, че младите хора на този етап се нуждаят от самочувствие, а порасналите достатъчно - от здраве. Поради тази причина, тичайки край морето, човек може да открие огледален образ на своя душевен и здравословен комфорт. Казано по друг начин: да вижда връзката между здравето и духа.

Някъде към шест часа, когато слънчевият гъдел започва да се усеща по пясъка на плажа, се появяват първите тичащи на крайбрежната алея. Рядко са по двойки, но за сметка на това повечето се познават; подминавайки се, разменят по един поздрав. Останалото е мълчание. Или по-скоро един особен диалог на тялото с природата - на друго ниво, но благодарение на усилието да сложиш в ред дишането, ежедневието, живота си.

Плажът между втора и трета буна - любимото място на къпещите се в морето. Малцина са там в ранни зори, но за сметка на това го правят целогодишно, независимо от температурата на водата. Някои от тях, преди да се потопят, тичат по пясъка. Или правят челна стойка, след като морето е измило умората, стреса и първите признаци на някоя болест.

Да не пропускаме и колоездачите - слава на човека, че е измислил това превозно средство. И Слава на Бога, че е създал морето, за да могат тези две творения да се срещнат по един съвършен начин.

Всички спортуващи край варненския бряг познават групичката от попрехвърлили средната възраст колоездачи, които почти всеки ден, всеки сезон, въртят педалите към една съкровена цел: здравето. И очевидно то ги навестява често, съдейки по бъбривия им тон и честите закачки.

Има и хора, които правят рано сутрин разходките си край брега. Не е задължително да се любуват на пейзажите. Достатъчно е, че чуват как оттеглянето на вълните от пясъка плакне слуха им, по който са полепнали градски шум и излишни крясъци.

Да минем и на втора линия, сред алеите в Морската градина. Най-ранобудните посетители там са пенсионерите. Някои разхождат куче, други - самотата си. Има и бягащи, които предпочитат да са сред дърветата, но нямат нищо против, от време на време, морето да им праща интересни послания измежду раззеленилите се клони.

Ако погледнем на бягането алхимично, ще извървим следния път: От гледна точка на ускоряване ритъма на сърцето, бягането разпалва енергията в човешка реторта. В нея най-добре се калява волята. И не само. Характерът на човек е като желязото - при нагряване/изпитание, изгарят летливи вещества и така металът се калява, а характерът става по-силен. Покрай този благодатен огън, уголемяващ се с всяко вдишване на кислород, увеличавайки телесната температура и обмяната на веществата, тялото само започва да се бори с холестерол, високо кръвно, стрес - все тежести, които смазват тонуса ни, настроението ни, а скоро и живота ни.

Да хвърлим едно око и към другия полюс. Крайбрежната алея на Варна е известна не само с идеалното място за джогинг, а и със заведенията, баровете и ресторантите. В момента ги стягат за сезона. И вече има първите наченки за нощен живот край брега.

Поради тази причина, някъде по изгрев слънце, спортуващи и наспиртували се, правят среща на крайбрежната алея. Едните тичат, а другите се возят в коли; едните се мъчат да регулират дишането си, другите - могат ли да поемат още една бира с шкембе чорба. В крайна сметка е много вероятно едните да са се зарекли за нищо на света да не влизат в болница, а другите тепърва да изчерпят лимита си от здраве.

Пет процента от българите се казват Георги и това е най-разпространеното име у нас. По друга, неофициална статистика, повечето предколедни прасенца в личните стопанства, се казват Гошо. Би било хубаво да се засмеем, ако 200 хиляди деца не са с наднормено тегло. Това е цифра, близка до Гошовците в България.

Човек не е задължително да живее на морския бряг, за да спортува и така да бяга от наднормено кило и болести, съпътстващи застоялия начин на живот. Може да го прави в парка, близката спортна площадка и дори на бягаща пътека. По-важно е да се замислим за здравето, а после за начинът му на изграждане. Ето защо Гошо трябва да бяга. На всяка цена, ако искаме да избягаме от негативната статистика.

После ще мислим за плазмите и чакрите в Морската градина.

Oще: алея  бряг  бягане  варна  гошо  затлъстяване  здраве  плаж  чакри 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.07.2011, 13:50

7 dobobig | 16.09.201115:45

ВАРНАААААА-най-съвършенният град в БГ.Тичам в морската и се бухвам в морето-независимо от сезона.Пък лятото си е рай.И тук си ги има боклуците като навсякъде но просто не могат да ми развалят комфорта.Пека се като гущер и тренирам като за световно,храня се за да имам енергия....Аз така живея,пък другите ако ще и да умират от препиване и тъпкане с боклуци-майната им.Родният ми град не е морския- но итам си живеех посъщия начин-спорт и работа.Но като се преселих във ВАРНА даденостите на града ме зашеметиха и черпя от тях с пълни шепи и без свян.Пък в София -да вземете да си оправите града че в момента е като разринато бунище.Случи ми се една сутрин да тичам в южния ви парк-ами то такава клоака просто няма никъде по света....Айде със здраве....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2010, 20:40

6 lina | 01.06.201113:04

Не съм съгласна. Вярно, че който иска да спортува си намира начини, където и да живее. Ама да тичаш из мръсната София, докато помиярите ти подскачат отзад или индивиди с неустановен психичен статус надзъртат иззад дървета и храсти, хеле пък да се завреш във фитнес клуб с още ....брой пухтящи на половин метър от теб не е никакво удоволствие, а по-скоро наказание. Блазе им на тия около морето, тях късметът ги е целунал по челото.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

5 boris | 01.06.201111:47

Има много хубав скеч на "Каналето" на времето- пияница се прибира на зиг-заг по плажа, рано сутринта. Пред него някакъв интусиаст прави сутришна гимнастика и помпа лицеви упори на пясъка. Пияния го оглежда няколко минути- от горе от долу, от страни, доближава го и го тупа по рамото:
- Абе, момче, Кво праиш ти бе! То, тя вече си е отишла бе! Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.12.2010, 14:38

4 niemen | 01.06.201109:39

Най-обичам да тичам, и тичайки, да се събличам.
Най-обичам гол да тичам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2011, 21:10

3 Ex Fenerium | 31.05.201118:02

Тичам редовно по плажа.Наскоро се запознах с едно момиче.Вече тичаме двама Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

2 Dimitar Stamboliyski | 31.05.201117:39

Вебкафе, ей такива статии искам да чета!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

1 strawsPulledAtRandom | 31.05.201115:23

Подкрепям автора с двете си ръце, затова слагам два емотикона ДА! ДА!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.