Духът на протеста се е върнал в Санкт Петербург, родното място на руските революции. Това е град, където художници и писатели от векове се борят с цензурата. Днес те протестират срещу духа на забраните, който е неотменна част от общата културна памет, въпреки че СССР го няма от вече 20 години.
За разлика от дисидентите в миналото, днешните активисти не планират кървави бунтове, нито пък се готвят да убият царя. Имат по-умен и по-хуманен план.
Наскоро слушах как група петербургски младежи обсъждат забраните за псуване и пушене на обществено място, за осиновяване на деца от САЩ и на т.нар „гей пропаганда" (което ще рече всякакво положително отношение към хомосексуалистите). На терасата на един от известните центрове за изкуство („Пушкинская 10") те си говореха за изчезването на любимите им фестивали и за съдебните процеси срещу опозиционни активисти.
Чугунени глави
Беше очевидно чувството на безсилие, породено от безумните решения на властта. Преди няколко седмици полицията в града арестува поет заради това, че рецитирал свои творби на митинг в подкрепа на политическите затворници. Какво е направил, ли? В последната строфа на поемата му имало една обидна дума.
Това не е най-втрещяващият пример. Нелепите забрани и ограничения са повсеместни в руските провинции. С цел да избегне някакъв неясен „хаос", администрацията в град Кримск забранила на хората да отбележат паметта на 168-те жертви на опустошително наводнение в областта преди година.
Популярният културен фестивал в Перм няма да се състои този месец, защото от местната администрация сметнали, че проявата „застрашава стабилността на политическата ситуация в страната". Властите казват „не" на най-безвредни неща. Преди седмица на хиляди руснаци беше забранено да отбележат традиционен предхристиянски празник с прескачане на огън и плуване през нощта - руската православна църква наложила волята си над стария обичай.
Църквата беше замесена и в осъдителните присъди за момичетата от пънк групата Pussy Riot, които направиха своеобразен "молебен" срещу Путин в православен храм.
Някога Питер беше в Европа
На терасата дискусията се разгорещи. „През 90-те имах чувството, че Питер е европейски град. Сега изглежда, все едно е на друга планета. Живеем в полицейска държава", коментира Лена, интелигентно слабичко момиче с очила. Две лесбийки се присмиват на опитите на властите да забранят прегръдките и целувките. Изреждат дълъг списък с гей клубове в града.
Подобни сценарии се повтарят в Санкт Петербург на всеки няколко десетилетия. Най-великият руски поет Александър Пушкин попаднал в полезрението на тайната царска полиция, защото подкрепял движението на декабристите и се изказвал против властта (даже и днес някои цензури в Русия се опитват да „прочистят" думите му). Николай II го прокудил от тогавашната столица на империята.
Няколко десетилетия по-късно, младият писател Фьодор Достоевски прекарал седем месеца зад решетките в Петропавловската крепост заради революционна дейност. Изправили го даже пред наказателния взвод, но в последния момент решили да не го разстрелват.
По съветско време, писателите и музикантите от града създавали и разпространявали нелегално произведенията си, въпреки заплахата от изселване, трудов лагер или затвор.
Не се гаси туй...
През годините цензурата заличила някои думи. Заради КГБ било тихо на събиранията. Полицията арестувала за пиърсинги, татуировки или пънкарски прически. Въпреки това, крайният резултат бил винаги един и същ - репресивните механизми единствено вдъхновявали творците за още по-сложни начини да отправят посланията си към свободомислещите хора в цялата страна.
Едва в края на 80-те, когато съветската цензура се сринала, станало възможно човек да си купи забранена литература и да гледа филми на Антониони в кино „Спартак". По времето, когато Владимир Путин и Дмитрий медведев започнали да работят за кмета Анатоли Собчак, в Санкт Петербург имало авангардни изложби, „Паралелно кино", което се заигравало с псевдонауката, а също и рок концерти в общежития.
Днес „Пушкинская 10" не е чак толкова необичайно място. В града има много субкултурни средища - клубове, изложбени зали, галерии и т.н. Има едно усещане за анархия, когато влезеш в Санкт Петербург и изглежда точно това изнервя хората с власт.
Долу гейовете, долу котките
Общинският съвет забрани обидните думи във филмите, литературата и средствата за масова информация, да не говорим за „хомосексуалната пропаганда" и вдигането на шум от страна на разгонени котки през нощта (сериозно!). Според един от авторите на мерките, Витали Милонов, те са нужни, „за да защитят правата на мнозинството".
Отново Русия е разделена на такива, които искат да забраняват и да пращат полиция на всеки нарушител и на други, които не могат с чиста съвест да се подчинят.
Малцинствата в Русия винаги са в губеща позиция. Законът срещу „гей пропагандата" доведе до вълна на хомофобия. Лебсийките, с които си говорих на терасата на арт центъра, станаха свидетелки на това как разгневена тълпа хвърля камъни, яйца и бутилки с урина по протест на ЛГБТ активисти.
Ироничният протест
Руските художници, поети и писатели все още се присмиват на политиците и приеманите от тях закони открито. Един от най-популярните съвременни писатели на страната, Дмитрий Биков, посвети поема на вижданията на депутата Милонов за гейовете. Произведението беше рецитирано в национален ефир.
Поетите в Питер имат своя стратегия, която отчасти е видима в книгат на Едуард Лукоянов, наречена „Искаме малко културен тероризъм и то, ако може, веднага".
Павел Арсениев, който е приятел на автора и беше арестуван за стихотворението с една мръсна дума в него, обяснява как творците реагират на „абсурдната среда", създадена от политиците: „Ироничният протест става все по-популярен. Лабораториите на изкуството ще създават нови и нови инструменти в отговор на това, което не се побира в ума ни".
