Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Производители на бъдеще (то)

Не могат да си позволят разхищения на суровини Снимка: Getty Images
Не могат да си позволят разхищения на суровини

Великобритания, подобно на много други държави, е минала през период на сериозна деиндустриализация. Близо 9 млн. души са били заети в производството през 1966 г., а през 2011 г. броят им е спаднал до едва 3 млн. Индустрията днес заема едва 10% от икономиката - двойно по-малко, отколкото през 1990 г.

На различни места, от САЩ до Китай (!), все повече гласове се надигат в подкрепа на местното производство. Проблемът е, че според британско проучване, повечето политици не разбират съвременното производство, да не говорим за ефекта на технологиите върху трансформацията му.

Не са само заводи

Във Великобритания (а и на други места), дните на мръсните комини и омазнените парцали вече са част от миналото. Британският доклад, изготвен по поръчка на правителството от 300 експерти, показва, че в бъдещето много производители даже няма да имат собствена фабрика. "Промишленост вече не означава само производство. То днес е ядрото на много по-широк набор от дейности", се посочва в документа.

Традиционно възприемаме промишленото производство като процес, в рамките на който суровините се превръщат във физически продукти. Днес физическата част от производството застава в центъра на много по-широка верига. Производителите печелят все повече пари от дейности, които обикновено определяме като услуги.

Според експертния доклад, през 2011 г. 39% от британските компании с по над 100 служители са печелили от услуги, свързани с продуктите им - 15-процентов ръст в сравнение с 2007 г.

Услугите са различни. Половината от приходите на Rolls-Royce, например, идват от даване под наем на реактивни двигатели на авиокомпании. ARM, които разработват процесори за смарт устройства, нямат фабрика, а продават лицензи на своите дизайни на най-различни производители. Много от специализираните производители на Острова участват в развойния процес на световните автомобилни гиганти, макар сами почти да не произвеждат возила.

В бъдещето много от продуктите просто ще вървят "в комплект" с някакъв вид услуга: компонентите ще идват със сензори, които показват кога се нуждаят от сервиз; повторната употреба и рециклирането ще стават все по-важни за всички производители.

JCB, които са световноизвестен производител на строително оборудване, предлагат богата гама от използвани компоненти, които са приведени до оригиналните си спецификации в заводски условия.

Обратно вкъщи

Поръчаният от британското правителство доклад разглежда и явлението reshoring - тенденцията някои компании да връщат на родна земя производства, които някога са прехвърлили на чуждестранни партньори. С вдигането на заплатите даже в Китай и развитието на технологиите, вече има чисто логистична логика да произвеждаш в собствената си държава.

Макар някои британски компании действително да загърбват Азия, експертите (сред които има представители на академичната общност и бизнеса) подчертават, че процесът би получил много сериозен тласък, ако държавата създаде условия за реална конкуренция със страните с по-евтин труд. Това е особено важно в случаите, в които качеството, скоростта на доставката и приспособяването към конкретните нужди на клиента са от по-голямо значение.

Технологичен скок

Въпреки всичко това, най-големите промени в производството ще дойдат от технологиите. Подпомогнатият от компютри дизайн намалява времето и цената за разработка на нови продукти. Роботизацията прави автоматизираното производство все по-достъпно и адаптивно. Новите материали като наночастиците дават на изделията неподозирани възможности.

Нови процеси като 3D принтирането от слоеве пластмаса и метали вече се използват за правене на прототипи, но има и машиностроителни кампании, които чрез тях създават готови крайни продукти.

Според експертите, големите заводи като тези на Nissan и Jaguar Land Rover няма да изчезнат. В същото време, по-голямата част от производителите ще са малки и понякога даже ще са в рамките на домакинството. Най-евтиният 3D принтер вече е под 2000 долара и се използва в арт работилници и за изработката на различни джаджи.

"Компаниите няма да могат да си позволят просто да изхвърлят нещо", коментира сър Ричард Лапторн, индустриалец, който е оглавявал експертните групи по изготвянето на доклада.

Например, захарна фабрика в Норфолк не само прави продукти от захарно цвекло, но и превръща отпадните продукти в биоетанол, храна за животни и торф. Отделяната от отпадъците топлина се използва за поддържането на оранжерии, от които излизат по 140 млн. домати годишно, като през съоръженията минава и въглеродният двуокис от производството.

Човекът е на първо място

Много от новите технологии ще изискват по-малко работници. Това означава, че индустрията няма да създава работни места или поне не и директно в цеховете. Ако обаче се погледне по-глобално на производството и свързаните с него услуги, фабриките на бъдещето могат да повишат заетостта.

Най-големите притеснения на индустриалците навсякъде са свързани с образованието и подготовката. Работата в завод ще става все по-висококвалифицирана. До 2020 г. само във Великобритания ще се освободят 800 000 работни места в сектора на производството. Правителството трябва да помогне за възможно най-бързата квалификация на техните заместници, но и бизнесът трябва да помогне.

В момента само една четвърт от завършилите инженерни и технологични специалности на Острова са в производството шест месеца след дипломирането си. Мнозина отиват във финансови компании.

Законите на търсенето и предлагането означават, че производителите ще трябва да предлагат по-добри условия на талантите, ако искат да направят с тях следващата индустриална революция.

 

Най-четените