Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всичко е важно - и циците, и душата

Всичко е важно... Снимка: Getty Images
Всичко е важно...

Година откакто не работя в мъжко списание (редактирайки, не снимайки се), вече мога да се облегна назад, спокойна, че няма да нахълта някоя от тях. Ако имаше нещо, което предизвикваше по-голяма превъзбуденост в офиса от привикването по азбучен ред в стаята за заплати, това беше появата на поредния фотомодел, обикновен опериран от безцицие, под чиято блузка (вероятно ще се потретя) имах чувството, че ме дебнат очите на Хищника - които пък накараха един автор да смени "призванието" си с това на асистент фотограф...

Не че имам проблем да бъда мила с жени, които са наясно, че няма смисъл повдигането на самочувствието да започва от отредената им от природата интелектуална семплост, инвестирайки в сексапил. Потискаше ме това, че след като мине целият цирк около снимките, завършващ с абсолютно голо, търкалящо се по пода на студиото, щастливо момиче, ще трябва да й се вземе интервю - което вече я превръщаше в ролеви модел. С не много голям шанс за полезност.

Мечтите на всичките могат да бъдат обобщени с "да ме дават по телевизията", а това, което им носи настроение - с "голяма водка с портокалов сок на всякаква музика". А дори въпросите да я ангажираха с такова сериозно обществено занимание - да отговори на читателски въпроси, свързани със секс -  знаех, че тя е квалифицирана по темата колкото баба ми (с тая разлика, че изглеждаше далеч по-добре по бикини).

Сега редакторската ми съвест е по-чиста. Онлайн аудиторията е достатъчно широка, за да имам удоволствието да се срещам с момичета като Рони от Nasekomix да речем. Но ако преброим тези, които се вълнуват от нея, въпреки достъпността на музката й, срещу тези, които са наизустили маниерите на някоя крещяща (и в двата смисъла) чалга принцеса - съотношението ще е стряскащо, в полза на вторите.

Обсебени от личните драми

Вероятно стана досадна темата, че живеем в толкова изчанчена култура, в която одухотворените, естествено красивите и успелите в различна от сферата на чалгата жени, отсъстват от публичното внимание - а не е като да не съществуват. И въпреки че със сигурност звучи назидателно - наистина завещаваме на най-новите момичета ролеви модели, които в една идеална вселена би трябвало да подлежат просто на безразличие, а не да им е посветено цяло тв предаване ("Нашите момичета: Звезди от кориците", бTV).

Какво най-общо се случва в медийното пространство, когато става въпрос за интерес към жени: цяла година например някои от най-четените и гледани медии бяха пълни с истории за футболни съпруги, футболни любовници и въобще футболни драми от емоционално-битово естество. Истории, концентрирани върху женските образи като към състезателки в по-по-най красива и амбициозна притурка на лошите богати момчета.

Разбира се, нищо чудно, че именно тези драми продават. Подигравателното за ролята на жените в случая е, че почти няма мъже в ситуация, в която публичното им поведение се изчерпва с някаква свада за жена. Дотук с пискането за равенство между половете - човек би си помислил, че докато някакви пичове се бъхтят да вкарват голове (евентуално), жените се занимават с това да си скубят косите.

Големи проблеми

В последните дни пък главните героини в медиите са никому известната досега българска актриса Мишел Бонев, която се оказа с нещо като фалшифицирана награда от кинофестивала във Венеция и свързана с ескорт веригата от скъпоплатени компаньонки на чичко Берлускони, както и съвсем оскандалената бивша шефка на ДФ "Земеделие" Калина Илиева, чиято диплома от Виенския институт по техника и икономика в Берлин се оказа с фалшифициран подпис и печат.

Защо за български жени се говори, само когато се окажат забъркани в някакви каши - независимо дали става въпрос за най-харесвания футболист, политика или изкуство. И защо все по-рядко има нашумяла жена, на която можеш да се възхищаваш за неща, които не се изчерпват с постиженията на индустрията за красота.

Негативните стереотипи

Според Наташа Уолтър, автор на книгата "Живи кукли: завръщането на сексизма", "постиженията на хората в определени области може да бъдат сериозно повлияни от представата им какво се очаква от групата, към която принадлежат".

Тя дава пример с изследване на университета в Куинсланд, което демонстрира, че ако заявиш на полагащи шофьорски изпит жени, че той ще "проучи защо са по-лоши шофьори от мъжете", е два пъти по-вероятно те да направят катастрофа по време на изпита, отколкото тези, на които не е бил напомнян стереотипът. Което ни кара да се замислим как ли тенденциозният образ на жените като временни сексуални обекти или прецакани отдадени съпруги влияе на младите момичета... (виж и изследването в дясно, защото тук наистина оглеждаме повърхността)

Радикални мерки - не

Угнетена от данни от 2008 г. според които 32 % от днешните момичета се моделират по подобие на Парис Хилтън, британската онлайн журналистка Аби Мур, автор на филм за химичка, която се опитва да създаде лекарство срещу рак, създава сайта PinkStinks. На него има списъци с жени с впечатляващи постижения в спорта, филмовия бизнес и технологиите, статистики за полова дискриминация плюс ролеви модел на месеца - "приз", за който обаче се борят съвременни героини с толкова внушителен профил, като например жена, която създава инструменти за космически мисии.

Всичко това звучи някак тежко, колкото вероятно й е било на актрисата Ема Томпсън, когато през 1998 г. е поставена в правителствен списък на женски ролеви модели: "изпитах непреодолимо желание да изляза и да изшмъркам планина от кокаин", признава тя.

Ето защо госпожа Мур също би могла да бъде критикувана за проекта си, тъй като отива в другата крайност, представяйки жени с възприемани за извънредни способности. Така тя създава твърде отчуждени женски ролеви модели, или поне съпоставими с исторически фигури като Мария Кюри - които не се раждат всяка година, въпреки че неспокойните върли феминистки ще ти кажат обратното. Подобни профилирани истори наистина не дават кой знае каква полезност - освен ясният извод, че не всичко, което жените желаят да бъдат, се изчерпва със статут на принцеса.

Златна среда (да не се бърка със златките)

Да не бъдем чак толкова изтънчени и строги и да си признаем например, че дори някои от нас да си пият виното на Томасо Албинони, не можем да отречем труда, който полагат поп икони като Бионсе. В анкета на Guardian сред тийнейджърки по повод материал за жените, на които се възхищават, една от тях отговаря: "Харесва ми начинът, по който Бионсе успява да е толкова деликатна за личния си живот и брака си. Смятам, че тя наистина проявява себеуважение."

Което пак ни отвежда към темата, че интересните жени, които биха могли да попадат в медиите по-често - било то спортистки, певици, актриси, евродепутатки, художнички, доброволки или професионални фотомодели - са измествани от силиконови героини с нулеви постижения в изброените области, но пък с чутовни такива в областта на Личната драма.

Разбира се, на такива жени не може да не се признае чудесното боравене със синдрома Мерилин Монро (с уговорката, че точно тя остава недостижима в естествеността си) и решителността и целенасочеността, с която се борят за медийна обич - едва ли за някого е тайна, че често момичетата сами (или благодетелите им) си плащат, за да се снимат голи в някое мъжко списание, превръщайки се така в хиперконсумиран продукт.

Но липсата на по-стабилни женски ролеви модели в медиите, насред епоха, в която за несъществуването на полова дискриминация има достатъчно ведри примери, е проблем. Темата може да не изглежда чак толкова дидактична, ако медиите изваждат на показ достатъчно очарователни и борещи се за колоритните си мечти момичета с вълнуващи професии, на чието място искаш да се поставиш. Хората не обичат да бъдат съветвани - а вдъхновявани.

Без да отричаме идеята да вложиш мааалко труд и за няколко втренчени погледи в повече.

 

Най-четените