Какво й има на молитвата "Отче наш" | webcafe.bg
Webcafe

Какво й има на молитвата "Отче наш"

Ива Михайлова
11.12.2017, 14:21 (обновена 13.12.2017, 12:56)
Папа Франциск

Папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей.

"Отче наш" - определено е най-известната молитва в целия свят, тя се произнася от милиарди християни всеки ден, а за нея знаят и всички хора, които се интересуват от религия. Но след изказването на папата, че "преводът не е добър", Отче наш влезе в световните новини.

За какво става дума?

Става въпрос за думите "и не въведи нас в изкушение", а поводът е новия превод на френски на молитвата "Отче наш", влязъл в сила на 3 декември. Във френския вариант старият превод е: "ne nous soumets pas à la tentation" (не ни въвеждай - вкарвай в изкушение), докато новият е "nous laisse pas entrer en tentation" - не позволявай да влезем в изкушение.

Десетилетия наред има дискусии относно този пасаж, той не е грешно преведен, в смисъл, че гръцкият глагол може да бъде представен по този начин, но такъв начин на изразяване води до объркване сред вярващите.

Може ли Бог да изкуши човека?

Все едно Бог иска да изкуши човека, докато Бог иска човекът да бъде свободен. В потвърждение на това се цитира посланието на апостол Яков, 1 глава, 13 стих, в което се казва: "Не Бог, а дяволът ни въвежда в изкушения, т.е. кара ни да нарушаваме Божията воля. Бог никого не изкушава". В официалния сайт на БПЦ в статия за молитвата "Отче наш" е поместено следното уточнение: "Смисълът на думите „не ни въвеждай в изкушение" е ­ „не допускай да бъдем въведени в изкушение".

Затова следващият пасаж от "Отче наш" е "избави ни от лукавия" в православния превод или "избави ни от злото" - в католическия. Дяволът води човека до моменти на изкушение, на изпитание, на състояние на объркване, кара го да се откаже от Бога, да го загърби.

Ето и точните думи на папа Франциск, които потвърджават това: "Бог, който ни въвежда в изкушение не е добър превод. И французите са променили текста с превод, който казва "не ме оставяй да вляза в изкушение". Аз съм този, който пада, не той е този, който ме вкарва в изкушение, за да види после как съм паднал, един баща не прави така, бащата помага да станеш веднага".

Ако се върнем още по-назад във времето, до арамейски, езика, на който се твърди, че е говорил Исус глаголът е wela tahlan l''nesyuna. Wela tahlan може да се преведе като не ни оставяй да влезем или не ни оставяй да бъдем изкушени.

Молитвата "Отче наш"

Молитвата "Отче наш" е Господнята молитва, единствената молитва, на която Исус учи лично учениците си. В нея се съдържа квинтесенцията на християнството. Тя се счита за най-сложният текст в Новия завет - има я в три различни версии - Мт. 6,9-13; по-краткият вариант на Лука - Лк. 11, 2-14, като и в първия катехизис на християните Дидахе.

Как е написано Евангелието?

Въпросът с превода на Отче наш води до казуса с превода и начина на написване на Евангелието. Евангелието е разказ за живота и учението на Исус Христос. Признати от Църквата са четири евангелия - на Матей, на Марко, на Лука и на Йоан. Съществуват и други евангелия, наричани апокрифни, но тези се водят за най-пълни и най-достоверни.

Непосредствено след смъртта на Исус Христос, учението на първите апостоли се основава на известяването на смъртта и възкресението на Спасителя, като споменът за присъствието му е бил жив и осезаем. Разпространена е предимно устната традиция, разказите за живота на Исус се предават от уста на уста.

Вероятно в един момент са започнали да се водят някакви записки на отделни моменти от живота на Спасителя. На базата на тези записки се създават Евангелията - те са написани около 70-90 година от първи век.

Първо е написано Евангелието от Марко, като се счита, че Марко е ученик на свети Петър, вярно предал неговите спомени за Исус. Според една от теориите именно от Марко водят началото си останалите евангелия като Евангелието от Матей е по-хронологично структурирано. Матей, Марко и Лука са т.нар. "синоптични" - поради многото сходства помежду им.

Евангелието на Йоан се счита за свидетелство на апостол Йоан, "ученикът, обичан от Христос". То е коренно различно от другите Евангелия, като набляга най-вече на идентичността на Христос, като Божие слово.

Съществуват сериозни хипотези, че Евангелията не са написани от един човек - тоест само от Марко, Матей и т.н., а са плод на работа на много хора, но са останали известни в църковната традиция с тези имена.

Оригиналните Евангелия са на гръцки език, като за това на Матей някои изследователи казват, че първо е било на арамейски, но това не е потвърдено. Така или иначе последвалите преводи на Евангелието стават от гръцки.

Преводът на Библията като цяло е много сложен, защото преводачът трябва да познава оригиналните езици - гръцки за Новия завет и еврейски за Стария, както и да има богословско образование. На английски, френски, испански, немски и италиански през определен брой години излизат нови преводи, целта на които е да не звучат архаично, но едновременно с това да предават автентичния дух на текста. Така стигаме и до новия превод само на "Отче наш" на френски език, предишната редакция е била от 1965 година.

Българският превод на Библията

От години всеки, посегнал към Библията на български, среща известни проблеми с текста, тъй като той изобилства от стари думи, които вече никой не използва като "младенец", "гумно", "мех" и много други. Причината е, че последният превод на български език на Библията е издаден през 1925 година. Тук е важно уточнението, че става дума за превод, поръчан, издаден и одобрен от Православната църква. Протестантите, които отдават специално внимание на Библията имат по-нови преводи, а католиците приемат превода на православните, тъй като в протестантския липсват някои книги.

Българският превод от 1925 година

Той е извършен от комисия от книжовници, одобрена от Синода и самият превод продължава 20 години. Но тъй като в Следосвобожденска България няма книжовници или духовници, които в тънкости да боравят с еврейски и старогръцки, се решава Библията да бъде преведена от руски. Комисията прави справка със славянския, гръцкия и други преводи, както и с еврейския оригинал, след това целият текст е подложен на редица редакции, защото не всички преводачи са имали нужния ценз и образование.

В двадесетгодишната преводна работа (1900-1920г.) участват университетските преподаватели проф. Васил Златарски, проф. Любомир Милетич, свещ. д-р (по-късно академик, протопрезвитер) Стефан Цанков, както и многоброен състав от високообразовани православни духовници и богослови.

През годините православният превод само се осъвременява, като през 1982 година текстът от 1925 година е издаден на нов български език, такова е и последното издание през 2012-та година.

Повече от спешно и наложително е Светият Синод да иницира нов превод, ако не на цялата Библия, поне на Новия завет, вече от оригинала на гръцки, а не от руски, който да звучи разбираемо на съвременен български език. Това начинание изисква много време и средства, но не е никак маловажно, тъй като религиозните послания и без това трудно достигат до съвременния човек, а думите на Исус на езика от 1925 година изглеждат повече от далечни. Ясно е, че не може да се сравняваме с големите държави със сериозни църковни институции, 100 години е твърде голям период от време. Затова отдавна има нужда от нов, автентичен и осъвременен превод. Дано и в Синода да мислят така.

Oще: библия  български превод на библията  как е написана библията  кой е написал евангелието  нов превод на библията  отче наш  папа франциск  превод на отче наш  светият синод  синодален превод на библията  френски превод на отче наш 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

8 Dox | 12.12.201721:56

Експлорър,
Мисля, че те разбирам, но малко ме смущава това "Да ни даде насъщния", "Да ни избави и спаси ...". Един вид, ако може, Той да свърши работата. Ами ако не я свърши? Тогава кво праим?

Не ти ли е хрумвало, че в молитвата може да има примерно следния текст: "Господи, направи така, че да намеря сили в себе си, за да устоя на изкушенията, да се преборя с трудностите и мъките. Да позная себе си, а така и Теб..."

Разликата между първото и второто е, че позицията на молещия се в първото е пасивна. Той се легитимира като слабия, нищожния, грешния, от когото нищо не зависи и затова вика "дай ми" и "избави ме, щото аз не мога". А в същото време се има за божие творение?! Е, това не е ли обидно за самия Създател? Такава твар ли е сътворил? Дето търси причината за всичко вън от себе си? Но, това се получава, когато Църквата създава подобни представи за мирозданието.

Злото съвсем не е случайно промъкнало се тук, докато Всевишния е задрямал. То е тук, за да се получи истински мач. Не на терена да излезе само единия отбор и да започне да вкарва голове на празна врата, а когато се появи и противниковия, да започне да хленчи: "Ама молим Ти се, избави ни от тия".

Сложни са тия въпроси, Експлорър. Но, ние не трябва да спираме, а да продължим главоблъсканицата в търсене на отговори. Защото, ако ставаше с молитви - до сега да сме Го помолили и Той да ни е "светнал". Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

7 dedo adji | 12.12.201713:27

Извинявам се, програмата на кафенето е изрязала копирания от статията откъс, за това кога, как и от кого е първият превод на библията на съвременен български език. Който се интересува да го прочете вместо празното място.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

6 dedo adji | 12.12.201713:23

Не съм достоен аз, грешният, да коментирам Божията молитва. Ще се опитам да изкоментирам статията.



Авторката изглежда се смята за по компетентна от горе изброените, щом задрасква 20 годишния труд на несъмнени звезди на научната мисъл за времето си на базата на свои няколко годишни нАучни занимания. Не съм компетентен в еврейския и старо (и ново) гръцкия, но съм се занимавал малко с преводи и вярвам на поговорката на преводачите "Преводът е като жената, или е хубав или верен"
Уведомяват ни също, че в просветения запад библията се прередактирала през определен (неуточнен) брой години. А нашата, видите ли, била от 1925, и то преведена от руски. За успокоение на русофобите ще отбележа, че в 1925г съветският руски още не е навлязъл в България, а езикът на библията е бил църковно славянски, както руснаците наричат българския от 14 век. За католиците не знам, но в англоговорещите страни най-разпространена е King James Bible, издадена по времето на крал Джеймс 1, умрял през 1625г, малко след Шекспир. Между другото, и произведенията на Шекспир се издават винаги с glossary, речник за думите отпаднали от езика или променили значението си. Майка ми имаше и такава библия, с пояснения под черта, издадена на български през 1924г от американската протестантска мисия. Те едва ли са я превеждали от руски.
За архаичността. Какъв да бъде езикът на книга, писана преди 2000 години? Вярно, някои думи са забравени, вече няма "гумна" и "мехове", но за интересуващия се не е проблем да намери значението им И аз, макар да не съм от съвременната младеж, съм питал по-възрастни, напр. що е то "пруст", и то не по библейски текст, а по дядо Вазов. Библията не е четиво за плажа. А който се затруднява от думи като "младенец" или ако щете "мерзост", той няма да се хване и не му и трябва да чете библията. За такива има текстовете на Азис и Ибана.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

5 explorer | 12.12.201710:57

@Dox, няма да коментирам написаното за Църквата, ще се спра на коментара за частта с изкушението и избавлението от Лукавия.
Ситуацията е описана перфектно в книгата Йов. Всъщност за това става дума в тази част на молитвата известна като "Отче наш".
За несведущите ще добавя, че единственият начин да победим Противника, е чрез вяра в Бога, която действа чрез любов. И пак ние имаме нужда от Него, както да ни даде ежедневния хляб, така и за победата в изпитанията и изкушенията. Иначе рискуваме да изпаднем в положението на фарисея, който се биел в гърдите колко е праведен е оправен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

4 Dox | 11.12.201722:06

Какво и имало на молитвата "Отче наш"? Ами много и "има".
Какъвто и да е превода, основният и смисъл си остава - тя звучи доста глуповато, дори не като за деца, а за бавно-развиващи се такива /Да не дава Господ!/. И това едва ли е случайно.

"Не въвеждай нас в изкушение" и "Избави нас от Лукаваго" не знам как звучи на други, но на мен ми звучи като деклариране в аванс на НЕприемане на каквато и да било лична отговорност у молещия се и прехвърлянето и изцяло на Господа. Значи, ако пред мен има дрога, достатъчно е да произнеса въпросната "молитва", след което да си я шмръкна с удоволствие. След това, естествено, ще обвиня за това Господ. Ами аз не мислех да я употребявам, но нали се "помолих" на Него, а той, скивате ли го къф е бе - въобще не ме предпази.

Естествено, като Всемогъщ, Господ може да се намеси по всяко време във всичко, но не това е целта на играта. Човекът! Това е съществото, което трябва да вземе решение и да поеме отговорност за него. С всичките съпътстващи го неприятности и трудности. Защото, като Божие творение той носи в себе си Божествената искра. Иначе няма как да докаже, че е извървял трудният път към доближаване и единство със съвършенството - разбирайте - с Него.

Не случайно Бенджамин Франклин е казал: /цитирам по памет/ "Да се служи на Господа, означава преди всичко, да се прави добро на човека. Оказва се, обаче, че молитвата е далеч по-лесен начин за такава служба и за това тя е предпочитания."

Църквата, въпреки някои корекции в политиката си от 20-на века насам, продължава да бъде най-богоненавистната институция в този свят. Нейн приоритет продължават да са властта, парите, имотите /вижте Ватикана, а също и нашите свещенослужители/ и най-важното - да прекъсне още в зародиш всякаква възможност за директна връзка на отделния човек с Бога. Защото иначе - тя става излишна, а това е най-големият и кошмар.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

3 explorer | 11.12.201721:39

@Boris, Насъщен хляб е буквално нужната храна - веществата, от които се нуждае тялото ни за да функционира. Това е препратка към случка от изхода на Евреите от Египет, когато Бог лично, ежедневно е снабдявал нужната за всеки храна под формата на "мана" и тя е била буквано дневният им порцион. Опитите за съхранението и са имали обратен, неблагоприятен ефект.
Смисълът е, да признаем зависимостта си от Бога за най-необходимото: храната и водата, от които зависи животът ни.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.12.2017, 20:11

2 Теодора Митева.1779419768744546 | 11.12.201720:11

насъщна, насъщно, мн. насъщни, прил. Който има важно значение за живота; крайно необходим. Насъщни нужди. Насъщен хляб.
• същ. насъщност, насъщността, ж.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 11.12.201716:03

Какво означава "Насъщния ни хляб дай ни днес," Чуди се
   

оценка

+0 -0