Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Диктатът на формата

Коя програмна схема е най-печеливша?
Коя програмна схема е най-печеливша?

Кресливи звукови ефекти, кратък музикален фрагмент и ритмичен топъл глас изпълва стаята или пространството, заградено между двете слушалки. За обикновения слушател радиото е естествена част от заобикалящата среда, даже мнозина по-скоро биха забелязали неговата липса. За хората зад пултове и микрофони то е много повече - от "магия" нагоре.

В България частното радио е в ранна студентска възраст - в края на септември направи 20 години. За това време ефирът се промени неимоверно много. Сложните програмни схеми с новини, публицистика, тематични предавания, токшоута, музика и какво ли още не останаха в миналото - огромната част от радиостанциите вече са строго позиционирани в определени формати. За слушателското внимание се борят десетки радиа.

Криза и трясък

Преди кризата големи чуждестранни радиовериги влязоха в България и изглеждаше възможно пазарът да започне поне малко да прилича на западния. Ситуацията драстично се промени със секването на рекламните бюджети. Според множество анализи, радиото е най-големият потърпевш от "затягането на колана" на бизнеса.

Колко точно? Не е ясно, защото никой в бранша не говори за рекламни бюджети. Твърди се, че в момента общият радиопазар е около 25 млн. лева годишно (малко над половината от субсидията на Българско национално радио (БНР), която е 42 милиона лева за 2013 г.)

Не е лесно да се разбере даже кое радио колко слушатели има. Според медийния експерт проф. Снежана Попова, няма никакъв контрол над агенциите, които правят рейтингови изследвания на радиостанциите в България. Така различните методологии често водят до огромни разлики в процентите, а бизнесът няма друг инструмент, чрез който да прецени къде да инвестира. Затова не е изненада, че мнозина "играят на сигурно" само в големите медийни групи.

С нова функция

Развитието на онлайн медиите сякаш застрашава може би най-основната медийна функция на радиото, което цял век е носило жълтата фланелка на най-бързата медия. Това не притеснява програмния директор на "Дарик" Константин Вълков. Според него "радиото продължава да бъде най-бързата медия и това няма как да се промени. Като добавим към това, че има определени места и часове от денонощието (задръствания, липса на Интернет и т.н.), където можеш да слушаш само радио, не мисля, че едното може да измести другото".

Проф. Попова допълва, че радиото има шанс, защото върви в реално време. "Нещо, което върви в реално време има шанс да се озове и в Интернет незабавно, както и става", допълва тя.

Според нея по-големият проблем е изчезването на журналистиката от радио ефира. Причините за това са две. От една страна създаването на собствено смислено съдържание е скъпо, а от друга - търсенето на аудитория изисква да се насочиш към най-лесно смилаемото.

Снежана Попова вижда в това процеси, подобни на тези в масовата телевизия, като освен това обръща внимание на промяната в идеологията - радиото вече масово се възприема като развлекателна медия с допълваща информативна функция, а осведомяването трябва да става чрез "закърмената" със забавление телевизия.

Константин Вълков коментира, че едно от големите събития в българския радиоефир за последните 20 години е точно "превръщането на голяма част от радиостанциите в музикални без водещи, което в известна степен убива магията на радиото".

Диктатът на формата

Постепенно българските радиостанции се отказаха от импровизацията в програмните си схеми и възприеха американския модел на по-тясно профилиране. Според проф. Попова, този процес е неминуем. "Да речем, на софийския пазар, ако не се прецизира офертата, няма как да присъстваш - има хиперконкуренция за една и съща публика. Друга причина е, че професионализирането по форматния модел също напредва - много ясно е как се прави форматно радио. Една голяма част от радиата са части от международни вериги и форматът им идва готов", отбелязва тя.

Същевременно, тя признава, че промяната не е направила радиата по-интересни. "Не смятам, защото това е друг тип слушане - слушане, за да не изпускаш слушателя. Ти правиш формата, за да не му дадеш въздух да те изостави. От гледна точка на радиостанцията, това е по-добрата политика. От гледна точка на публиката - разни хора - разни уши. Лично на мен би ми било по-интересно някакво по-малко форматирано радио, което има с какво да ме изненада. Проблемът е, че така е с радиопазара и другаде - можем само да жалим, че нямаме достатъчно много "говорещи" станции, които да противопоставяме на пазара", отбелязва Попова.

Най-дразнещото за слушателя последствие от форматирането в радиоефира е "въртенето" на относително ограничен брой песни, което е особено видно при станциите с музикална насоченост. Програмният директор на онлайн радиото "Тангра Мега Рок" Васил Върбанов коментира, че това става, защото "програмните директори и другите мениджъри на радиостанциите у нас все така си четат учебниците и правилата за правене на радио от края на 20-ти век". По думите му в много радиостанции работата на музикалните редактори се изчерпва с подреждане на плейлиста в компютърната програма, но заради мързел го правят рядко.

Има и чисто икономически причини. Програмният директор на N-JOY, Z-ROCK и Melody Спас Шурулинков посочва, че рок радиото пуска в ротация нова музика и подкрепя българските изпълнители, но подборът на музиката в водещите сред аудиторията поп-денс радиа се подчинява на различни принципи.

По думите му всички водещи радиогрупи провеждат годишно по няколко музикални теста сред аудиторията и музиката, която се пуска в ефир е директно отражение на резултатите от тези тестове. "Казано по-ясно, независимо, че често всички се оплакваме от това, че се върти една и съща музика, когато нас ни попитат кои песни харесваме, ние избираме само най-добрите и изявени хитове. Много хора не вярват на тази проста истина, но аз съм виждал с очите си десетки пъти как абсолютно различни и непознати хора винаги гласуват по един и същи начин", обяснява той и допълва, че "добрата песен си е добра, разбира се, често поради това, е изтъркана от въртене".

Шурулинков е категоричен, че "хората искат само хитове без компромис, иначе за част от секундата сменят станцията". Думите му се подкрепят и от други хора от бранша, които са споделяли пред проф. Попова, че че колкото по-застрашена е аудиторията им от конкуренцията, толкова повече "събират" плейлиста - ограничават се до по-малко, но безусловно емблематични парчета. "Това си е чиста бизнесхватка", коментира професорът.

А след транзистора?

Технологичното бъдеще пред частните радиостанции у нас е свързано само с една дума: Интернет. Там борбата ще е още по-свирепа, защото има много играчи, които излъчват единствено онлайн.

"Не бих казал, че има много онлайн радиа в истинския смисъл на думата радио. От гледна точка на съдържание или 'content' едно радио е радио, когато предлага нещо повече от просто плейлиста от песни. За мен е необходимо да има човешки гласове - водещи, гости, интервюта - забавления и информации", коментира Васил Върбанов.

Той определя своето "Тангра Мега Рок" като "комплексна радиоплатформа - освен уебсайт - излъчваме аудио сигнала онлайн, чрез сателит, по кабел и на мобилните телефони". Според него, границите между ефирните и онлайн радиата стават все по-скромни.

Същевременно, проблемите с рейтингите също са сходни. Противно на схващанията, при излъчването онлайн не е толкова лесно да се води статистика кой и откъде слуша. "При relay системите на Интернет, ние например виждаме град Бургас като един слушател - едно IP. За да се получи приблизително точна представа колко отделни хора са закачени онлайн за радиото ти, трябва да се получава подробна информация - разбивка от всеки отделен интернет доставчик. Те са твърде много, а и самите те нямат особен интерес това да се случва - в смисъл, че не ги интересува личнo", обяснява Върбанов. Така остават единствено косвените методи - включвания на слушатели, отговори на въпроси, активност в социалните мрежи.

Спас Шурулинков твърди, че N-JOY, Z-ROCK и Melody имат сериозен брой слушатели онлайн, но все още "поне 90% от хората предпочитат класическия начин на слушане" - най-вече заради интензивния автомобилен трафик в големите градове.

Константин Вълков от "Дарик" смята, че „слушането на радио в Интернет в един момент ще измести класическото разпространие на радиото". Едно от доказателствата за това е и високата популярност на новия сайт на медията, заради която се е наложило да се преговаря с доставчиците за допълнителен капацитет. За Вълков „бъдещето е т.нар. talk станции. За всичко останало имаме iPod".

По-голямата картина

Форматната скука и техническите предизвикателства не са най-сериозният проблем на радиостанциите у нас. Със задълбочаването на кризата и безпаричието в медиите, у нас започна процес на концентриране на медийна собственост в ръцете на ограничен кръг от хора.

Като човек, който преподава радио, професор Снежана Попова твърди, че "в момента картината е мрачна - поради недоимъци, но и поради комерсиалното мислене на собствениците, което не е свързано с обществения интерес и потребности. Очевидно е, че колкото и да ни се струваше, че концентрацията има предели, се оказва, че няма. Този процес продължава да напредва пред очите ни и става все по-могъщ".

 

Най-четените