Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Атракцион „Яйлата“

Металните укрепления на скалната църква "Св. Св. Константин и Елена" Снимка: Владо Руменов
Металните укрепления на скалната църква "Св. Св. Константин и Елена"
Камен бряг е декор на много филми Снимка: Владо Руменов
Камен бряг е декор на много филми
Резерватът "Яйлата" се посещава годишно от над 2000 чужди туристи Снимка: Владо Руменов
Резерватът "Яйлата" се посещава годишно от над 2000 чужди туристи
Над 178 вида птици гнездят и преминават над района всяка година. Т.нар. Виа Понтика e втoрият по “натовареност” миграционен път в Европа Снимка: Владо Руменов
Над 178 вида птици гнездят и преминават над района всяка година. Т.нар. Виа Понтика e втoрият по “натовареност” миграционен път в Европа
Пещерите са разположени на няколко нива в отвесните скатове Снимка: Владо Руменов
Пещерите са разположени на няколко нива в отвесните скатове
През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс Снимка: Владо Руменов
През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс
Изглед към морето
Археологически разкопки се правят от 1980 г. Снимка: Владо Руменов
Археологически разкопки се правят от 1980 г.

Докато българинът се тупа в гърдите, че има история и природа, собствената му държава малко по малко превръща тази гордост в бутафория. Точната дума е „атракцион", туристически. Такава орис наскоро сполетя пернишката крепост „Кракра" с новите полимерни плочки, а следващ в списъка е националният археологически резерват „Яйлата".

Дори да не сте посещавали Камен бряг и околността, няма как да не сте виждали поне на снимка воюващите с Черно море северни скали, в които се крие цял манастирски комплекс. Там е и прочутата скална църква „Св. Св. Константин и Елена", която пострада сериозно при земетресение през август 2010 година.

Крайно време беше институциите, в лицето на местната власт и музея в Каварна, също да се „възгордеят" с това културно-историческо наследство - и да измислят как най-ефектно да го трансформират в печеливш продукт. Точната дума е касичка за пари, туристическа. Иначе казано - появата на втората топ дестинация в региона след нос Калиакра.

Първороден грях

От 23 октомври 2013 г. в резервата се изпълнява европейски проект за 2.2 милиона лева на общината в Каварна с неподозрителното заглавие „Яйлата - античната врата на Добруджа". Традиционната първа копка на кмета Цонко Цонев бе съпроводена с малоброен протест под надслов „Яйлата не е Дисниленд". А той обеща скромно, че няма да има PVC дограма, тенекия и кич.

От същата дата е и протестна декларация на зелената коалиция „За да остане природа в България" срещу предвиденото незаконно и спорно естетическо строителство в резервата без оценка за въздействие върху околната среда.

Става дума не просто за реставрация и укрепване на руините от старата византийска казарма, а за надграждане на стените й от 3 на 6 метра височина и кулите с червена ламарина, „увенчани с метален шпил", които бяха отпаднали в първоначалния вариант. Все пак, в наименованието на проекта четем магическата дума „атракция".

Говорим обаче за „Яйлата" - скален пещерен град със 101 жилища, чийто зародиш историците откриват в 5-тото хилядолетие преди Новата ера, който се превръща в исихастки манастирски комплекс по време на второто българско царство, края на XIII и началото на XIV век, и уникална природна територия от 300 дка в мрежата на НАТУРА 2000 и защитена зона „Калиакра".

Опит за спасение

Месеци по-късно все още не е ясно има ли екологична оценка и как точно изглежда проектът, който според местни медии е свален от сайта на община Каварна, а след това е преработен. Не се знае и колко туристи се очаква да доведе инвестицията, която Каварна прави с 82 000 лева от своя бюджет.

Художникът Владо Руменов посещава Камен бряг и остава шокиран от превръщането на покривна гробна плоча от некропола на „Яйлата" в указателна табела. Едната страна на този артефакт с дължина над 2 метра е изцяло бетонирана, без никъде да пише и дума за какво е служил и откога датира.

„Предстои издигане на 6 метра височина на стените на византийската казарма, което противоречи на всички съвременни реставрационни и консервационни практики, предвиждащи минимална намеса", казва Руменов. Църквата „Св. Св. Константин и Елена" открива опакована с груба метална конструкция, а скалните фуги -запълнени с контрастно отличаващи се от цвета на скалата лепила.

„Това е съчетание на архитектурна композиция и уникална екосистема, където дори едно кокиче не може да се засади без разрешение", казва той. И допълва, че в този пореден случай на кичозен пазарлък не е приключило и задължителното археологическо проучване.

С това чашата прелива за художника-реставратор, който е дългогодишен член на екипа, извършвал археологически проучвания в „Яйлата". На 12 март т.г. Руменов става съучредител на Инициативен комитет за граждански контрол при опазване на културното наследство, чиято основна мисия е да не допуска такива злоупотреби с културно-историческото или природното богатство на България.

Комитетът пише до институциите за този и други скандални обекти, сред които крепостта „Кракра Пернишки", пещерата „Леденика" до Враца, чийто вход бе триумфално украсен с рицари, горски феи и чудовища в човешки ръст, Самуиловата крепост край Петрич и т.н. За момента единствено от президентството и от МРРБ откликват на писмото с мотото „Преди да е станало късно".

Парите

„Държавата се държи противоконституционно и действа в нарушение на 12 конвенции и директиви, които е подписала. С промяната на облика, автентичния дух на такива обекти идва и подмяната на историята, защото стъпката между едното и другото може да бъде направена прекалено лесно", категоричен е Руменов.

В групата е и преводачът Живко Христов, според когото такива проекти узаконяват практиките на местната власт да развива туризма по най-лесния, бърз и евтин начин, но без да се съобразява с мнението на експертите, които иначе би трябвало да имат решаваща дума, и със световните практики.

Никой не си дава сметка, че обекти от национално значение се обезличават и принизяват до сезонен панаир или посредствен декор за снимки, щом като важни са печалбите. Те обаче са свързани и с много злоупотреби, които оставят в сянка.

„Целта е да се усвоят 100 процента от европейските средства, но за много обекти има съмнения за корупционна практика. Ние не сме корпорация „България", възмущава се Христов.

Комитетът, в който са историци, археолози и експерти, се опитва да промени механизмите на държавната машина така, че тя да стане добър стопанин на собственото си културно-историческо наследство, а не негов евтин търговец.

Защото стане ли историята „атракцион", държавата се превръща в карикатура на самата себе си.

 

Най-четените