Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да гласуват ли затворниците

Да гласуват ли затворниците Снимка: БГНЕС

През ноември изтича срокът на ултиматума, който съдиите в Страсбург предявиха на британските власти, изисквайки от тях да отменят тоталната забрана за гласуване от страна на затворниците.

Великобритания остана последната страна в Западна Европа, където гласуването на избори - независимо местни или парламентарни, по време на действието на присъдата, е забранено. Дори и да имат условна присъда.

Според Европейския съд за правата на човека в Страсбург такава забрана е грубо нарушение на правата на човека, и оттам заплашват, че ще започнат да присъждат компенсации на всички лишени от избирателни права британски затворници, ако властите не "хуманизират" законодателството до края на ноември.

Един много полезен член на британското общество...

Европейските магистрати в Страсбург не са измислили сами това изискване - това, все пак, е съд и той може да реагира само когато бъде сезиран. Иск с жалба, в която сезира съда за нечовешко лишаване от избирателни права, подаде гражданинът на Великобритания Джон Хърст. Един наистина полезен член на британското общество.

Син на имигрантка от Латвия, Хърст така и не успял да си намери достойно заниманиве в живота - едва 20-годишен той попада в затвора за грабеж и подпалвачество. След пет години зад решетките той излиза на свобода, но отново се връща в затвора, след като съсича с брадва хазяйката, при която е наел квартира. За втори път жестокият британски съд дава на Хърст 15 години затвор, тъй като сметнал, че 7 удара с брадва са непредумишлено убийство.

По време на престоя си в затвора Джон "добавил" още 10 години отгоре към присъдата си - за агресивно поведение и нападение над един от пазачите на затворниците. Така, оказвайки се с предостатъчно свободно време - все пак, 30 години в затвор, Хърст започнал да пише жалби и да подава искове срещу началниците на затвора и правителството на Великобритания по всички възможни поводи.

Над 40 съдебни процеса с участието на Хърст, и два спечелени

След неподозираната гражданска активност, която развива, британското правосъдие е въвлечено в над 40 съдебни процеса с негово участие. Повечето от тях Хърст загубил, но има и две победи. Хърст успял да спечели няколко компенсации: за някакви пластинки, които се изгубили, докато е бил в затвора, и за несправедливо хвърляне в карцера.

В края на краищата му дошло наум да съди Великобритания, заради лишаването си от избирателни права по време на присъдените му 30 години зад решетките. Какво пък - независимо че той, без да жали сили, е грабил, убива и пилял пари на данъкоплатците заради съдебните процеси, властта му отказва правото да гласува. Един-единствен глас, който тежи колкото гласа на сър Пол Маккартни или престарелият британски генерал лорд Браун.

Върховният съд на Великобритания отказва на Хърст. Тогава той се обръща към Страсбург - и печели делото. През 2005 г. ЕСПЧ постановява, че по делото на Хърст британските власти са нарушили основни човешки права и са длъжни да отменят забраната за гласуване на осъдените. В краен случай загубата на избирателни права може да остане само за определени видове престъпления.

В началото британските власти не отдават особено значение на вердикта. Тази забрана е приета от Обединеното кралство близо половин век по-рано, през 1870 г., с аргумента, че разширяването на политическите права права и свободи в дадения случай не е от полза за обществото. Оттогава нито една от големите политически партии не е възразявала срещу нея.

Съдът в Страсбург издаде своя вердикт още през 2005 г., но нито предишният кабинет на лейбъристите, нито сегашното коалиционно правителство от консерватори и либерални демократи не реши да променя каквото и да било в това отношение в британското законодателство.

Британците vs магистратите от Страсбург

Напротив, през февруари 2011 г. мнозинството депутати от трите големи фракции гласуваха против отмяна на забраната.

След толкова убедително гласуване, британците се надяваха, че темата вече е закрита, тъй като еднозначното решение на избрания на демократични избори парламент би трябвало да тежи повече отколкото постановлението на едни международни чиновници, било то и съдии, които никой не избира и никой не контролира. Но съдиите в Страсбург са на друго мнение: през май 2012 г. те дадоха 6 месеца срок на британското правителство, за да се поправи. Не го ли направи - ще завалят искове с искания за компенсации.

След всичко това да се съгласят с исканията на съдиите би се превърнало за британците в нечувано национално унижение. Затова наскоро премиерът Дейвид Камерън за пореден път заяви, че, докато той е премиер, британските затворници няма да получат право да гласуват.

Пред Великобритания сега има два варианта. Или да напусне Съвета на Европа и да прави компания на Беларус, която, единствена от всички европейски страни, е извън организацията, или нонстоп да плаща на затворниците си компенсации по заведени искове, за които е предварително ясно, че ще бъдат спечелени.

Съдът в Страсбург обикновено присъжда неголеми компенсации - около 3000-5000 евро. В Обединеното кралство има близо 100 000 затворници, т.е. всички искове биха възлезли на сумата 0.3 - 0.5 млрд евро.

Разбира се, изплащането им ще се разтегли във времето, но, от друга страна, съставът на затворниците постоянно се обновява, увеличавайки по този начин сумите, които ще изтекат от британския бюджет за евентуалните обезщетения.

Какво могат да променят гласовете на затворниците

И всичко това заради факта, че професионалните специалисти по правата на човека са решили, че правото на глас едва ли не е основно право на всеки човек. И отстъпва по това само на правото на живот. Макар че, следвайки логиката, трябва да е точно обратното.

Все пак правото на глас дава възможност на човек да повлияе не само на собствения си живот, но и на живота на своите деца, роднини, колеги, случайно срещнати минувачи, а често и на съдбите на милиони и понякога на стотици милиони души по света.

Човек, който не може да вкара в ред собствения си живот, му се доверява правото да определя съдбините на цяла една държава, при това наравно с най-добрите й и съвестни граждани...

В чисто статистически план, гласовете на затворниците са незначителен дял. Те ще се разтворят в средата на послушното на закона мнозинство дори без да оставят и следа. Така ли е? Само така ни се струва.

Съдейки по последните избори във Великобритания, 100 хиляди британски затворници биха могли да вкарат в парламента двама свои представители, дори и гласувайки в собствените си райони. Само за сравнение: националистите от Партията на Уелс вкараха трима свои депутати.

А ако се разхвърлят гласовете на затворниците по различните окръзи? На изборите през 2005 г. лейбъристите спечелиха с не повече от 750 000 гласа преднина пред консерваторите.

Според британската избирателна система всеки окръг избира само един депутат, събирайки обикновено мнозинство гласове - т.е. "Първият печели". Така че 100 000 гласа от затворниците могат наистина да променят хода на изборите.

САЩ обаче не членува в Съвета на Европа

Колко са важни гласовете на затворниците става ясно, ако дадем пример със САЩ, където в затворите са над 2 милиона души, а изходът от президентските избори понякога "виси" заради няколко хиляди гласа. Но, за щастие на американците, те не са част от Съвета на Европа и няма кой да ги превъзпита по темата "равни права и свободи".

В Съединените щати затворниците имат право да гласуват само в два щата от общо 50 (окръг Колумбия и Пуерто Рико не се броят като щати - бел.р.), а в десетки щати затворниците са лишени от избирателни права в продължение на няколко години след като излежат присъдата си.

А Русия, където на затворниците също е забранено да гласуват, както във Великобритания, е член на Съвета на Европа. Което означава, че рано или късно може да се озове в аналогична ситуация. Сега засега я спасява факта, че нито един затворник не се е жалвал в Страсбург, като британеца Хърст.

Ако го направи, съдиите със сигурност ще се произнесат, че правата на човека са еднакви навсякъде. Макар че в руските затвори по традиция попадат толкова много свестни хора, че избирателната система от това може и да спечели.

От друга страна може да спечелят и властите: затворът, както и армията, може да гласуват дисциплинарано. Така че в случая с Русия възстановяването на правата на затворниците да гласуват по-скоро ще се обърне в нарушение на правата на свободните гласове.

 

Най-четените