Имената на децата и духовното състояние на нацията | webcafe.bg
Webcafe

Имената на децата и духовното състояние на нацията

Иван Стамболов - СулаИван Стамболов - Сула
03.07.2018, 17:38 (обновена 06.07.2018, 11:03)
Деца

Снимка: © Getty Images

Какво казваш, когато кръстиш детето си Версаче? Нищо...

От нарочно изследване на БАН научаваме, че понастоящем е модерно българчетата да се кръщават Даниелали, Кристиандра, Стефани-Грейс, Роберто-Йоан, Себастиан-Магнус или Арабелла Озара.

Удивително е как може да има мода в нещо, което се предполага, че ще се ползва неизменно в един и същи вид през следващите 70-80 години, каквото е личното име.

Аман от тази модерност!

Всъщност в модата на имената имало течения. Например имена на герои от филми и сериали. Учените отчитат, че бразилските сериали преди години са променили коренно картината на българската именна система. Днес, слава Богу, турските не са чак толкова влиятелни, освен сред някои по-специфични притежатели на български документи за самоличност.

Модерни били и патриотичните имена, които можем да разделим на две: средновековно-аристократични и възрожденско-битови.

При първите много популярни били ктиторите на Боянската църква Калоян и Десислава (нали знаете, че ул. „Калоян" в София не е кръстена на цар Калоян, а на севастократор Калоян, чийто дворец е бил там, а пък Боянската църква е била негова частна собственост).

Аз не знам защо точно тези двама са толкова популярни, може би защото се говори често за тях и образите им се тиражират по търговски опаковки на различни стоки. Иначе ако питаш бащите и майките на всички Десислави коя е онази Десислава, на която са кръстени дъщерите им, сигурно ще пристъпват от крак на крак и ще гледат в земята.

Други средновековно-аристократични имена на мода в момента били Пресиян, Баян, Иван-Александър, Симеон, Асен и Крум. Все славни царе.

Да се чудиш защо този народ е против монархията! Същото е и за името Борис - повечето Борисовци идват от цар Борис III, а не от св. Цар Борис-Михаил Покръстител, на когото всъщност е кръстен и цар Борис III.

Фаворити в народно-битовата линия са Рая и Калина и Сиана, а за момчетата - Батул, Бончо, Делчо, Запрян, Милчо, Панчо и др. Ако тези деца бяха кръстени на баби и дядовци, щеше да е съвсем нормално и похвално, но тогава пък едва ли щяха да попаднат в списъка на „модерните" имена. Тъй че очевидно става дума за патриотична приповдигнатост, която впрочем също е твърде модерна напоследък.

Но най-модерни, с най-силна тенденция на зачестяване са западните имена: „Айви, Вайлет, Дейзи, Джорджина, Джули, Енджи, Илайда, Илейн, Имани, Кейлин, Кейтлийн, Кийра, Маура, Мегън, Орнела, Прея, Риана, Тиама, Цезария и мн. др. И мъжките имена: Алегзандър, Анджело, Андрю, Анжел, Анри, Брайан, Браян, Викторио, Винченцо, Джордж, Джулиан, Джъстин, Доменик, Ейдриан, Жак, Жулиен, Ивън, Крисбраян, Кристиано, Кристоф, Лукас, Майкал, Максимус, Марсело, Матиас, Нейтън,Райън, Рей, Рикардо, Ричард, Робърт, Роже, Рой, Сантино, Себастиан, Стефано, Феликс, Фернандо, Франки, Франко и мн. др."

Защо, бе? Нали западът беше кофти, нали бяхме големи славянофили, нали щяхме да излизаме от Европейския, за да влизаме в Евразийския съюз...

Но като цяло дали децата се кръщават на персонажи от фирми, на славни български владетели или просто с „шикозни" английски, френски и италиански имена, е все едно. Самият факт, че се кръщават както и да е, само защото това е „модерно", говори за небивала простотия.

Много е важно, когато кръщаваш едно дете, да знаеш какво означава името, откъде идва и защо го избираш - за да сътвориш магия, за да се причастиш (да станеш част) към нещо, за да покажеш уважение към някого или да спазиш някаква традиция.

Обикновено децата се кръщават на родителите на своите родители, за да се покаже уважение към континуитета. Традицията обикновено казва първото момче да се кръсти на бащата на баща си, второто на бащата на майка си и т.н.

Когато обаче традицията отстъпи пред модерността, нещата се объркват и се очертават два подхода по отношение кръщаването с имената на предците:

1. Да не обидим никого. Кръщаваме детето с някакво идиотско новосъздадено име, което съдържа имената на всички роднини, които биха се засегнали - например Герголиана, Трифомир или нещо подобно.

2. Майната им на всички! Ние сме модерни и ще кръщаваме децата си както пожелаем (Девайла, Емелина, Катлея, Стония, Нивалин и т.н.). Светът започва от нас! Всичко дотук трябва да се зачеркне и забрави!

Това е много тъжно, защото не са нещо необичайно хората, които даже не знаят как се казват прабабите и прадядовците им, докато родословието на едно породисто германско овчарско куче, например, може да се проследи по дати и имена до 1895 г. Тъжна история. Но до това води модерността и прекалено високото самочувствие.

Кръщаването на баби и дядовци е двояко, защото от една страна така се показва уважение към тези хора, но от друга се почита общият небесен покровител.

Аз съм кръстен на дядо си Иван, но и на своя небесен покровител св. пророк Йоан Кръстител и Предтеча Господен. Той е покровител на дядо ми, на мен, на сина ми и на внучката ми. И на десетки други хора преди нас и след нас. Християните живеят в църква, а църквата се състои както от живите, така и от умрелите и в частност от светците.

За християните личното име е символ на общението с предците и светците. И като казвам „символ", нямам предвид просто формален белег, както е прието да се разбира, а действително духовно, умопостигаемо, а не сетивно общение. При това положение етимологията на името не е толкова важна, макар че е добре да се знае - при името по-важна е личността на светеца, от когото е взето, отколкото значението му.

Иначе повечето християнски имена са с еврейски, гръцки (или еврейски през гръцки) и по-рядко латински произход. Някои локални светци (Борис, Тривелий, Енравота) са с имена от съответните езици.

Така е при християните. Неслучайно думата за кръщаване (даване на име) и Кръщение като тайнство е една и съща. Защото Кръщението като тайнство е духовно раждане за нов живот, каквото, предполага се, е и получаването на лично име.

Сигурен съм обаче, че за огромно съжаление, днес малцина подхождат към именуването на децата си по този начин, с тези мисли и мотиви.

Друг много продуктивен модел при именуването на децата е (или поне е бил) магическият. Той почива на схващането, че думите носят свойствата, природата (логоса) на предмета, който обозначават. Така човек, кръстен Здравко, се очаква да не боледува.

Божидар е такъв, който е подарен от Бога (на гръцки е Теодор, но при Тодоровците по-скоро се отдава почит на св. Теодор Тирон); Снежана е бяла и чиста като сняг, Огнян (Игнат на латински) е огнен и т.н. Има страшно много типични двусъставни славянски имена (Борислав, Светослав, Станимир и т.н.), които се използват и днес и които са обект на отделно изследване.

Има и чисто формален начин на именуване - Харизан (който е подарен), Найден (който е намерен), Белчо (който е бял).

При римляните този модел се усъвършенства до просто номериране - Примус, Секундус, Квинт, Септимий, та чак до Октавиан (осми) - името е често срещано, следователно многодетните семейства в древния Рим не са били изключение. Но това е при латинците.

При нас популярно име-номер е само Първан. Петкан е по-скоро на св. Петка (Параскева), а не защото е пето дете в семейството.

В думите има много сила, а още повече сила има в имената. И това не са празни приказки. Словото е логос, идея, то твори и разрушава. Има много начини и мотиви да избереш име на детето си. Но при всеки от тях, избирайки го, ти казваш нещо, разказваш нещо за себе си и за живота си.

Какво казваш за себе си, когато кръстиш детето си Индиана? Или Версаче? Нищо не казваш.

Или по-лошо - казваш. Казваш: „Аз съм..." Хайде да не продължавам, че някой ще вземе да се докачи.

Модните тенденции при именуването на децата, описани в изследването на БАН, не говорят добре за духовното състояние на нацията. Говорят, че все повече хора са необразовани, прости, арогантни и убедени в собствената си безценност.

Те не са виновни, защото когато са били деца, никой не си е направил труда да им обясни някои основни неща и да им даде прилично възпитание. Ако сега не се стегнем, утре техните деца, онези с изчанчените имена, също ще станат родители и ще трябва да дават имена на децата си. Какво ли ще е модерно тогава?

Не знам. Но мисля, че Картаген, каквото и да означава името му, трябва да бъде разрушен.

Oще: българия  български имена  деца  иван стамболов  име  имена  именник  кръщене  кръщение  родителство  чужди имена 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.06.2011, 15:37

31 Stefka Pavurdzieva | 14.08.201814:14

Тъпичка статия.Загубих 3 минути от живота си за да се занимавам с комплексите на автора.Както е модерно бих казала-ШИТ.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2015, 13:37

30 cheung | 11.07.201821:00

Шовинистична простотия. Когато си осиновя дете, ще го кръстя Вишванат, Бхайрав, Локнат, Вришавахан,Ишвар, Махдев, Индра, Кришна, или нещо от тоя сорт, все индийски имена.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

29 deowin | 05.07.201823:55

>Което не значи, че на него не му дреме

Къде ме видя да говоря дали на него му дреме? Изобщо не става въпрос дали на Девабактуни му дреме, че в САЩ е познат като Дев. Релевантният въпрос тук е какво е отношението на другите, и доколко те могат да се обръщат към него без предразсъдъци за името му - точно предразсъдъците, за която е и статията, под която коментираме. Хелооооу.. Ти изобщо успяваш ли да следиш разговора или просто си изчакваш реда за да изсипеш поредната несвързана поредица от думи?
Май или си наистина доста глупав човек, или доста упорит в това да говориш за краставицата, защото само за нея знаеш и само тя те интересува, ако ще да е под статия за футбол.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

28 Dox | 05.07.201823:19

Всичко тече и се изменя.
Да не би някой наистина да си мисли, че имена като Йоана, Иван, Петър, Йордан /Юрдан/ са съществували още преди Господ?. Винаги, за всичко има първи /и последен/ път.
Уви, ние не знаем кога тези имена са използвани за първи път и какво е било отношението на околните към тези, които са дръзнали да ги използват.

Но .... можем поне да се досетим... .

Колкото до духовното състояние на нацията - то се преценява по друг начин. Не и с имената. Дали ще наречеш филията сандвич, или сандалите джапанки, няма нищо общо с духовността. Това е категория, с която, уви, ФаСула не е на "ти".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

27 dedo adji | 05.07.201823:13

.... През това време американците просто му викат Дев и всички са доволни. Тоест, освен Иван. Иван е твърде зает да злобее. ....

Прасчо, къде ги срещна в Ню Йорк тъповатите Ивановци от Злокучене, та си толкова добре запознат с психиката им. Аз в България не съм срещнал нито един такъв. Вярно, не съм ходил в с. Злокучене. Ти пряка връзка ли имаш НЙ - Злокучене? Или тролиш от Злокучене, уж от НЙ. Иначе не може да се обясни такова интимно познаване.
Вярно, студентът Девабактуни, кацнал в Станфорд от Бангладеш или Джамбулайджухиар от Казахстан ще приеме име, което му осигурява нормална комуникация и на американците няма да им дреме. Което не значи, че на него не му дреме. Но beggars can't be choosers. И ти в началото вероятно си бил доволен да ти викат просто hey, you, само да те забележат.
Тук говорим не за българи, индуси или нигерийци в Америка а за българи в България.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

26 deowin | 05.07.201822:20

>лично съм чувал от един американски арменец

Уау. Да направим лек разбор на горното изречение:
Лично ти.
Си чувал.
От един.
С две думи, колосален аргумент.

А на американците продължава изобщо да не им дреме как е официалното име на даден човек или как се произнася това име в оригинал, и, стига този човек да им каже някаква комбинация от звуци, ще я използват за обръщение към него ако ще да няма точно нищо общо с официалното му име. Да, някои комбинации са по-трудни за произнасяне и ще ги бъркат, тъкмо заради което, съчетано с това че на никой не му дреме как ти е официалното име, всички хора в САЩ се чувстват напълно свободни да не се придържат тъпо и упорито към оригиналното произношение на официалните си имена.

От друга страна, разни допотопни влечуги дори не могат да си представят такава свобода, заради което настояват, че официалното име и оригиналното му произношение не просто имат някакъв сакрален смисъл и значение, но и по тях можем да съдим за качествата на хората. Което, от своя страна, дава пълно право на тъповатия Иван да се присмива над завършилия Станфорд професор просто защото се казва Девабактуни, което звучи смешно на Иван. Зер, в родното му Злокучене никой не се казва Девабактуни. Баси името, сериозно.
През това време американците просто му викат Дев и всички са доволни. Тоест, освен Иван. Иван е твърде зает да злобее.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

25 dedo adji | 05.07.201821:58

Прасчо, на тебе може би не ти дреме, че от Гошо си станал George, или може би GP, но на някои им дреме. Лично съм чувал от един американски арменец, че не му е приятно да го наричат Gabriel, вместо оригиналното арменско име Капрел, но го понася заради контактите с клиенти и контрагенти. Когато някой се затруднява да ти произнесе името ти, ограничава контактите, което не е добре за бизнеса.l От това не са застраховани и богатите и могъщите, така Микеле Корлеоне станал Майкъл. Възможно е и на Бжежински в началото на кариерата му да са му викали Бил, докато е достигнал до положение да му викат сър или мистър Брински. Все пак, никой американец от несалвянски произход не може да си изкълчи езика до Бжежински.
Това е нормално, когато си си извадил корените и си се присадил в чужда нива. В собствения си двор да наречеш детето си Фийби или Чандлър (в момента вървят по нова) е комплексарски снобизъм.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

24 deowin | 05.07.201817:53

>Голям акъл трябва да е бил Zbigniew Brzerzinski, (пан ниемен да каже дали съм го изписал правилно) за да може да пробие с това име, което нито един американец не може да произнесе.

В САЩ точно на никой не му дреме какво ти е даденото име, и всеки е напълно свободен да бъде познат под произволно друго име с каквото произношение му харесва. Имал съм колега Збигниев, роден в щатите (явно е доста популярно полско име), обръщахме се към него с Бил, както са му викали всички откакто е роден.
Като Бил е познат и един колега турчин, чието име иначе е Билкан. Американци с често срещани имена (Джон, Дейвид) масово си ползват средните имена вместо дадените първи за да се отличават по-лесно. Или пък инициалите си. Ayelet може да е просто Amy, Larisa да е Ris, Xiaohui да e Javy, Xiaohong да e Angelene, а Jean-Bernard може всички да го знаят като JB (жи-бе). Както вече казах, точно на никой не му дреме и на никой не му и хрумва да коментира едно или друго име, когато всички наоколо носят всевъзможни имена.
В същото време в България дребнави душици се присмиват над това или онова име за да се чувстват по-добре за това, че може иначе да са пълни отрепки и мизерници, но пък поне носят стандартни имена като Иван и Петър - не само брутално тъп повод да се гордееш, но и поредното нещо, за което нямаш точно никакъв личен принос.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

23 dedo adji | 05.07.201812:00

Поздрав за правилната ориентация, Хаосе. Не го кръщавай и Владимир, да не те помислят за фен на Путин или Ленин. Всъщност, това име е откраднато от руснаците, първият известен в историята Владимир е бил българският княз Расате. Ако е момиче, не го кръщавай Бонка, на английски едно от значенията на bonk е чукам се. Защо не Бойко или Бойка? Хем е лесно за всички, хем е напълно легитимно българско, хем не е толкова често срещано. Като изключим великия, за 60+ години съм срещнал само един Бойко и нито една Бойка.
"По дрехите посрещат, по акъла изпращат" гласи старата поговорка, която често ми цитираше майка ми, като нямаше възможност да ми купи дънки. Да, ама за да ти оценят акъла, трябва все пак първо да те посрещнат. А с неподходящо облекло или неподходящо име може да те посрещнат без нужното внимание към акъла ти. Голям акъл трябва да е бил Zbigniew Brzerzinski, (пан ниемен да каже дали съм го изписал правилно) за да може да пробие с това име, което нито един американец не може да произнесе.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

22 скучко | 05.07.201811:48

"...Швейк изкозирува и се върна при пленниците, като си помисли, че търпението за негово величество императора не може да не даде плодове.
По-лоша беше работата, разбира се, със съставянето на списъка. Голям зор видя, докато накара пленниците да разберат, че трябва да си казват имената. Швейк беше видял много нещо в живота си, но все пак тия татарски, грузински и мордвински имена трудно се побираха в главата му. „Никой няма да ми повярва — помисли си Швейк, — че някой може да носи подобно име, каквито са имената на всички тия татари около мене: Мухлахалей Абдрахманов — Беймурат Алахали — Джередже Чердедже — Давлатбалей Нурдагалеев и т.н. Все пак у нас има по-хубави имена, да вземем например името на поп Вобейда от Жидохощ.“ И той продължи да ходи между строените пленници, които последователно извикваха имената и презимената си:
— Джиндралей Ханемалей — Бабамулей Мирзахали и т.н.
— Как не си прехапваш езика — казваше Швейк на всеки от тях с добряшката си усмивка. — Кажи си сега, не е ли много по-хубаво да се казваш Бохуслав Щепанск, Ярослав Матоушек или Ружена Свободова, каквито имена носят някои у нас?
Най-сетне, когато след ужасни мъки направи списъка на всички тия бабулахалеевци, худжимуджевци, Швейк реши още веднъж да опита да обясни на преводача-фелдфебел, че е жертва на грешка и че след като го подкарали заедно с пленниците, на няколко пъти вече из пътя е правил напразни опити да потърси правото си.
Но фелдфебелът-преводач, който и преди това не беше съвсем трезвен, бе загубил всякаква способност да разсъждава.."
   

оценка

+1 -0