Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как стремежът към бъдещето даде път на фашизма. И може ли това да се повтори?

За италианските футуристи и сегашните идеолози на бъдещето Снимка: Japan Maritime Self Defense Force чрез Getty
За италианските футуристи и сегашните идеолози на бъдещето

През 1909 г. поет на име Филипо Маринети кара новия си Fiat, когато попада по пътя на двама велосипедисти по пътя. За да избегне инцидент с тях, той рязко отбива от пътя. Колата му обаче попада в канавка и е практически съсипана. Ето как Маринети описва случката:

"Думите почти не излизаха от устата ми, когато завъртях колата с трескавостта на куче, опитващо се да захапе собствената си опашка, и изведнъж на пътя имаше двама велосипедисти, насочващи се към мен, размахващи юмруци, олюляващи се като два еднакво убедителни, но въпреки това противоречиви аргументи. Тяхната глупава дилема препречваше пътя ми - По дяволите! Ох! ... Спрях и за мое отвращение се търкулнах в канавката с всичките ми колела във въздуха…"

Можете вече да определите по тази история, че Маринети е бил умерено ексцентричен. Той е бил поет все пак. И въпреки че представя велосипедистите като причината за случилото се, вероятно той не е бил и най-безопасният шофьор.

Фразите, водещи към този преразказ на катастрофата, разказват колко бързо са се движили с тяхната кола, "запращайки кучета-пазачи към вратите, свивайки ги под горящите ми гуми като яки под ютия". (В случай че се питате, да, определено се е консумирал алкохол във въпросната нощ.)

Но тази история за хаотичното, опасно за живота шофиране на поет не е само някакъв странен остатък от личните му архиви. Катастрофата - която за него е символ как старият начин на живот (велосипедите) трябва да отстъпи на новия (неговата кола) - е това, което кара Маринети да напише своята теория на прогреса, чието създаване той обмисля с години.


Филипо Маринети

Думите по-горе всъщност са началото на "Манифест на футуризма" - труд, който Маринети публикува през 1909 с помощта на няколко колеги италиански творци, които се самоопределят като футуристи. Това, което следва след тази история за автомобилната катастрофа, е списък с 11 тези - фундаменталните принципи на футуризма.

В наши дни, когато говорим за футуризъм, обикновено нямаме предвид скулптура, изобразително изкуство или поезия. Футуристите сега са създатели на сюжети за бъдещето, хора с висока степен на стратегическо предвиждане, научнофантастични писатели, консултанти за бизнеса.

В наши дни футуристите се фокусират предимно върху областта на технологиите, а течението е тясно свързано с технологични идеолози, работещи върху какво ли не - от изкуствен интелект до Crispr генно инженерство.

Сегашните футуристи почти никога не свързват своите проекти със съществуването на Маринети и италианското движение, съществувало преди тях. Това донякъде се дължи на факта, че Маринети е бил творец, и че италианските футуристи са работили с бои, бронз и глина, вместо с прогнози за бъдещето. И реално няма никаква пряка връзка между групата на Маринети и стратегическите консултанти, работещи сега.

Но връзката е и такава, която сегашните футуристи биха предпочели да избягват, донякъде заради друг елемент на творците зад "Манифеста на футуризма" от 1909 - Маринети и обкръжението приветстват фашизма като потенциална ракета носител за своето течение. В манифеста на Маринети има доста уроци, които да научат съвременните технологични идеолози и футуристи, и би било глупаво те да бъдат игнорирани.

Нека първо погледнем думите, които често се използват за описване на италианското футуристко движение: изобретения, модерност, скорост, индустрия, пробив, стремителност, енергичност, борбеност.

Италианските футуристи са били вманиачени по автомобилите и самолетите; те са предпочитали младостта пред опита; те са вярвали, че единственият начин да се живее е като се стремиш напред и никога не гледаш назад.

Първият принцип в манифеста гласи: "Възнамеряваме да възпеем любовта към опасността, навика на енергията и безстрашността".

Звучат ли ви тези неща познато? Пробив? Бързо движение (вероятно свързано с чупене на неща)? Отхвърлянето на историята? Сегашните най-публични гласове в технологиите може и да не предават ценностите си със същия апломб като италианските поети, но често изказват същия тип послания.

Ето цитат от Антъни Левандовски, съосновател на Waymo, за ценността на историята:

"Единственото, което има значение, е бъдещето. Дори не знам защо изучаваме история. Интересно и забавно е, предполагам - динозаврите, неандерталците, индустриалната революция и други такива неща. Но това, което вече се е случило, реално няма значение. Не е нужно да знаеш тази история, за да надграждаш това, което те са създали. В технологиите единственото, което има значение, е утрешният ден".

Ето и още един цитат от манифеста от 1909: "Защо да гледаме назад, когато това, което искаме, е да разбием мистериозните двери на невъзможното?"

Там, където Маринети заявява: "Стоим на последните издатини на вековете!", сегашните технологични магнати обявяват: "Бъдещето е сега". Там, където италианските футуристи са били хипнотизирани от автомобилите и самолетите, сегашните технолози се прехласват по ракети и космически пътешествия. Там, където Маринети е вярвал, че жените са твърде женствени, за да донесат типа бърз прогрес, който той е искал, бившият служител на Google Джеймс Дамор пише за това как разминаването на заплащането между половете в технологиите съществува, защото мъжете и жените "биологически се различават".

Не само че Маринети е бил решаваща фигура за футуристкото движение, но и той е бил един от творците, наложили идеята за твореца като бранд.

"Публичната бомбастичност на Маринети - и неговата манипулация и ангажиране с масмедиите - са променили начина, по който творците възприемат отношенията си със света на изкуството и популярната култура", пише Джон Ман в Artsy.

Маринети е вярвал в силата на манифеста си, и в идеята, че творците трябва да бъдат личности и трябва да налагат своя наратив на света. Ако Маринети беше доживял да види Илон Мъск да изстрелва червена Tesla в космоса, той вероятно би преливал от радост.

Но Мъск и неговите колети трябва да се вслушат в предупреждението, което дава италианското футуристко движение. Тази любов към пробива и прогреса на всяка цена е накарала Маринети и неговите колеги творци да конструират нещо, което някои наричат "църква на скоростта и насилието".

Те са възприели фашизма, отхвърлили са настрана идеята за морал, и са твърдяли, че иновациите не бива никога, по никакви причини да биват възпрепятствани. Маринети и неговото движение например са ликували при инвазията на Италия в Северна Африка.

"Италианското бомбардиране на Триполи от биплани и дирижабли е първата въздушна бомбардировка в историята на света, и поради това е сериозна технологична иновация", пише Юджийн Осташевски.

Сега някои технолози възхваляват със сходен език войната чрез дронове. "Въпреки че се представят като издънка на нова ера, фашистите и футуристите реално са били от идеологическа гледна точка ултра-консерватори", пише Гейбриъл Рубин. Няма как да не прозвучи познато. В своя безкраен стремеж към прогрес на всяка цена, сегашните компании флиртуват охотно с фашизма.

Разбира се, приравняването на футуризма тогава и връзките му с фашизма и идеолозите на бъдещето сега би било глупаво. Двете течения са доста различни като основа зад идеите си. Да не говорим, че тласъкът на технологиите дърпа обществото напред и това е безспорен факт.

Въпросът обаче е друг и той се крие в почвата под краката. А за футуризма тя е историята. И губейки тази почва под краката понякога бъдещето, което те рисуват в лъскавите си презентации, много често се оказва доста по-различно от това, което се случва в действителност.

Така много от технологичните достижения днес имат своята по-мрачна цена.

Amazon осигуряват софтуер за разпознаване на лица на полицията в САЩ. Hewlett Packard Enterprise, Thomson Reuters, Microsoft и Motorola Solutions имат договори с имиграционната и митническа полиция на САЩ (ICE) и печелят от сегшната вълна от депортации и лагери за интерниране. Американски учени и технологични компании помагат на Китай да следи малцинствени групи. Китай също така се надява Google да му помогне да потисне всякакъв род информация за третирането на тези малцинствени групи.

Да не говорим за безбройните начини, по които големите технологични компании допринасят за сегашната климатична криза. И това е дори преди да стигнем до начините, по които YouTube допринася за разпространението на конспиративни теории, расизъм и ксенофобия.

Технолозите на съвременната епоха обичат да избягват историята по същите причини, поради които италианските футуристи са го правили, но ако игнорират уроците, които ни е дало това движение, са обречени да повторят неговите грешки. Или да допускат съвсем нови.

И важният момент тук е в стремежа си да достигнем звездите да не разбием всичко стоящо зад и около нас.

 

Най-четените