Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато политиката превземе поп музиката

Политически активизъм на световната поп сцена Снимка: Getty Images
Политически активизъм на световната поп сцена

От избора на Доналд Тръмп за президент насам поп културата, доминирана в световен мащаб от американската развлекателна индустрия, се политизира изключително много. Либералният Холивуд влезе в спор с консервативния Вашингтон.

Така в един момент музиканти, актьори, спортисти започнаха яростно да критикуват политиката на Белия дом като противопоставянето става все по-ожесточено и намира все по-голямо място в творчеството на изпълнителите - от редица филми, през наградите - филмови и музикални, та до самите речи на победителите (всички помним речта на Дейвид Харбър на Наградите на Гилдията на филмовите актьори). Политиката навлиза и в музиката.

Да, музиката и политиката от години вървят ръка за ръка - от анархо-пънка, наци ой бандите, рокът на промяната от края на 80-те и началото на 90-те и т.н. Рядко обаче такива течения достигат до поп музиката, която обикновено се пази от подобни политически послания.

Не всички политически ангажирани песни влязоха в радио класациите. Понякога дори те не бяха нарочно политически, но попадаха в такъв контекст. Понякога дори напротив - изпълнителите се заиграваха с идеята за политическа кариера.

Кои обаче бяха най-ясните примери за все по-ясното навлизане на политиката в поп музика? Ето 8 (+2) от най-ясните примери за това:

Eminem - "The Storm"

Песента, изпълнена в традициите на фрийстайла, бе посветена изцяло на това да обясни на американския президент колко зле всъщност е той. Видеото към нея бе излъчено на хип-хоп наградите БЕТ. В парчето Доналд Тръмп е наричан "камикадзе, което вероятно ще причини ядрен холокост", "94-годишен дядо расист" и още редица други цветисти епитети. Самият Тръмп така и не отговори на Еминем, макар че видеото се въртеше из медиите като тема с дни наред.

Prophets of Rage - "Strength in Numbers"

Супергрупата Prophets of Rage се надигна срещу Доналд Тръмп още от кампанията му за президент. В песента "Strength in Numbers" те акцентират сериозно върху проблема с расизма в Америка. В текста към песента се споменава борбата на племето сиукси "Стоящият камък" срещу прокарването на нефтопровод през резервата им.

Във видеото се показва инициативата на чернокожите атлети от Американската футболна лига, които коленичат по време на химна в знак на протест срещу полицейското насилие над чернокожи и в подкрепа на движението Black Lives Matter. Показва се и знаменития случай с вдигнатата ръка на Томи Смит и Джон Карлос в поздрава "Черната сила" на летните олимпийски игри 1968. Видеото завършва с вицепрезидента Майк Пенс, сложил ръка на сърцето си по време на националния химн, който прелива в кадър на мъж, танцуващ по слипове с американски флаг.

Кели Кларксън - "Go High"

Докато повечето политически песни от 2017 г. са вдъхновени или от Доналд Тръмп и неговите действия, или от Хилари Клинтън, Кели Кларксън пише песента си "Go High", вдъхновена от речта на Мишел Обама на Националната конвенция на Демократите от 2016 г. В изказването си бившата първа дама призова за обединение на прогресивните хора зад кандидатурата на Хилари, успявайки да разчувства и просълзи много от делегатите. Самата Кларксън също е била сред емоционално докоснатите и посещава песента си на посланието, че понякога човек трябва да потърси по-висшето си призвание и да се въздигне.

Фиона Епъл - "Tiny Hands (Women's March Chant)"

Една от песните в марша на жените срещу Доналд Тръмп, предизвикан до голяма степен от появилият се в края на кампанията за президентските избори запис от 2005 г., в който Доналд Тръмп разказва история за сексуалните си похождения. Това доведе до множество остри реакции, а покрай встъпването му в длъжност стотици хиляди жени излязоха на протест в много градове в САЩ. Един от техните химни беше именно песента на Фиона Епъл, написана специално за случая. Текстът е прост: We don’t want your tiny hands/ Anywhere near our underpants ("Не искаме малките ти ръчички/Никъде близо до нашите гащички").

Joey Bada$$ - "Land of the Free"

Още една песен, пусната покрай встъпването на Доналд Тръмп в длъжност. В "Land of the Free" основната тематика е разделението и усещането на черните в Америка, че са изолирани от обществото. Текстът засяга и процъфтяването на белия национализъм в страната, както и неспособността на Тръмп да обедини нацията.

Joy Villa - "Make America Great Again"

Както монетата има две страни, така и поп музиката не е изцяло срещу Тръмп. Това показва и песента на Joy Villa. Тя никъде не назова американския президент и не изразява явна подкрепа за него, но използва ключовия слоган на кампанията му (използван преди това от Роналд Рейгън). Въпреки че изпълнителката по време на по-ранната фаза на кампанията подкрепяше крайно левия кандидат Бърни Сандърс, след това се пренасочи и откри консерватора в себе си, възпявайки това вътрешно откритие в Make America Great Again. А републиканците вече имаха друг поп изпълнител освен Тейлър Суифт, когото да харесват.

Скип Марли - "Lions"

Това беше именно песента от онази спорна реклама, за която впоследствие Pepsi трябваше да се извинява на широката общественост, а Кендъл Дженър трябваше да трие постове. Скип Марли, внукът на големия Боб Марли, пише песента, която след това става химн на кампанията "Живей за мига" на Pepsi. В рекламното видео обаче Кендъл Дженър се присъединява към група протестиращи, които държат надписи "Включи се в разговора", а самата тя подава бутилка Pepsi на един от полицаите, след което цялата тълпа избухва в аплодисменти. Мир и любов да има. Ама не точно.

Рекламата издържа онлайн по-малко от денонощие, преди да бъде свалена под натиска на множеството критики. От една страна, Pepsi са критикувани, че се опитват да капитализират върху протестното движение #BlackLivesMatter заради огромната прилика и паралелите, които се появяват във видеото. Мнозина сметнаха цялото нещо за евтин опит да се продава безалкохолно, използвайки либерален активизъм и медиен шум под звуците на Lions на Скип Марли.

Кейти Пери и Скип Марли - "Chained to the Rhythm"

Кейти Пери, заедно с Лейди Гага, беше един от най-ревностните поддръжници на Хилари Клинтън в президентската й кампания. И когато Хилари загуби, болката на певицата беше излята в "Bigger Than Me" и "Chained to the Rhythm". Втората успя да стане един от хитовете на годината.

Ако се махне припевът, който засяга идеята за танцуването покрай любима песен, в куплетите певицата засяга теми като това как много хора подминават по-големите проблеми, затворени в собствения си социален балон.

За да наблегне на посланието, по време на раздаването на наградите "Грами" през февруари тя се появи на сцената заедно с две огромни кукли на Тереза Мей и Доналд Тръмп, докато на екран зад нея бе проектиран слоган от протестите в САЩ - "We, The People" (Ние, хората), с която фраза започва и американската конституция.

Лейди Гага - "God Bless America"

Когато Лейди Гага се представи в шоуто на почивката на Super Bowl през февруари, бяха минали едва 16 дни след встъпването в длъжност на президента Тръмп. Певицата беше обикаляла заедно с кампанията на Хилари Клинтън, призовавайки хората да гласуват за кандидата на Демократите. Затова и посланието "This Land is Your Land" (Тази земя е твоята земя) в откриващата й песен "God Bless America" прозвуча като силен апел за обединение, в което мнозина припознаха слогана от кампанията Клинтън - "Stronger Together", прикрит като патриотичен поп спектакъл.

Азис - "Мотел"

Да, Азис не е точно поп, а световната слава все още му убягва (макар в Русия и бившия соц блок вече добре да го познават), но песента му Мотел е българският пример за влагане на политически и социални послания в популярната музика.

Певецът успя да вложи силен социален момент в клипа на иначе тъжната си балада за любов, житейски грешки и чувство за вина. Във видето се залага на многообразието между хората - стара двойка и двойка лесбийки пътуват заедно, за да отпразнуват любовта си, младеж от ромски произход подава шише с вода на задавил се скинар и т.н. Парчето беше посрещнато с много различни мнения, но мнозина, които по принцип не са фенове на Азис и на поп-фолка като цяло, оцениха високо идеята.

Dubioza Kolektiv - "Himna generacije"

И накрая малко Dubioza Kolektiv за балкански шик. Те също не са поп, но са забавни, цветни и интересни. Бандата обикаля постоянно Европа, а вече турнетата й достигат до САЩ и Австралия, така че може да се говори за някаква фенска база на световно ниво. Колкото до политическото послание, при бандата повечето песни така или иначе си го имат. "Himna generacije" не прави изключение - в парчето са засегнати темите консуматорството, НАТО и Русия и за това какво въобще се случва с обществото днес.

 

Най-четените