Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Любимец 15

Момчил Неков е класически червен политик
Момчил Неков е класически червен политик

Голям майтап падна с тоя Момчил Неков. На младия социалист сигурно здраво му горят ушите - едно, че не сме спрели вече трети ден да го закачаме и второ - на партийно ниво вероятно му ги дърпат сериозно, понеже оттеглянето му нещо много се забави.

В интерес на истината столетницата е в безизходица

Дали грешката със зачеркването на двете 15-ки е умишлена или неволна, няма значение. Формално това е избрал електоратът по посочените му правила и всяко допълнително тълкувание на този избор е нелепа смесица от подмяна на действителен вот и недоверие в умствения капацитет на собствените им привърженици.

Какво пък, в крайна сметка Неков не би бил по-лош евродепутат от всеки останал в листата. Проблемът е, че не би бил и по-добър. И тук нещата спират да са смешни.

Голобрадото лице и топлият поглед на Момчил го правят по-симпатичен на външен вид от останалите мутри, а и неизвестността му концентрира по-позитивна енергия, дори от страна на онези, които не харесват БСП. Човек би си помислил, че вместо поредния амбициозен червен кариерист, този път има възможност към Брюксел да поеме един млад докторант във Философския факултет, пък било то и по силата на „техническа грешка".

Само че с поведението си Любимец 15 показа, че изобщо не е достоен да му се възлагат подобни надежди - и не е нищо повече от един класически комсомолец, от каквито в политиката ни е дошло до гуша.

В известен смисъл Момчил Неков е емблемата на отминалите избори

За пореден път се оказа, че неграмотността и игнорантството продължават да са горивото, с което се задвижват политическите субекти; не че сме имали някакви илюзии в това отношение. Случайност е, че този път те изиграха лоша шега на един от властелините си, както е и чист късмет, че ДПС се падна с номер 29, а броят на кандидат-депутатите е по-малък. Иначе нищо чудно стадото от гласоподаватели да беше преференцирало 29-тия им претендент.

Несъмнено всички тези детайли ще бъдат надлежно анализирани и отстранени на следващите избори, когато пак същите платени и безплатни глупаци ще се юрнат към урните, този път без да им се налага да задраскват двойно. Целият фарс е, че на фона на общото плямпане и клетвите за промяна, политическата класа у нас така и не можа да покаже развитие.

Едни от представените ни кандидати се оказаха в листите заради рекламна стратегия, само за да имат възможност по-късно театрално да се откажат - съвсем очаквана, макар и грозна подигравка с избирателя. Други бяха преподредени по силата на преференциалния вот, което реално означава, че формациите им изобщо не си дават сметка за настроенията сред привържениците и всичко опира до някаква тънка вътрешнополитическа игричка. А трети изобщо не успяха да влязат в час със ситуацията и заслужено бяха пренебрегнати.

Момчил Неков е обобщението на цялата тази неадекватност, защото така и не чухме една дума от него

Нашите уважения, вероятно е мил човек, но като политик е точно толкова способен, колкото цялото му котило. Той припозна объркването на малограмотния гласоподавател като личен триумф (най-често срещания изборен ефект, апропо) и това го спря да каже публично какво мисли още в първите часове на комичната ситуация.

От друга страна,  очевидно го е шубе от другаря председател и изчаква мъдреците на Позитано 20 (или може би е по-правилно да напишем Позитано 15+5) да вземат своето решение за него, с което признава, че е кукла на конци.

И така - имаме плашлив млад натегач, отдаден на партията си и доволен да бъде в дъното на избираемия списък, но от друга страна достатъчно тщеславен да не забележи, че отлепянето му от това дъно не се дължи на личните му качества, а на грешка, която собствената му партия предизвика. Класически червен политик, нали ви казахме.

Всъщност, само червен ли?

 

Най-четените