Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Обещай ми любов, обещай ми тревога

Идат избори, всички обещават.
Идат избори, всички обещават.

Обичам предизборната обстановка. Винаги някой нещо обещава. Един - по-високи заплати. Друг - достойни старини. Трети - цветя и кебапчета.

Сега ни обещаха нови естакади. В квартал "Младост", на Лъвов мост и на булевард "Черни връх" в София.

Браво. Така обичам да става. Да има естакади, защото какво е един град без естакади?
Това е като Графа без балади.

Но да продължим нататък.

Обичам родните политически играчи. Те следват пулса на своя избирател. Те са живото въплъщение на нашите въжделения за по-добър живот.

Те олицетворяват адекватността и истинската загриженост за нас, обикновените средностатистически поданици.

За това те влизат с листата на една партия, после преминават през друга, накрая стават независими, но гласуват за трета такава. Междувременно са противници и се псуват, но в един момент внасят заедно вот на недоверие срещу други, които пък уж са подкрепени от трети, които обаче не ги харесват, но им дават гласовете си...

Стана като любовно стихотворение от Хайне, затова спирам. И се връщам на естакадите.
Естакадите са нещо страхотно. Те ще ни спасят от задръствания, ще облекчат трафика и ще спестят нерви на шофьорите.

Аз обичам естакадите. Така, както обичам магистралите. И всичките лъчи на метрото. Особено тоя до Перник (имаше и такава идея, ако сте забравили).

Аз обичам управляващите. И опозицията обичам.

И двата полюса на демокрацията работят като стар соц-автомобил. Закърпени, пребоядисани, изглеждащи солидно.

Но изискващи някой да ги бутне, за да запалят двигателя.

Когато обаче го запалят...няма спирка.

Лошото е, че все някой трябва да ги бута. А тоя някой сме ние. А ние, както вече добре знаем, сме „шибан народ", „некачествен материал" и хора, които трябва да си сменят чипа, както казваше Н.В. Дедо.

Е, сега убедихте ли се, защо това с естакадите всъщност вместо да ни зарадва, ни дразни.
Ами много просто. Неблагодарни сме поради причините, които посочих две изречения по-нагоре.
Ако бяхме „качествен материал", щяхме да сме изключително щастливи заради факта, че се готвят да ни правят естакади. Въпреки, че 200 метра след естакадата следва пътна настилка с 40 дупки, които да потрошат дори БТР.

Щяхме да сме щастливи, че има нови велосипедни алеи в Младост 4, въпреки че ако караш колело след 7 вечерта вероятността да те изгърбят и да ти го вземат е много по-голяма от тази да се прибереш по живо, по здраво у дома за поредната серия на турската сапунка по bTV.
Ако бяхме готини, щяхме да сте доволни, че МВР лови Наглите, Медузите, Октоподите. А нямаше да се включваме в подписки, че под носа на същото това МВР, пред 500 полицаи, охраняващи Борисовата градина по време на концерт убиха 28 годишно момиче.

Да, ама ние не сме готини. Можем да си позволим да не сме готини.

Ние сме обикновени хора и искаме обикновени неща.

Ако вместо естакади оправите пътната настилка в града. И завишите контрола над автомобилите така, че 30 годишни бракми да не взимат тапия за изправни... движението ще се облекчи чувствително.

Ако сложите улични лампи в Борисовата градина...

Ако подмените показните МВР акции с най-тривиалните патрули вечер на рискови места в градовете...

Ако забраните (ама наистина) безумните строежи по морето и планинските курорти...

Ако зимно време първият сняг не ви свари неподготвени, както става всяка година...

Ако влаковете на БДЖ не се палят...

Ако когато ви попитаме защо се качват цените на горивата, защо трудно се оправяме с едната заплата и прочее, вие не започвате да се оправдавате с предишните управници или да ни говорите за кредитният рейтинг на България...

Може и да ни се получат нещата...

До тогава ще я караме на обещания за естакади.

Аз обичам обещанията.

Всички обичаме обещанията.

За това според статистиката от последното преброяване имаме повече домакинства с телевизори, отколкото с вътрешни тоалетни.

Това е защото всички очакват по телевизора поредните ви обещания.

И сега ако сте пичове... вместо естакади направете тоалетни на хората.

Така ще ви споменават с добро дори на това сакрално място...

А бе, обичам предизборната обстановка.

И естакадите.

И тоалетните обичам. Те са живо доказателство, че когато някой в предизборна ситуация се напъне...винаги ще излезе нещо.

 

Най-четените