Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Европа" потъна сред кебапчета и плакати

Политиците забравят да кажат на хората, че избират Европа. Оставят това на агитационните материали
Бонбоните са неизменна част от рекламната стратегия на ГЕРБ
Звездите на Европа светят ярко и не казват нищо ново
По заведенията е пълно с рекламни картички. Как "използвай властта си" да мотивира българина?
Принципът "Действай, съдействай, въздействай" върху химикалка ЕС
Всички партии използват звездите на ЕС за реклама... И не говорят за Европа
В стратегиите си партиите създават усещането за парламентарни избори, вместо за европейски
"Самите граждани не осъзнават колко много Европа е вече част от нашия бит" - смята политологът Арман Бабикян
Самите граждани трябва да проявяват повече интерес към ЕС, смята Страхил Делийски

На Източния фронт на Европейския съюз няма нищо ново, дори да остават няколко дни до изборите. По телевизиите се въртят клипове на втръснали до гуша партии, от всеки ъгъл дебнат балони и знаменца.

Въпреки хладната пролет, българските партийни лидери нахлузват тениски, слагат смешни шапки и въртят кебапчета из свидните кътчета на родината.

До гражданите загадъчно стигат химикалки и някакви значки, които никой не окичва по себе си; рекламните картички с европейския флаг са наводнили заведенията и дори се намират флашки с речите на евродепутати, които призовават хората към гласуване.

Звездите на Европа греят отвсякъде. И напълно липсват в предизборните дебати на партиите. Пардон. Не липсват.

Защото дебати практически няма

Текущата предизборна кампания се отличава именно по това, че няма предизборни спорове, казва Арман Бабикян - PR експерт, който е участвал в правенето на много кампании. Липсват и телевизионни дискусии, липсва и диалогът между партиите. Калните номера и дрязгите с постоянен интензитет не ги броим за кампания.

Като я няма политиката, традиционните методи на раздаване на брошури и агитационни материали няма как да повишат избирателната активност на тези избори, дообрисува предизборния пейзаж Бабикян: "Сами виждате къде отиват листовките - в кошчетата за боклук".

Според него в сравнение с настоящата предизборна надпревара, миналогодишните избори са били "една крачка напред", поне що се отнася до онлайн присъствието на партиите. Някои от тях почти изцяло разчитаха на маркетинг в социалните мрежи.

"На парламентарните избори имаше много материали в интернет, постоянно се ангажираше общественото внимание и се използваха всякакви методи за привличане на публика", припомня Бабикян. Масираното интернет присъствие тогава, според него, е мобилизирало гласоподавателите в градовете и съответно е повишило избирателната активност.

"Сега се набляга на предизборни обиколки в провинцията, сред хора, които не са толкова добре информирани и не разполагат с интернет-достъп. Това ще се отрази на резултатите от изборите" - смята Бабикян.

Кебапчета на мегдана

"Кебапчетата на мегдана" най-вероятно ще активизират хората в по-малките населени места и там има шанс избирателната активност да достигне 50 - 55 %, за разлика от градовете, където се очаква традиционната апатия: в рамките между 25-28 % активност.

Общата избирателна активност обаче няма да се повиши в сравнение с други години. Причина за това е именно липсата на темата "Европа". "Всеки бяга в своята писта, което прави мача изключително скучен", коментира Бабикян.

Като нормална, без да е чак толкова скучна, определя настоящата предизборна надпревара Страхил Делийски - политолог и преподавател по политически маркетинг в СУ.

Той намира изборните нагласи у нас към момента за съвсем типични за ЕС, но все пак смята, че говоренето на "европейска тематика" като че ли липсва. "В цяла Европа тези избори се наричат "второстепенни" и навсякъде за тях се говори основно в националистичен стил, с доминиращ вътрешно-политически тон, казва Делийски.

Според него се усеща дефицит на информираност в българите, но "вината" не е само на политиците, а и на самите граждани, у които липсва достатъчно интерес към темата "ЕС".

Далече, далече

"Всички български граждани знаят каква е заплатата на евродепутата, но почти никой не знае каква работа върши той. Но това е тенденция във всички европейски страни, затова е излишно да сме скептични", казва Делийски.

В този пункт е съгласен и Арман Бабикян: "Никой не обяснява за какво служи ЕС, не се разясняват ползите от членството ни в съюза. По този начин и самите граждани не осъзнават колко много Европа е вече част от нашия бит и как политиките, които се приемат на европейско равнище, се отразяват на ежедневието ни". И допълва, че предизборните кампании на партиите са като подготовка за вътрешни избори, а не като за европейски.

Партиите просто не превеждат ЕС на български език - и това е причина хората да не проявяват интерес към изборите за Европейски парламент на 25 май.

Бабикян също смята и че в съзнанието на избирателите се създава "андрешковския" образ на кандидат, който ще отиде в Брюксел, за да попълни 766-те мандата и да получава голяма заплата.

"Партиите, които участват в надпреварата, нямат изгода да разясняват, че това не е точно така. Затова се залага и на традиционните, омръзнали до болка агитационни материали."

"За да си представиш значението на евроизборите, е нужно да минеш през няколко нива на абстракция" - разсъждава Делийски. И дава пример: "Ако гражданинът вижда какво прави общината, горе-долу знае какво се случва в областната управа, информира се за работите в държавата от новините, то представете си колко далеч за него е Европейския парламент".

Ето защо е логично партиите да залагат на предизборна агитация в малките населени места - просто там е избирателната им сила, което се видно и от електоралните анализи.

Културата на циничния шок

От друга страна, според Делийски, в градовете се наблюдава засилване на така наречената "култура на циничния шик". "Това са хора, които се чувстват автономни, свободни и смятат, че европейският вот не ги касае. Те смятат също така, че политиците не са достойни за техния глас, затова никакви агитационни материали не могат да им повлияят.

Неговите очаквания за вота в градовете също съвпада с тези на Армен Бабикян и той предрича активността там да не надвиши 30%, докато общо за изборите Делийски очаква максимална избирателна активност от 2,5 милиона избиратели, което е около 40 %.

В Западна Европа тенденцията на липса на интерес към изборите в градовете се наблюдава вече от 15 години, но в България е сравнително отскоро. Това да наричаш политиците "неграмотни" също е градска мода.

Затова и в града се прави много по-трудно предизборна кампания. Докато в по-малките населени места се смята, че политиците са за да помагат. И докато „гражданите" говорят за морал и красота в политиката, в по-малките населени места на нея се гледа като на нещо, от което ти зависи хляба", казва Делийски.

Колкото до предизборните клипове и реклами - политологът определя като най-таргетирани кампаниите на „Атака" и „Реформаторския блок". Рекламната им стратегия няма как да достигне до широка публика, но на чисто маркетингово ниво показва много ясно кои са потенциалните им избиратели.

"Атака" има рекламна стратегия в стилистиката на гръцката радикална левица. Реформаторският блок пък се цели в доста ограничената и често апатична аудитория, именно на представители на градската култура.

Рекламната стратегия на „Коалиция за България" е нетрадиционна. Търсената цел не е ясна и малко се разминава с посланията на самия Станишев", смята Делийски.

А тактиката на ГЕРБ той намира за добре издържана в консервативен стил и я нарича "игра на сигурно и на стабилно".

Голямо впечатление прави силното и скъпо присъствие на "България без цензура" в медиите.  Но, подчертава Делийски, дали една реклама е добра или лоша не може да се прецени от нашето естетическо мнение, а по резултатите от изборите.

Защото според него "рекламата сама по себе си не печели избори".

С една дума: ако не отидете да гласувате, колкото и реклами да сте изгледали, колкото и листовки да сте получили, Европа няма да чуе гласа ви.

И на източния й фронт ще е все така тихо.

 

Най-четените