Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

50 години (Ч)eкзалтация по един масов убиец

Лъжи и пропаганда в образа на Че Гевара Снимка: Wikimedia Commons
Лъжи и пропаганда в образа на Че Гевара
50 години (Ч)eкзалтация по един масов убиец Снимка: Wikimedia Commons, Джим Фицпатрик
50 години (Ч)eкзалтация по един масов убиец Снимка: Getty Images

Какво може да накара три поколения западни либерали с идеали за хуманизъм, свобода, справедливост и равноправие да боготворят садистичен масов убиец, който е ненавиждал чернокожи и гейове почти толкова, колкото е обожавал да екзекутира невинни хора от позицията на тотална власт над тях?

Достатъчно е само бруталният касапин да бъде дългокос харизматичен латиноамерикански ляв революционер с кубинска пура, барета и примамващ замечтан поглед. Достатъчнео е да бъде Че Гевара. Или просто Че, както милиони консуматори на мита за героичния борец за червена правда обичат да го наричат.

Гевара продължава да бъде идол за меки марксисти, твърди сталинисти и обикновени хипстъри.

Всички те са мариновани в анти-западна пропаганда и виждат в лика на Че символ на съпротивата и бунта, на куража и надеждата. Това несъмнено е една от най-абсурдните и трагикомични масови делюзии в дългата история на абсурдните и трагикомични масови делюзии.

Безброй роби на лъжата днес имат повод за (Ч)екзалтация – на 9 октомври се навършват 50 години от смъртта на комуниста, който вдъхнови една от най-успешните капаталистически кампании и се превърна в символ на индустриализираното брандиране на бунта. Онази негова легендарна снимка още е най-потентната икона на неосъзнатата ирония.

Дори половин век след смъртта на аржентинския садист, образът му продължава да бъде жадно поглъщан и повръщан от престижни медии, холивудски знаменитости, активисти, студенти, политици и всякакъв вид модерен либерален елит.

По повод 50 години от смъртта на Че, неговите групита в медиите, политиката, развлекателния бизнес и университетите планират подобаващ празник на пропагандата.

Ирландските пощенскси служби, например, сложиха лика на Гевара върху пощенска марка, за да отпразнуват годишнината от Кубинската революция и от смъртта на идолизирания от ирландските левичари касапин.

По-рано този месец ирландското посолство в САЩ трябваше да се извинява за публикуването на постер, в който обявява Че за "син на Ирландия" и герой на Латинска Америка. Изображението бе поставено и на летището в Маями – град, известен със своите кубински бежнаци, избягали от бруталния комунистически затвор, в какъвто Че Гевара и Фидел Кастро превърнаха красивия карибски остров.

Да честваш Че Гевара пред лицата на неговите жертви е възможно най-големия дипломатически гаф, а посолството бързо премахна постера преди протестите на дисидентите и техните наследници в Маями да се разраснат.

Че Гевара е ключова фигура в Кубинската революция и дясна ръка на Фидел Кастро. След вземането на властта те отприщват вълна от насилие срещу несъгласните и инакомислещите. Че Гевара е бил садистично привързан към масовите разстрели. Според различни исторически доклади и изследвания той често искал лично да изпълнява екзекуциите и е убил или е наредил убийство на повече  от 14 000 човека.

"Ние нямаме нужда от доказателство, за да екзекутираме някой. Нуждаем се само от доказателство, че е необходимо да го сторим. Ние екзекутирахме, екзекутираме и ще продължаваме да екзекутираме", изрича Гевара през 1964-а година.

Насилието е носеща колона на философията на Че. Малко преди да срещне съдбата на стотици свои жертви и сам да бъде екзекутиран от пленилите го боливийски войници пред 1967-а, той пише:

"Омразата е елемент от нашия сблъсък, безкомпромисна омраза към врага, която ни кара да отидем отвъд естествените граници на допустимото човешко поведение и да превърнем войника в ефективна, селективна и студена машина за убиване. Нашите войници не могат да победят врага без омраза и насилие."

Десетилетие по-рано, след като убива кубинския селянин Eutimio Guerra, обвинен в предателство, Гевара записва в дневника си: "Реших проблема с пистолет 32 калибър, в дясната част на мозъка му. Неговите притежания сега са мои."

Според различни исторически източници Че наистина е изпитвал садистична наслада от убиването на хора, които е смятал за врагове на катастрофалната комунистическата диктатура, наложена от него и Кастро в Куба.

Наследството на Че Гевара е смърт, страдание, бедност, тирания и мизерия.

Но в епохата на контра-културата и анти-западните сантименти образът му е старателно препран, за да бъде използван като пощенската картичка на вечния бунтар и роден революционер.

Легендарната снимка, направена от Алберто Корда Диаз през 1960-а става един от най-репродуцираните образи на планетата. Може да го видим по постери, флагове, картички, тишърти, бикини, от мастило върху човешка кожа - навсякъде, където реалността на злото е представена като мит за доброто.

Гевара пленява колективното въображение на хипитата през 60-те и хипстърите днес, вдъхновява морално отвратителни холивудски филми, книги на престижни автори и лигави речи на знаменитости, академици и активисти.

Любовта към тоталитарния тиранин е доказателство за патологичната природа на социализма и модерната форма на либерализма, практикувана от съвременните западни леви елити.

Отровен коктейл от мазохизъм, невежество и криворазбран идеализъм опиянява масите и масовата възбуда от комунистическия убиец. Легендарният му образ ще продължава да стои като петно върху всеки, който го споделя и носи все едно е значка на честта и гордостта. И 50, и 100 години след напълно заслужената му насилствена смърт.

 

Най-четените