Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Няколко теми и идеи за женските списания

Абсцисата на твоите съмнения

Пресича ординатата на моите надежди

Във съвършена координатна схема.

На нея са несбъднати любови,

Несподелени залези,

Удавени във евтин алкохол

Във барчето зад общината
(вече го няма - там сега е мол)
Абсцисата на твоите съмнения Пресича ординатата на моите надежди Във съвършена координатна схема. На нея са несбъднати любови, Несподелени залези, Удавени във евтин алкохол Във барчето зад общината (вече го няма - там сега е мол)

Преди година написах един наръчник, озаглавен "Как да си направим женско списание". В него очертах основните тенденции в тези издания, родени от страстите и неволите на техните редакторки.

Но напоследък мои колеги от дамските списания ми споделиха, че се задъхват от недостиг на теми и идеи. Затова аз реших отново да ги подпомогна с няколко предложения в традициите на жанра:

1. МЪЖ НА МЕСЕЦА

ЕРГЕНИ М.:

"БЪЛГАРИТЕ НЕ ЦЕНИМ ХОРАТА КАТО МЕН"

Един от най-желаните ергени в светския елит - Ергени М. в съкровена изповед пред Минка Тинкова за любовта, успеха, славата и още нещо.

Срещаме се с Ергени в артистично столично кафене. Още с влизането той поздравява няколко известни софийски актьори, една главна редакторка на нашумял сайт и една изгряваща попфолкзвезда. Аз си поръчвам капучино, а той фреш от моркови. "Я да ти видя късметчето", веднага скъсява дистанцията Ергени. "Любов ли ти се падна? Нямаш късмет, мила, по-добре да ти се паднат пари, ха-ха-ха, нали, шегувам се". Ергени ме пленява с откритостта и неподправеността си. Включвам диктофона и се потапям в неговия загадъчен свят...

- Ергени, наближаваш 50-те, златната възраст на мъжа. Каква е твоята равносметка?

- За мен петото десетилетие беше белязано от страдание и размисъл. Преживях няколко драматични загуби. Първо си загубих часовника, който ми беше подарък от Миодраг Иванов. Много тежко го преживях, две седмици плаках като малко дете. После в едно такси си загубих джиесема със златното капаче, можеш ли да си представиш? След тази загуба се затворих в себе си, не исках да виждам никого, стигнах и до психотерапевт. Тук е мястото да благодаря на моята приятелка Мадлен. Тя ми помогна отново да се изправя на крака и може да се каже, че сега живея втори живот.

- Да, отстрани животът ти изглежда бляскав, но малко хора си дават сметката за горчивата цена, която си платил...

- И продължавам да плащам! Имам три лизинга и едва насмогвам. Банките изобщо не се съобразяват с това, че съм национално богатство и ме третират като обикновен кредитор. Ей затова България никога няма да се оправи! Защото не умеем да ценим великите си личности.

- Усещам горчивина в думите ти. Защо е тая омраза към теб? Какво не могат да ти простят?

- Не могат да ми простят таланта. Това че съм красив, успял, различен. Вместо да се радват на постиженията ми... Аз съм единственият българин, който е ходил по нужда горе-долу там, където сега избухна вулканът - знаете на онзи остров. Аз съм и човекът, който е влизал в Лондон в магазина, в който е влизала и Виктория Бекъм - при това - с разлика само от няколко месеца. Казвам го не за да се хваля или да очаквам признание, а защото това са едни постижения, които няма как да ми бъдат отнети. Те си остават в историята.

- Промени ли те славата? С какво 50-годишният Ергени е по-различен от 20-годишния?

- Промени ме, разбира се. Преди 30 години бях много луд, много ексцентричен. Падал съм с дрехите в езерото Ариана, можеш ли да си представиш! Сега е друго. Славата е преди всичко отговорност. Давам си сметка, че за много от младите хора аз съм пример за подражание и това ме задължава да внимавам как се държа.

- Държиш се страхотно!

- Благодаря. Но само аз си знам колко усилия, колко нерви и колко безсънни нощи ми коства това страхотно държание.

- Не мога да повярвам, че невероятен мъж като теб все още не е намерил своята половинка. Има ли жена до теб?

- И има, и няма, зависи от гледната точка. Но какво е жената? Кое я прави жена? Дрехите? Гърдите? Нещо друго? Много е относително кое е жената , кое е мъжът, поне аз така смятам и така, общо взето съм свикнал. Човешките отношения са преходни, знаеш. Астралните ни души са обречени да се лутат в търсене на своите тленни тела. Всичко е такъв фарс, хахаха! (смее се, но в смеха му усещам някаква необяснима тъга)

- Заговори за астрални души, тема, която много вълнува нашите читателки. Коя зодия си?

- Непоправима Дева. Благородство, великодушие, талант - това съм аз. А по китайския зодиак съм Вол - орисан да мъкне на гърба си товара на съвършенството.

- Благодаря ти за това интервю. Имаме нужда от такива самородни късчета духовност в този студен отчужден свят!

В интервюто са използвани въпроси на други медии, както и отговори на други хора.

2. НАШАТА ПОЩА

Известни българки отговарят на писмата на нашите читателки. Този месец на въпросите ви отговаря Марта Вачкова.

Мило списание, напоследък се чувствам все по-самотна. Мъжът ми почти не се прибира вкъщи, постоянно ходи на някакви рокконцерти и се мъкне с някакви дългокоси, некъпани хора. Подозирам ги и че се напиват! Топлотата в отношенията ни почти изчезна, сексът - съвсем. Чувствам се като някаква прислужница, която само пере раздърпаните му хевиметъл-фланелки и плаче. Освен това, когато е вкъщи, мъжът ми не ми дава да слушам Тони Стораро, а аз не мога без изкуство. Животът ми е някакъв ад. Какво да правя?

Г-жа Цонкова, Каварна

Марта:

Това, което ми споделяте, г-жо Цонкова, изобщо не ме учудва. Всички мъже са такива - абсолютни простаци, тъпанари и безмозъчни същества. Най-добре е да го зарежете да седи при вмирисаните му приятели, а вие да предприемете околосветско пътешествие, или да си купите вила в Бевърли Хилс. Трябва ви промяна, не я отлагайте!

Мило списание, Аз съм фолкпевица, но не искам да разкривам самоличността си. Да кажем, че съм госпожа Динева. На пръв поглед нямам от какво да се оплача - изглеждам страхотно, кариерата ми върви добре, имам доста участия. Но на втори поглед не е така. Проблемът е, че една колежка разправя, че и тя била госпожа Динева.

А пък една друга вика: вие двете сте мръсни курви, аз съм истинската госпожа Динева. А пък една, дето в лицето прилича на сопол, вчера ми се разкрещя: ако още един път се доближиш до Коко, ше ти издера очите, ше ти издера...

Тези инциденти много ме изнервят и съсипват творческото ми самочувствие.

Какво да правя?

Марта:

Това, което ми споделяте, г-жо Динева, изобщо не ме учудва. Всички мъже са такива - абсолютни простаци, тъпанари и безмозъчни същества. Ама и на вас ви се чудя на акъла. Какво всички сте се хванали с тоя Коко! Толкова ли свършиха мъжете? Най-важното за една жена е да е щастлива, а щастието не е в мъжете, в тях е нещастието.

Мило списание, Аз съм звезда на българската попмузика, затова предпочитам да остана анонимна. Напоследък се чувствам в криза, сякаш съм попаднала в някаква дупка. Откакто се разделихме с Мирко, кариерата ми тръгна надолу. Някак си ми се загуби каризмата. То не че и той много успя де, на евровизията беше пълен резил, ама все пак извади „Губя контрол", радват му се хората. А аз - нищо. Заради творческите проблеми, ми се обостри и синузитът и сега пея още по-гъгниво. Какво да правя?

Г., София

Марта:

Горе главата, Галка! Не се отчайвай. Не е вярно, че напоследък кариерата ти върви по-зле отколкото преди. И с Миро бяхте пълна трагедия.

Мило списание, Аз харесвам светския живот и аналния секс. Но се тревожа, че започвам да се пристрастявам, особено към второто. Постоянно сънувам мъже с огромни тояги, които ме разпорват отзад. Това нормално ли е?

Д.Д., София

Марта:

Стига бе, Дим, сто пъти съм ти казвала, че не е нормално. Намери си някоя жена, поне за пред хората. И престани да пишеш на женските списания. Ти не си жена, колкото и да се правиш!

3. СЕКСУЧИТЕЛ

Съвети за незабравима френска любов

Неотдавна бе проведено специално проучване на института „Фелацио уоч", според което 19.3 процента от пълнолетните жени никога не са правили орален секс (при непълнолетните този процент е 0.02).

Какви са причините за това? Основната причина при повечето от тях е, че никой не им е поискал - не само орален, но и какъвто и да било секс.

Има обаче и отделни жени, които развиват така наречения „пенис-стрес"- синдром, при който ги е гнус да лапнат члена на партньора си. Ето няколко съвета как да предолеем този комплекс и да подобрим вкусовите качества на пениса на партньора си:

Член карамел

Разбийте два белтъка на пяна и залейте с тях възбудения член. Карамелизирайте 5 супени лъжици захар, изчакайте сместа да изстине и излейте върху белтъците. Поръсете с ванилия на вкус. По желание може да гарнирате пениса с ягоди, малини, боровинки с резени от банан, киви, портокал и други сезонни плодове или пък със сладко от зелени смокини. Така приготвеният член вече е готов за консумация, а може да го споделите и с приятелките си. Опитайте!

Руладини по мъжки

Мариновайте члена на партньора си с чаша бяло вино, 1 глава целина, 5 зърна бахар и щипка черен пипер. Оставете го в хладилника за 2-3 часа "да дръпне". Извадете от хладилника и поръсете със ситно нарязан магданоз. Увийте члена с тънък лист кашкавал, навийте и един оборот бекон, докато се получи руло. Забийте по две клечки за зъби от двата края на кръст, за да не се отвори и изпечете на скара. След като се опече, оставете леко да се охлади, защото така кашкавала вътре слепва рулото и не му позволява да се развие. Консумирайте с бяло вино.

Супа топчета

Почистете и измийте топките на партньора ви. Някои домакини предпочитат да ги опърлят, но при пърленето топките губят неповторимия си аромат. Натопете ги в подсолена вода и сложете на котлона, докато клокнат. Добавете ситно нарязани картофи, моркови, целина, лук. Варете на бавен огън около час и половина.

4. АНТОЛОГИЯ СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ

Нови стихове от наши читателки

ОФЕЛИЯ КАРАЦЪРВУЛОВА

Оргазъм в лилаво

Гърдите ми са снежни върхове

Които чакат да ги покориш

Като самотен алпинист със твърдия си пикел.

Бедрата ми са ридове обезлесени...

А между тях - в ждрелото на безсрамната ми женскост

разпенени клокочат вълните на желанията ми...

Как само блъскат върху бента

От четири години недокоснат!

 

Натрупала се е критична маса

И ако само ме погледнеш - ще избухне!

Стихиите ще бликнат от утробата ми

Ще срутят язовирната стена на въздържанието ми

Подобно Цанков камък, прояден от корупция...

Ще се стопят китарите като във стих на Левчев,

Изпят бездарно от "Сигнал"...

 

Пред теб разплакана от страст признавам -

Излъгах се, че съм самодостатъчна.

Не могат изпотените ми пръсти

Да заменят коравия ти жезъл,

Проникващ до забрава във недрата ми...

(Да не говорим как ми пречи маникюра

И в миг на страст до кръв раздира цветето,

Което е създадено за мъж, а не за нокти!)

 

Вибраторите също са илюзия

Измамен бич на технократската епоха,

Ала страстта им е ограничена

От краткия живот на техните батерии,

И ти не знаеш колко е жестоко

преди оргазма да им свърши токо.

 

Ела, жребецо, аз съм твоята кобила

Прониквай в мен със мъжката си сила.

Не ме жали, дълбай с длетото здраво

И оцвети оргазма ми в лилаво!

ПЕНКА ШВЕЦ

Три гигабайта нежност

Абсцисата на твоите съмнения

Пресича ординатата на моите надежди

Във съвършена координатна схема.

На нея са несбъднати любови,

Несподелени залези,

Удавени във евтин алкохол

Във барчето зад общината

(вече го няма - там сега е мол)

 

Цигареният дим изписва елипса

(духът на Хюйгенс сякаш ни намига)

Бутилката е ъглополовяща

А погледът ти е синусоида,

Която ми напомня оня вектор,

По който тръгнахме преди години

На автостоп към Шкорпиловци.

Кръвта кипеше като в колба на Кюри,

Разтресена от волтова дъга на Тесла...

 

Сега мълчиш, а аз те питам:

Какво се случи със хипотенузата

на твоите сънища?

Квадратът й оказа ли се равен

На сбора от квадрата на катетите

На моите желания?

Успя ли да опровергаеш Питагор?

Помогна ли ти Лудолфовото число

Да изчислиш лицето на душата си?

Но ти мълчиш.

А аз заключвам спомените си

в харддиска на самотната си гордост,

за който нямаш USB.

Отронвам непреглътната сълза -

Чист дестилат на моята невинност.

И тръгвам във нощта, понесла

Три гигабайта закъсняла нежност.

 

ДАЯНА-СОНЯ САНДАЛТАШЕВА

(поетеса с китара)

Плач за България

Какво направихме от теб, Българийо!

Земя като една човешка длан

И по-голяма уж не беше нужна...

Продадохме на чужденци кръвта си южна,

Осрахме гордия Балкан.

 

Родино, кой те изнасили?

Защо мълчиш, останала без сили?

Какъв народ сме, щом сме те продали

На шепа алчни скапани кавали,

Които са напълно полудяли

Да искат двеста лева за едни сандали.

(а на "Илиенци" абсолютно същите са по 8 лева! - б.а.)

Българийо, за тебе ме боли!

Кърви Пирина, плаче Иракли,

Ридае моята китара

За плажа, гдето бай Йордан Хипара

Навремето направи ме жена...

 

Българийо! За тебе плача!

Над "Люлин" бавно пада здрача,

От работа се връща моя гад,

Ракия сипвам, режа му домат,

И гнием във панелния си ад

Пред сериала "Листопад".

 

Най-четените