Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На кино

В Евро-български културен център дават "Четири стаи" откак се запознахме с тогава бъдещата ми жена, това са вече 10 години
В Евро-български културен център дават "Четири стаи" откак се запознахме с тогава бъдещата ми жена, това са вече 10 години

В един момент просто спрях да ходя на кино. Първо, защото стана ебаси скъпото и второ, защото кината заприличаха на нещо средно между закусвални и чакални. Хората се тъпчат, пърдят и дрънкат непрекъснато. Даваш 9 кинта, за да си говориш с някого до теб час и половина?

Не мога да го разбера, наистина. Защо просто не седнете някъде в парка и не се наговорите бе? Даже ще излезе безплатно. Другото "хубаво" нещо на кината са разговорите по мобилните телефони. Както и непрекъснатото цъкане по тях. Има-няма две минути и някъде ще блесне дисплей, няма начин.

Супер дразнещо е, че нормални кина вече няма. Добре де, има две-три, но те са в окаяно състояние- програмата им се състои от едни и същи заглавия, малко по-различни от стандартните, но за сметка на това пък въпросните заглавия са в ротация от десет години.

В Евро-български културен център дават "Четири стаи" откак се запознахме с тогава бъдещата ми жена, това са вече 10 години. Останалите кина са по моловете. Много яко! Там дават само детски филмчета, щото родителите са най-лесните жертви и трябва да излизат от кинти непрекъснато. Когато не дават детски филмчета или някакви 3D простотии,  дават само и единствено касови бози, които носят безусловна печалба. Този стереотип се разчупва много рядко или почти никога.

Звукът... Задължително трябва да излезеш глух от киносалона. По принцип нямам нищо против да се стряскам в определени моменти и на определени филми, но честно казано, бих заменил всичките тия шумотевици за един хубав сценарий- нещо, което напоследък не се случва много често. Изобщо, киното все повече се отдалечава от разказването на истории и все повече се приближава до видеоклиповете, но това е отделна тема.

Та, както казах, бях спрял да ходя на кино от много дълго време. Някъде от около година насам пак започнах да намирам частично удоволствие в това занимание. Казвам частично, защото всеки път трябва да правя забележки на разни бесни тийнейджъри или невероятни нахали на различна възраст да млъкнат, мамка му.

От друга страна, киното е незаменимо. Филм, който дори няма да догледаш у дома, дори може да ти хареса на кино. За нещастие, кината в България са еднотипни и обслужват само масовия зрител. Предполагам, че никога няма да имаме независим киносалон, където показват грайндхаус, експлойтейшън и хорър в класическите им форми. Няма да дочакаме кино с класики (В "Одеон" дават 15 класически филма на кръст, да ме прощават).

Нищо по-различно, нищо по-шарено, нищо по-алтернативно... По едно време през 90-те някои кина (в Пловдив имаше едно такова) тихомълком се специализираха в порно, но тези тенденции бързо умряха с пазарната икономика.

Мисълта ми е, че няма нищо по-тъжно от еднообразието. По-рано навсякъде гледахме съветски филми и тук-там някой американски хит, а сега ходим по моловете да гледаме предимно глупости от типа на Спайдърмен. Добре, че можем да наваксваме вкъщи.

 

Най-четените