Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лотарията, нравите и от какво зависи независимостта на медиите

Горчивата истина е, че спечелилите от лотарии в крайна сметка не са щастливи. Когато спечелят сто хиляди, мислят си че това е практически безкрайна сума, която не могат да изхарчат до смъртта си, че и след това. След няколко дни обаче виждат, че сто бона изобщо не са много пари. Изчезват бързо. Ами когато изчезнат?  Ами когато Пепеляшка трябва да се върне обратно в кухнята?



Снимка: Национална лотария
Горчивата истина е, че спечелилите от лотарии в крайна сметка не са щастливи. Когато спечелят сто хиляди, мислят си че това е практически безкрайна сума, която не могат да изхарчат до смъртта си, че и след това. След няколко дни обаче виждат, че сто бона изобщо не са много пари. Изчезват бързо. Ами когато изчезнат? Ами когато Пепеляшка трябва да се върне обратно в кухнята?

Миналата седмица по телевизията един социолог (не се сещам за името му) се изправи в защита на рекламата на хазарта. Аргументацията му беше следната. Свободата на словото зависи от независимите медии. Медиите са независими, когато се самоиздържат и нямат нужда да се продават, осигурявайки политическо и корпоративно влияние.

Медиите се самоиздържат, единствено като продават реклама - ако нямат достатъчно реклама, стават зависими от спонсори (попитах каква е разликата между това да си зависим от спонсори или да си зависим от рекламодатели. Социологът каза, че е голяма, но така и не я обясни). Лотарията е класически рекламодател, следователно е извор на независимост за медиите, а оттам - майка на свободното слово. Този извод, изглежда, се очакваше да си направим.

В пространството витае и една такава хипотеза, според която всичко това с лотарията е грозен задкулисен заговор. Понеже Делян Пеевски не успял да купи някаква телевизия, сега искал да купи друга и затова се стремял да я обезцени. Обезценката щяла да стане като спрат рекламите на лотарията, приходите паднат и това се отрази в счетоводния баланс на дружеството, което пък ще повлияе върху резултатите от дю дилиджънса. Възможно е и да е така, стига сделката да си позволи да изчака законът да мине през пленарна зала, да влезе в сила и да минат няколко счетоводни месеца, за да се прояви отрицателният резултат.

Но пък дори да е заговор на Пеевски, какво - дайте да дадем на телевизиите да рекламират цигари, алкохол, наркотици и детска порнография, за да ги подкрепим в героичната им борба против олигархията!

В защита на лотарията даже се организира подписка и се разпространи клип, който обяви, че „зли сили" искат да „отнемат мечтите на хората", че лотарията е на страната на народа и че е абсолютно редно да я има такава, каквато е, защото и в други страни по света било така. Може би, когато са правели концлагерите в България, са свили рамене и са казали: „Ами то и в Съветския съюз има".

В обществото остана впечатлението, че битката е затова дали да се рекламира лотарията и по-специално дали да показват „щастливи"... (трудно ми е да намеря думата)... личности, приказно забогатели и преселили се в свят на лукс и безгрижие.

В действителност болката е другаде - не в рекламата, а в предложението да се ограничат местата на продажба на прословутите картончета, защото сега обсебени от бързото богатство люде ги търкат под път и над път, на всеки ъгъл, във всяко магазинче, мазе и капанче.

Болката на лотарията е подобна на онази, която е изпитало българското овцевъдство, когато сме загубили Беломорска Тракия и стадата за доене и стригане са намалели стотици и хиляди пъти.

Ще кажат: ама какво чак толкова страшно има в лотарията, оставете ги да си търкат, голяма работа! Ами, голяма е. Със сигурност работата е по-голяма и от пиенето, и от пушенето.

Лотарията е хазарт на дребно, не е като оня, дето барони и графове проиграват цели имения в Монте Карло. Лотарията е от онзи вид съблазни, в които малки хора искат да станат големи богаташи. Или поне „да си оправят живота".

Много често тези малки хора са затънали в дългове, тормозят ги колекторски фирми, защото са имали неблагоразумието да повярват на рекламите, че бързият кредит е пътят към безметежието. Повярвали са, че раят е постижим тук на земята и че се изразява в пари и вещи. А такава вяра разяжда нравите, разяжда ги повече от чалгата.

Лошото е, че държавата има интерес от лотарията. Тя има интерес от всичко, в което се въртят много пари.

В хазната влизат данъци, което е добре, а за всичко останало, което осигурява безоблачното развиване на дейността, се плаща щедро под масата - пари има за всички.

Но държавата има и друг интерес. Лотарията сваля тестостерона на масите и ги прави по-лесни за управление. Винаги има бедни маси, които искат да забогатеят. Забогатяването на масите може да стане по три начина: чрез предприемчивост, чрез престъпност или чрез революция.

Държавата няма нужда от предприемчивост (колкото и да твърди обратното), защото кому са нужни нови фирми, които да се блъскат с нашите при разпределянето на обществените поръчки! Плюс това успелият предприемач е свободен човек, а свободният човек се управлява трудно. Затова той трябва методично да бъде смазван с данъци, такси, регулации и бюрокрация.

Държавата няма нужда от престъпност. Това ще значи да троши грешни пари за справянето с нея, вместо да ги насочи в други, по-полезни (и по-приятни) начинания. Пък и престъпността хвърля кал върху лицето на властта - у-у-у-у, с една престъпност не можете да се справите, некадърници!

Държавата няма нужда и от революция. Най-малкото пък от революция! Революцията е едни тарикати да отнемат кокала на други тарикати и да седнат на тяхното място. Е, кажете ми, моля ви се, кой тарикат ще се съгласи безропотно с това?!

Затова е най-добре масите масово да търкат талончета и да бленуват как ще спечелят милионите.

Търкащите талончета са като наркоманите - доброволно се преселват в илюзорен свят и престават да бъдат опасни за света, който са напуснали. Престават да бъдат опасни с ума си, с енергията си, с волята си. Но пък също като наркоманите стават досадни в момента, в който се превърнат в тежест за обществото. Изпадат от дневния ред, губят семействата и имуществото си, задлъжняват и остават на милостта на другите.

Но има такива, които печелят! - ще кажат. - Има истински шанс и ние да сме от тях!

Първо, тези хора са много по-малко, отколкото някой се старае те да изглеждат. И, второ, горчивата истина е, че спечелилите от лотарии в крайна сметка не са щастливи. Когато спечелят сто хиляди, мислят си че това е практически безкрайна сума, която не могат да изхарчат до смъртта си, че и след това. След няколко дни обаче виждат, че сто бона изобщо не са много пари. Изчезват бързо. Ами когато изчезнат?

Ами когато Пепеляшка трябва да се върне обратно в кухнята?

Същото е и с един милион. Човек трябва да получава толкова блага, колкото може да понесе. Иначе е нещастен.

Така че лотарията е зло и не бива хората да бъдат съблазнявани към него, особено с могъщите средства на медиите и на модерния професионален маркетинг. Да, наистина забраните са нещо лошо, защото лишават човека от свободен избор. Но манипулациите също са лошо, защото и те ограничават свободния му избор.

Обществото е проявило мъдрост, когато е решило, че изразено вредните пороци трябва да се ограничават, да не се представят като нещо добро и полезно, да не се създава култ към тях. Хазартът и особено хазартът на дребно, каквото е лотарията, попада сред най-вредните пороци и затова агитацията в негова полза трябва да бъде порицавана и ограничавана. Когато хората търкат талончета, трябва да се чувстват гузни и виновни.

А що се отнася до свободата на словото и независимостта на медиите, то те да бъдат свързвани с рекламата и разпространението на хазарт на дребно е или пълна глупост, или осъзната злонамереност. Независимостта на медиите зависи от съвсем други неща, да не говорим за свободата на словото.

Словото може да е свободно и в бедни медии, както да бъде потъпкано и в богати. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Най-четените