Лотарията, нравите и от какво зависи независимостта на медиите | webcafe.bg
Webcafe

Лотарията, нравите и от какво зависи независимостта на медиите

Иван Стамболов - СулаИван Стамболов - Сула
22.05.2018, 14:17 (обновена 24.05.2018, 11:07)
национална лотария

Снимка: © Национална лотария

Горчивата истина е, че спечелилите от лотарии в крайна сметка не са щастливи. Когато спечелят сто хиляди, мислят си че това е практически безкрайна сума, която не могат да изхарчат до смъртта си, че и след това. След няколко дни обаче виждат, че сто бона изобщо не са много пари. Изчезват бързо. Ами когато изчезнат? Ами когато Пепеляшка трябва да се върне обратно в кухнята?

Миналата седмица по телевизията един социолог (не се сещам за името му) се изправи в защита на рекламата на хазарта. Аргументацията му беше следната. Свободата на словото зависи от независимите медии. Медиите са независими, когато се самоиздържат и нямат нужда да се продават, осигурявайки политическо и корпоративно влияние.

Медиите се самоиздържат, единствено като продават реклама - ако нямат достатъчно реклама, стават зависими от спонсори (попитах каква е разликата между това да си зависим от спонсори или да си зависим от рекламодатели. Социологът каза, че е голяма, но така и не я обясни). Лотарията е класически рекламодател, следователно е извор на независимост за медиите, а оттам - майка на свободното слово. Този извод, изглежда, се очакваше да си направим.

В пространството витае и една такава хипотеза, според която всичко това с лотарията е грозен задкулисен заговор. Понеже Делян Пеевски не успял да купи някаква телевизия, сега искал да купи друга и затова се стремял да я обезцени. Обезценката щяла да стане като спрат рекламите на лотарията, приходите паднат и това се отрази в счетоводния баланс на дружеството, което пък ще повлияе върху резултатите от дю дилиджънса. Възможно е и да е така, стига сделката да си позволи да изчака законът да мине през пленарна зала, да влезе в сила и да минат няколко счетоводни месеца, за да се прояви отрицателният резултат.

Но пък дори да е заговор на Пеевски, какво - дайте да дадем на телевизиите да рекламират цигари, алкохол, наркотици и детска порнография, за да ги подкрепим в героичната им борба против олигархията!

В защита на лотарията даже се организира подписка и се разпространи клип, който обяви, че „зли сили" искат да „отнемат мечтите на хората", че лотарията е на страната на народа и че е абсолютно редно да я има такава, каквато е, защото и в други страни по света било така. Може би, когато са правели концлагерите в България, са свили рамене и са казали: „Ами то и в Съветския съюз има".

В обществото остана впечатлението, че битката е затова дали да се рекламира лотарията и по-специално дали да показват „щастливи"... (трудно ми е да намеря думата)... личности, приказно забогатели и преселили се в свят на лукс и безгрижие.

В действителност болката е другаде - не в рекламата, а в предложението да се ограничат местата на продажба на прословутите картончета, защото сега обсебени от бързото богатство люде ги търкат под път и над път, на всеки ъгъл, във всяко магазинче, мазе и капанче.

Болката на лотарията е подобна на онази, която е изпитало българското овцевъдство, когато сме загубили Беломорска Тракия и стадата за доене и стригане са намалели стотици и хиляди пъти.

Ще кажат: ама какво чак толкова страшно има в лотарията, оставете ги да си търкат, голяма работа! Ами, голяма е. Със сигурност работата е по-голяма и от пиенето, и от пушенето.

Лотарията е хазарт на дребно, не е като оня, дето барони и графове проиграват цели имения в Монте Карло. Лотарията е от онзи вид съблазни, в които малки хора искат да станат големи богаташи. Или поне „да си оправят живота".

Много често тези малки хора са затънали в дългове, тормозят ги колекторски фирми, защото са имали неблагоразумието да повярват на рекламите, че бързият кредит е пътят към безметежието. Повярвали са, че раят е постижим тук на земята и че се изразява в пари и вещи. А такава вяра разяжда нравите, разяжда ги повече от чалгата.

Лошото е, че държавата има интерес от лотарията. Тя има интерес от всичко, в което се въртят много пари.

В хазната влизат данъци, което е добре, а за всичко останало, което осигурява безоблачното развиване на дейността, се плаща щедро под масата - пари има за всички.

Но държавата има и друг интерес. Лотарията сваля тестостерона на масите и ги прави по-лесни за управление. Винаги има бедни маси, които искат да забогатеят. Забогатяването на масите може да стане по три начина: чрез предприемчивост, чрез престъпност или чрез революция.

Държавата няма нужда от предприемчивост (колкото и да твърди обратното), защото кому са нужни нови фирми, които да се блъскат с нашите при разпределянето на обществените поръчки! Плюс това успелият предприемач е свободен човек, а свободният човек се управлява трудно. Затова той трябва методично да бъде смазван с данъци, такси, регулации и бюрокрация.

Държавата няма нужда от престъпност. Това ще значи да троши грешни пари за справянето с нея, вместо да ги насочи в други, по-полезни (и по-приятни) начинания. Пък и престъпността хвърля кал върху лицето на властта - у-у-у-у, с една престъпност не можете да се справите, некадърници!

Държавата няма нужда и от революция. Най-малкото пък от революция! Революцията е едни тарикати да отнемат кокала на други тарикати и да седнат на тяхното място. Е, кажете ми, моля ви се, кой тарикат ще се съгласи безропотно с това?!

Затова е най-добре масите масово да търкат талончета и да бленуват как ще спечелят милионите.

Търкащите талончета са като наркоманите - доброволно се преселват в илюзорен свят и престават да бъдат опасни за света, който са напуснали. Престават да бъдат опасни с ума си, с енергията си, с волята си. Но пък също като наркоманите стават досадни в момента, в който се превърнат в тежест за обществото. Изпадат от дневния ред, губят семействата и имуществото си, задлъжняват и остават на милостта на другите.

Но има такива, които печелят! - ще кажат. - Има истински шанс и ние да сме от тях!

Първо, тези хора са много по-малко, отколкото някой се старае те да изглеждат. И, второ, горчивата истина е, че спечелилите от лотарии в крайна сметка не са щастливи. Когато спечелят сто хиляди, мислят си че това е практически безкрайна сума, която не могат да изхарчат до смъртта си, че и след това. След няколко дни обаче виждат, че сто бона изобщо не са много пари. Изчезват бързо. Ами когато изчезнат?

Ами когато Пепеляшка трябва да се върне обратно в кухнята?

Същото е и с един милион. Човек трябва да получава толкова блага, колкото може да понесе. Иначе е нещастен.

Така че лотарията е зло и не бива хората да бъдат съблазнявани към него, особено с могъщите средства на медиите и на модерния професионален маркетинг. Да, наистина забраните са нещо лошо, защото лишават човека от свободен избор. Но манипулациите също са лошо, защото и те ограничават свободния му избор.

Обществото е проявило мъдрост, когато е решило, че изразено вредните пороци трябва да се ограничават, да не се представят като нещо добро и полезно, да не се създава култ към тях. Хазартът и особено хазартът на дребно, каквото е лотарията, попада сред най-вредните пороци и затова агитацията в негова полза трябва да бъде порицавана и ограничавана. Когато хората търкат талончета, трябва да се чувстват гузни и виновни.

А що се отнася до свободата на словото и независимостта на медиите, то те да бъдат свързвани с рекламата и разпространението на хазарт на дребно е или пълна глупост, или осъзната злонамереност. Независимостта на медиите зависи от съвсем други неща, да не говорим за свободата на словото.

Словото може да е свободно и в бедни медии, както да бъде потъпкано и в богати. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Oще: андрей райчев  богатство  иван стамболов  иван стамболов сула  лотария  медии  мек хазарт  национална лотария  независимост на медиите  свобода на словото  сула  телевизия  хазарт 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.