Свободата на придвижване е един от фундаментите на Европейския съюз. Когато става дума за здравеопазването в най-бедните държави от ЕС обаче тя се превръща в сериозен проблем.
Лекарите и медицинските сестри, повече от всяка друга професия, се ориентират към напускане на родните си страни и преселване в някоя по-богата държава. Потокът често върви от Изток на Запад, от по-бедните членки на ЕС към по-богатите. Анализ на данни на Европейската комисия установява, че емигрирането на здравни специалисти е особено силно изразено в Източна и Южна Европа.
Така на практика тези страни обучават лекари за по-богатите си съседки.
По подобен начин с прекосяването само на един залив младите лекари вече печелят 2000-3000 евро на месец - четири до пет пъти повече, отколкото биха могли да получат в Естония. Недостигът на финландски лекари още повече ги улеснява в намирането на работа. И от близо 15 години насам около 30-40% от всеки завършващ випуск лекари емигрира от Естония.
Обучението по медицина е дълъг и скъп процес, но не всяка държава може да осигури равно възнаграждение на завършилите си лекари и медицински сестри. Разходите за здравеопазване на глава от населението варират драстично в държавите от ЕС, от 816 евро годишно в Румъния до повече от 4000 евро в Люксембург, Германия и други западноевропейски страни. И съответно лекарите и сестрите следват парите.
Изследване точно преди влизането на Естония в ЕС през 2004 г. показва, че повече от половината от общо 17 749 здравни специалисти в Естония са обмисляли работа в чужбина. Страната е имала 4312 практикуващи лекари през 2004; повече от 1800 лекари са кандидатствали за квалификация в чужбина след този момент.
През 2011 г. член на Съюза на естонските лични лекари официално е отправил предупреждение за бъдещето на страна, в която "няма семеен лекар в радиус от 100 километра".
И Естония не е единствената, която наблюдава как заминават здравните ѝ специалисти.
Подобна е и ситуацията в България. Според статистика от 2013 г. около 1000 лекари годишно напускат страната, отправяйки се към Западна Европа или по-богатите държави в арабския свят. Така в някои области у нас липсват ключови специалисти, а болниците обучават млади лекари с ясната идея, че поне половината от тях ще заминат след това.
"Около 70% от лекарите, които практикуват в момента, са над 50 години. Може да си представите какво ще се случи, когато всички тези хора се пенсионират", коментира Юлиан Йорданов от Българския лекарски съюз.
В съседна Румъния ситуацията е дори по-лоша. Страната е изгубила половината си лекари между 2009 и 2015 г. Няколко години след като Полша се е присъединила към ЕС, над 60% от студентите пети и шести курс по медицина са планирали да си търсят работа в чужбина. Словакия е имала около 15 000 практикуващи дже пита, когато се е присъединила към ЕС през 2004, а към 2017 г. 3800 са подали документи за европейска квалификация.
Най-засегнати от това "голямо преселение" на кадри са най-новите членки на ЕС, плюс ударените от кризата Португалия и Гърция, установява анализът на данните на Европейската комисия.
Тази миграция на млади специалисти към Западна Европа се случва в момент, когато средната възраст на един лекар в ЕС се увеличава. Повече от един на всеки трима лекари в ЕС е над 55 години през 2014 г. До 2020 г. този "пенсионерски връх" ще означава, че повече от 60 000 лекари - 3,2% от работната сила - ще напускат професията всяка година, констатират от Европейската комисия.
В някои държави загубата на лекари и сестри изглежда вече дава видимо отражение. В Румъния например, 10% от населението съобщават, че се опитват да се справят без медицински грижи.
Що се отнася до набирането на медицински сестри и лекари от развиващите се страни, се приема, че приемащите държави носят отговорност да не пресушават откъм кадри страните, от които наемат специалисти. През 1999 г. например Министерството на здравеопазването на Великобритания приложи стандартите за "етично международно наемане", включително списък на развиващите се страни, от които следва да се ограничи подборът на здравни работници.
В списъка влиза и Хърватия, която е изгубила 570 лекари (5% от общия им брой) заради емиграция в ЕС от присъединяването към съюза през 2013 г. - както и няколко държави, които в момента водят преговори за присъединяване.
Европейският съюз прие и политически документи, в които признава своята отговорност да предпазва някои страни извън ЕС от влошаване на недостига на здравни грижи. Но в рамките на съюза няма такова признание и всъщност дори Европейската комисия работи активно, за да улесни емиграцията.
Процесът на преместване в друга държава от ЕС традиционно е тромав за строго регулираните професии като лекари и сестри. Кандидатите не винаги са сигурни къде да подадат документи, за да бъде призната квалификацията им, изискванията варират във всяка страна, а националните власти често пропускат крайните срокове за реакция на кандидатурите.
Миналата година Европейската комисия стартира програма, която рационализира процеса за някои служители, като го направи онлайн. Чрез уебсайта на Европейската професионална карта професионалистите, работещи в пет от професиите с най-много знания в сферата на вътрешна мобилност в ЕС - медицински сестри, фармацевти, физиотерапевти, агенти по недвижими имоти и планински водачи, могат да видят какво се изисква във всяка страна, да качват своите квалификации и да плащат регистрационна такса.
След като страната домакин ги приеме, те могат да се преместят и (ако приемем, че отговарят на всички езикови изисквания) започват да практикуват. Ако приемащата страна пропусне срока за отговор, заявката автоматично се одобрява.
ЕК е обмислила подобно опростяване на процеса за лекарите, когато е започнала подготовката на програмата през 2014-та, но е решила да отложи тази част от инициативата за потенциален "втори етап".
Тази отсрочка донякъде се дължи на опасения за безопасността на пациентите и оперативните аспекти на програмата, разкрива работен документ на комисията, и донякъде заради "политически деликатния въпрос" с въвеждането на програмата за лекарите "в контекста на съществуващия недостиг на лекари в някои национални здравни системи".
Комисията сега преразглежда начина, по който програмата работи за медицинските сестри. Анализ, който предстои да бъде публикуван по-късно тази година, се очаква да включва предложение за разширяване на програмата за други професии. Което на практика означава засилване на емиграцията на лекари.
