Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Крайнодесните набират сила в Европа

В кампанията си, лидерът на Националния Фронт Марин Льо Пен призова Франция да напусне еврозоната и да се върне към собствената си валута - франка, както и разкритикува политическата интеграция на Франция в ЕС
В кампанията си, лидерът на Националния Фронт Марин Льо Пен призова Франция да напусне еврозоната и да се върне към собствената си валута - франка, както и разкритикува политическата интеграция на Франция в ЕС

Успехът на антиевропейската френска партия Национален Фронт в първия тур на президентските избори на страната изстреля крайната десница в заглавията на медиите. Ден по-късно, отказът в Холандия на крайнодясната Партия на Свободата да подкрепи мерките за икономии доведе холандското правителство до оставка.

Две много различни ситуации, но с една обща черта: усилията на екстремистки партии да спечелят подкрепа, присъединявайки се към масовото недоволство от финансовата криза на фона на по-мащабни социални вълнения и анти-емигрантски нагласи.

Кризата, безработицата и бюджетните икономии изстреляха на преден план радикалите

Из цяла Европа, гневът заради лошото справяне с икономическата криза и свързаните с нея висока безработица, нисък растеж и болезнени бюджетни съкращения, предизвика падането на половин дузина правителства. Ирландия, Португалия, Испания, Гърция, Финландия и Италия са сред тях - и освен ако президентът на Франция Никола Саркози не изтръгне победата на втория тур на шести май, Франция ще бъде следващата държава, в която властта ще премине в други ръце, този път накъм левицата.

Саркози, от своя страна, каза, че ще обръща внимание на опасенията на партията Национален Фронт, ръководена от Марин Льо Пен, но отхвърли каквито и да било перспективи за сключване на споразумение с крайно дясната организация.

"Няма да има споразумение с Националния Фронт, няма да има министри от тази партия, но отказвам да демонизирам тези, които с гласуването си за Марин Льо Пен са изразили кризисен вот, вот на гняв, вот на страдание и отчаяние," заяви той. "Трябва да се вземе предвид тяхното послание и да бъде чуто, задължен съм да го чуя и да не се дистанцирам".

Дори и това да е така, дали икономическата несигурност в региона ще се превърне в по-големи ползи за крайната десница?

Промяната на имиджа е спомогнала за популяризацията на крайнодесните идеи

Крайно десните европейски партии определено се радват на активизиране, твърди д-р Матю Фелдман, директор на изследователската група по радикализъм и нови медии в университета на Нортхемптън, но кризата на икономиите е само част от цялостната картина. Той коментира, че крайно дясното движение от години набира сила, донякъде заради усилията да преодолее предишния си прекалено расистки и фашистки имидж.

Това не означава, че тези расистки или симпатизиращите на нацизма не съществуват все още в крайнодесните групи в различните страни, казва той, но тези на върха са се научили често да представят по-приемлив за обществеността публичен имидж. Вместо открито расистки атаки, те развиват темата за заплаха за националната идентичност и критикуват мултикултурализма, пояснява Фелдман.

В кампанията си, лидерът на Националния Фронт Марин Льо Пен призова Франция да напусне еврозоната и да се върне към собствената си валута - франка, както и разкритикува политическата интеграция на Франция в ЕС. Но нейната реторика също така се опираше на антиимигрантски и антимюсюлмански нагласи, които имат дълбоки корени във Франция и на други места.

Доклад на организацията за защита на човешките права  Amnesty International, разпространен в понеделник, подчертава сериозността на проблема, констатирайки, че мюсюлманите в Европа са жертва на дискриминация в образованието, заетостта и религиозните свободи. Д-р Михаел Минкенберг, професор по политология в европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер, коментира, че опасенията на тема имиграция, закон и порядък и "усещането, че нещата не са вече такива, каквито някога бяха," стоят в основата на подкрепата за радикалната десница в Европа.

Масов евроскептицизъм и солидно недоверие към политиците из цяла Европа

Eвроскептицизмът, както бива наричана съпротивата срещу по-голямата европейска политическа интеграция, също бележи ръст, отбелязва Минкенберг, а "има и една тревожност какво ще се случи, нарастваща сложност и не особено голямо успокояване на населението от националните правителства или ЕС". Съчетано с недоверие към политическия елит, това също така е довело до ръст на подкрепата за крайната десница в Австрия, Белгия и скандинавските държави, коментира Минкенберг.

Въпреки тази тенденция, анализаторите предупреждават да не се правят всеобхватни изводи от успеха на крайната десница във Франция. Националният фронт е добре утвърден във френския политически живот от десетилетия насам, преди Жан-Мари Льо Пен да отстъпи лидерския си пост на дъщеря си Марин миналата година, коментира Томас Клау от Европейския съвет по външната политика. Поради това, постигнатите от него 20% от народния вот в изборите миналата неделя, макар и значими, не представляват рязък ръст на популярността на крайната десница, твърди той.

Социалистът Франсоа Оланд, който е сочен като фаворит на балотажа на 6 май, заяви пред френския ежедневник Liberation, че възприема сериозния дял от гласовете за Националния фронт като израз на "социалния гняв" на хората, а не като твърда подкрепа за по-екстремистките възгледи на партията.

Той разкрива недоволство особено в селските области и сред гласоподавателите от работническата класа, коментира той, много от които се чувстват изоставени от властта, коментира той. По негови думи, задачата му ще бъде да ги убеди, че неговата лява партия ще ги чуе и ще има грижа за техните проблеми.

И масовите, и маргиналните партии убеждават избирателите, че знаят изхода от кризата

Клау коментира, че една от характеристиките на скорошните избори на Европа е била готовността на гласоподавателите да заменят правителствата си без да се обръщат към политически крайности, посочвайки като пример изборите в Испания миналия ноември. "Гласоподавателите бяха единодушни из цялата еврозона в изразяването на неудовлетворението си от начина, по който кризата бе овладявана от правителствата на власт, без значение от политическата им ориентация", констатира той. "Но същевременно те имат достатъчно доверие в собствената си политическа система, за да заменят правителствата си с масова политическа опозиция".

Ако основните партии могат да убедят гласоподавателите, че обръщат внимание на техните опасения, е по-маловероятно електоратът да се обърне към крайно левите или десни партии, твърди Минкенберг. Но провалът на Саркози да изпълни обещанията си за контрол на емиграцията през петте си години на власт е подкопал подкрепата му от ултрадесния електорат.

И все пак представлява ли крайната десница по-мащабна заплаха за европейските свободи?

Фелдман подчертава, че стъпките на крайната десница за изграждане на паневропейско културно движение представляват най-голям риск. Миналия месец крайнодесни групи от Скандинавия, Великобритания, Германия и Източна Европа се събраха в датския град Архус с целта да засилят информираността на правителствата на тези държави за заплахата от ислямски екстремизъм.

Въпреки че бе засенчен от контрадемонстрация на леви организации, протестът беше сериозен опит от крайнодесните групи да създадат обща стратегия и цел, констатира той. Това, което предстои да разберем, е доколко техните екстремни възгледи могат да наберат популярност. "Ясно е, че голям малцинство в Европа не се чувства комфортно на тема тези проблеми, демографските промени и мултикултурализма", казва Фелдман. "Но това, което предлага крайната десница, не е нещо, което биха приели мнозина."

 

Най-четените